БСП и ГЕРБ с изравнени сили, президентът и премиерът еднакво симпатични

Ако изборите за Европейски парламент бяха проведени през януари, БСП щеше да спечели 19,4%, а ГЕРБ - 19%. Доверието в правителството на министър-председателя Пламен Орешарски е 16,7%, а към президента Росен Плевнелиев - 16,5%.

Това показват резултатите от ново изследване на обществено-политическите нагласи през януари 2014 г., осъществено от Института за модерна политика (ИМП) в периода 24-31 януари 2014 година.

Електорални нагласи за парламентарни избори и за избори за евродепутати

Общо 63% от отговорилите декларират готовност да отидат до урните, ако изборите за Народно събрание се провеждаха към момента на проучването. Близо една трета (28,9%) от анкетираните заявяват твърдо намерение да не гласуват, а 8,1% заявяват, че все още не са решили дали да упражнят правото си на вот.

Ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването, ще има съвсем лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Дялът на анкетираните, които дават своята подкрепа за БСП е 20,5%, а за ГЕРБ - 19,8%. Малката разлика от 0,7% на практика потвърждава изравнените позиции на двете водещи политически сили, регистрирани и в предишните проучвания на ИМП от ноември и декември.

На фона на сътресенията в БСП, свързани с отделянето на водещи фигури от партията в самостоятелната формация АБВ и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание отново да се потвърди оценката на института, че на този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на "позиционна война", отколкото в политическо настъпление или отстъпление.

От останалите политически сили потенциал за преодоляване на 4-процентната избирателна бариера и формиране на парламентарно представителство към момента на проучването се регистрира за три формации - публично обявения политически съюз на партията "България без цензура" с ВМРО и Земеделския народен съюз, който получава подкрепата на 5,6%, Реформаторски блок - 4,5%, и ДПС - 4,3%.

Отново, както и в декемврийското проучване на ИМП, се регистрират близки стойности на подкрепата за двете националистически партии - "Атака" с 1,6% и НФСБ - с 1,5%. Преизчислени към декларираната избирателна активност тези резултати показват, че двете формации биха останали "под чертата", ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването.

Ако вотът за евродепутати се провеждаше към момента на проучването, декларираната от респондентите подкрепа е с минимална преднина за БСП - 19,4%. ГЕРБ получава 19%, "България без цензура"-ВМРО-ЗНС - 5,5%, а Реформаторският блок и ДПС - по 4%. Това са и политическите формации, които биха излъчили свои депутати в Европейския парламент, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването.

Отношение към висши държавни институции

Въпреки отшумяването на активната протестна вълна острата политическа конфронтация и поляризацията на общественото мнение дават своето отражение и върху оценката за дейността на висши конституционни органи като Народното събрание, Министерския съвет, президента и омбудсмана.

Народното събрание

Работата на действащото Народно събрание се оценява положително едва от 7,2% от респондентите, докато повече от половината - 58,4% дават отрицателна оценка. 24,1%, определят оценката си като "нито положителна, нито отрицателна". Всеки десети (10,2%) заявява, че не може да прецени как Народното събрание се справя със своите конституционни и обществени задачи.

Правителството

Данните сочат, че 16,7% е дялът на участниците в проучването, които оценяват положително работата на кабинета "Орешарски". Почти половината от анкетираните - 48%, дават отрицателна оценка на правителството, 23,5% не могат да формулират отношението си нито в положителна, нито в отрицателна посока, а 11,8% не могат да преценят.

Президентът

Проучването регистрира положителна оценка за работата на държавния глава от 16,5% от респондентите и неодобрение от 35,3%. Висок е процентът на респондентите, според които дейността на президента не може да се определи нито само в положителна, нито само в отрицателна посока - 33,7%. Други 14,5% от анкетираните заявяват, че не могат да преценят.

Прави впечатление, че дялът на респондентите, които дават положителна оценка на работата на президента (16,5%), е сходен с този на оценяващите положително работата на правителството (16,7%). В същото време категоричността в неодобрението за правителството е далеч по-отчетлива – 48%, спрямо 35,3% неодобрение за работата на президента.

Омбудсманът

Дялът на респондентите, които оценяват положително работата на омбудсмана, възлиза едва на 6,5%, докато неодобрение декларират почти половината от анкетираните – 48,3%. Също толкова – 48,3% заявяват, че не могат да оценят нито положително, нито отрицателно работата на обществения защитник, а 9,8% не могат да преценят.

Хипотезата е, че ниските стойности на одобрение за работата на омбудсмана се дължат на практическото отсъствие на институцията от обществения дебат по значимите за правата на гражданите въпроси. Към това трябва да се прибави и липсата на проактивна роля на институцията за защита на правата на хората от лошите административни практики и от законодателни решения, които застрашават гражданските права.