10 април 1979 г. Полита първият космонавт на България

На 10 април 1979 г. в 20:34 ч. е изстрелян космически кораб с първият български космонавт Георги Иванов

1979 г. в 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб „Союз 33”, в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников.

Основната цел е скачване със станцията „Салют 6”, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15”, „Средец” и „Пирин”. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз 32” и да се приземи с нея.

След успешния старт от Байконур в 20.34 ч. (московско време), корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията „Салют 6”.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют 6”. След приближаване на 3 км и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз 33”. Той трябва да работи в продължение на 6 секунди, но се самоизключва след първите 3 секунди, а екипажът в станцията „Салют 6”, който наблюдава опита за скачване, вижда искра от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла”. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат.

Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция. Екипажът на „Союз 33” започва да се приготвя за връщане на Земята.

Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 секунди, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 секунди, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл.

При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 м/с²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата, припомня блогърът Дани Иванов.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от „Союз 33”, впоследствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени и на специалистите от БАН. Днес спускаемият апарат на космически кораб „Союз 33” се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.

На 10 април 1979 г. в 20:34 ч. е изстрелян космически кораб с първият български космонавт Георги Иванов

1979 г. в 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб „Союз 33”, в който лети първият български космонавт Георги Иванов. Командир на полета е Николай Рукавишников.

Основната цел е скачване със станцията „Салют 6”, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15”, „Средец” и „Пирин”. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз 32” и да се приземи с нея.

След успешния старт от Байконур в 20.34 ч. (московско време), корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията „Салют 6”.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют 6”. След приближаване на 3 км и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз 33”. Той трябва да работи в продължение на 6 секунди, но се самоизключва след първите 3 секунди, а екипажът в станцията „Салют 6”, който наблюдава опита за скачване, вижда искра от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла”. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат.

Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция. Екипажът на „Союз 33” започва да се приготвя за връщане на Земята.

Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 секунди, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 секунди, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл.

При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 м/с²) за над две минути. Космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата, припомня блогърът Дани Иванов.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от „Союз 33”, впоследствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени и на специалистите от БАН. Днес спускаемият апарат на космически кораб „Союз 33” се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив.