Президентът се надява да минем и без КСНС за етническия мир

Президентът Росен Плевнелиев и представители на левицата, водени от заместник-председателя на парламентарната група на Коалиция за България Янаки Стоилов и Корнелия Нинова, споделиха категоричната си позиция, че всяка форма на екстремизъм, на използване на език на омразата, религиозно и етническо противопоставяне не е полезна за нацията.

„На подобни прояви ще се противопоставим с всички възможни средства, включително институционални“, заяви държавният глава. Той припомни готовността си при необходимост да свика Консултативния съвет за национална сигурност по въпросите на гражданския мир в страната. „Ще следим внимателно ситуацията и ще обменяме информация с политическите партии и, ако има нужда, Съветът ще бъде свикан. Надявам се обаче да не се стигне до ескалация на напрежението“, допълни Росен Плевнелиев.

"Противопоставяме се категорично на екстремизма. БСП постави тази тема по време на срещата и аз им благодаря за това“, коментира президентът.

След внимателен анализ на правния му съвет държавният глава Плевнелиев ще се произнесе по Изборния кодекс ускорено в рамките на конституционно установените срокове, стана ясно още след срещата с представителите на БСП в рамките на традиционния месец на политическите консултации с парламентарно представените партии.

По отношение на предложението на президента за провеждане  на референдум за изборното законодателство представителите на левицата смятат, че бъдещ референдум трябва да се проведе отделно от изборите за членове на ЕП през месец май. Държавният глава припомни позицията си в подкрепа на по-честото използване на механизмите на пряката демокрация, заедно с всеки следващ вот. Общо беше мнението, че референдумът може да бъде ефективен инструмент на пряката демокрация и гласът на хората да бъде чут в момент на ниско доверие към институциите и политическите партии и лидери.
 
Президентът подкрепи приоритета на левицата за „реиндустриализация“ на икономиката, ориентирана основно към индустриите на бъдещето, каквито са туризмът, земеделието и производството на храни, машиностроенето, логистиката, високите технологии, информационните и комуникационните технологии, новите материали.
 
И президентът, и представителите на БСП, са на едно мнение по отношение на ускорено приемане на Закона за средното професионално образование и въвеждането на дуалната система на обучение, като част от образователната реформа в България през 2014 година.

Заявена беше също така воля да продължи работата по облекчаване на административните и регулаторните режими и подобряване на средата за бизнеса. Споделено беше разбирането за необходимостта от ускореното въвеждане на повече електронни услуги за гражданите и за бизнеса. Президентът Росен Плевнелиев отново призова да продължи работата по приетия от служебното правителство интегриран Национален план за въвеждане на електронното управление в България.
 
Държавният глава призова още политическите сили да възобновят усилията си за продължаване на реформата в здравеопазването. „Длъжни сме чрез конструктивен и държавно отговорен подход да се върнем към тази реформа, защото след няколко години ще бъде късно“, коментира Росен Плевнелиев. Според зам.-председателя на ПГ на КБ Янаки Стоилов, на преден план трябва да бъдат изведени въвеждането на лична здравна карта и подобряването на общото състояние на спешната помощ, преди да се стигне до решения, които засягат структурата и начина на финансиране на здравната система. 
 
Необходимо е да се обърне внимание на състоянието на медийна среда по „един консенсусен начин“, каза още президентът Росен Плевнелиев. Той определи като „истинска катастрофа“ позицията на България в последната класация за медийна свобода на „Репортери без граници“. Според президента, необходимо е да бъдат търсени начини за допълнителна законова регулация за подобряване на прозрачността в собствеността и в разпространението на печатни издания.
 
На дневен ред остават реформите в областта на антимонополното законодателство, включително Законът за енергетиката; мерките за подкрепа на малките и средните предприятия; изграждането на инфраструктура за модерна България до 2020 година; предизвикателствата, свързани с демографския срив; пенсионната реформа; образователната реформа; реформата в сектор „Сигурност“.
 
По отношение на реформата в областта на правосъдието и вътрешните работи държавният глава и представителите на левицата бяха единодушни за необходимостта от широки консултации по проекта на нов Наказателен кодекс. Президентът апелира да не се бърза с неговото приемане преди промените да са подложени на широко обсъждане.