Шпионски игри: Ето как чуждо разузнаване вербува своите агенти

Разследващите изясняват всички контакти на задържания по обвинение в шпионаж антимафиот. Изяснява се как е получавал чувствителната информация, до която не би трябвало да има достъп, разказва БНТ.

На този етап единственото, което се съобщава за получателите на чувствителната информация е, че са представители на руските разузнавателни служби. Сред предоставените материали са и конкретни документи, но какво касаят те - на този етап това е въпрос, който не е получил отговор.

Друг такъв въпрос е дали и какво е преподавал задържаният в Академията на МВР. Според публикации в социалните мрежи, той е преподавал защита на класифицирана информация, но от пресцентъра на министерството ни отказаха информация с мотива, че се води досъдебно производство.

Обвиняемият е работил в интересна за службите сфера - Международно сътрудничество, но пък в този сектор не е имал достъп до секретна информация. Как обаче служител в институция се вербува за шпионин за чужда държава - според експертите, това е изключително дълга процедура.

Той има достъп до ценна информация. Работи в служба за сигурност или институция, която има достъп до важни документи и контакти. Хора с такъв профил най-често привличат вниманието на чуждите разузнавателни служби, които започват да търсят начини да ги привлекат като агенти директно или чрез посредник.

Иван Пенков - бивш зам.-директор на Военното разузнаване: "Тази дейност се провежда от разузнавачи, които са акредитирани на дипломатическа работа в нашата страна в случая под прикритие на дипломати, други прикрития. Те се занимават с издирване на интересни за разузнаването лица."

Чавдар Петров - бивш зам.-директор на Националната служба за сигурност и председател на НА "Сигурност": "В България кои професии са интересни - интересни са енергетиката да речем, службите за сигурност на България, особено сега в момента с военен конфликт между Украйна и Русия, естествено, че от военно министерство."

А когато потенциалният шпионин е набелязан, следва дълга процедура по проучване, която може да отнеме и години.

Иван Пенков - бивш зам.-директор на Военното разузнаване: "Това проучване има за цел да установи всичките качества като се започне от проявления в службата, да се стигне до коефициента му на интелигентност, както и до каква информация има достъп."

Чавдар Петров - бивш зам.-директор на Националната служба за сигурност и председател на НА "Сигурност": "Той трябва да е носител на класифицирана информация, която информация интересува съответната разузнавателна служба. Освен това тази информация трябва да доведе до щети за българската държава и чак тогава можем да говорим за шпионаж."

За да се съгласи да изнася чувствителна информация в полза на чужда държава, шпионинът е добре мотивиран. В някои случаи мотивацията идва от чувства - на обич и преклонение към някоя държава.

Чавдар Петров - бивш зам.-директор на Националната служба за сигурност и председател на НА "Сигурност": "Човек, който не е съгласен с идеологията на страната, в която живее, в случая България, може по собствена инициатива да се предложи на съответните разузнавателни служби на друга държава и това се е случвало. Вторият метод, който се използва най-много това е финансовия метод срещу заплащане."

Иван Пенков - бивш зам.-директор на Военното разузнаване: "Много често се използват лични проблеми при тези хора. например сложни отношения в службата, касаещи кариерното му развитие, недоволство от хода на работата в службата и неговата позиция."

Според експертите, слабото място в дейността на разузнавателните служби остава това как да изключат личните контакти между разузнавача и агента, но все пак да получат информацията. Технологиите, които не спират да се развиват, улесняват този процес.