"Алфа Рисърч": ГЕРБ с лек превес над БСП за евровота

Ерозия на доверието към политическата класа, усещане за безизходица и дълбок скептицизъм към способността на политическите сили за промяна на ситуацията в страната, показва регулярното представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено  в периода 17–22 февруари 2014 г.

Анкетирани са по домовете им чрез пряко стандартизирано интервю 1020 души,  Изследването е направено чрез стратифицирана по тип населено място и избирателни секции  извадка, а респондентите  са подбрани по метода на квота съобразно социално-демографската структура на НСИ от преброяването 2011 г.

След  известна стабилизация, доверието към правителството отново бележи спад и стига до 18%. Недоволните от кабинета нарастват до 53%, като те са мнозинство във всички социални групи, с изключение на българските турци. С нови 5 на сто, от 20% на 15% намаляват оптимистите за развитието на страната в близко бъдеще.
С 9 на сто доверие и 65 на сто недоверие парламентът носи много повече негативи, отколкото позитиви на участващите в него политически сили. 63% от хората  заявяват, че е по-добре да се отиде на нови избори, отколкото да  се продължава работа по досегашния начин.

Нарастват негативните оценки за почти всички стари и нови политици. Недоверието към всеки един е вече над  50%.  Особено силно във фокуса на общественото внимание  през февруари попада лидерът на ДПС Лютви Местан. С ръст на отрицателните оценки до 74%, той се нарежда на второ място  по неодобрение след  Волен Сидеров.

Електоралните нагласи за предстоящите евроизбори очертават изключително напрегната битка на две нива – за победител в изборите и за място в Европарламента.  В края на февруари ГЕРБ (с 16.9%) има лек превес над БСП  (15.1%), но с наближаването на изборите надпреварата  се очертава като все по-оспорвана. ДПС запазва стабилно трето място (6.9%). С ръста, който „България без цензура“ отбелязва  през последния месец (достигайки 5.5%), тя влиза в конкуренция с АБВ (6.1%) и Реформаторския блок (5.0%)  за излъчване на евродепутати.  Тъй като обаче и трите формации ще се явят на избори за първи път в този си вид, е все още рано да се прогнозира, доколко ще бъдат реализирани настоящите намерения за гласуване.

В процес на преструктуриране е и националистическият вот. Към февруари най-висока подкрепа получава НФСБ (3.2%), Атака остава с 2.1%, като значителна част от нейните симпатизанти преминават към „България без цензура“. „Зелените“ и „Синьо единство“ на Надежда Нейнски се ползват  с подкрепата на около 1% от избирателите.  Тепърва обаче предстои да се види как предвидените в Изборния кодекс облекчени  условия за участие на нови партии  ще повлияят на по-малките формации - дали ще създадат нови шансове, или допълнителни бонуси само на най-големите играчи.

На фона на недоверието към политиците, нарастват очакванията към пряката демокрация. 54% от хората подкрепят  инициативата на президента Плевнелиев за свикване на референдум по изборното законодателство, 15% са против. Според 44% от анкетираните е най-добре този  референдум да се проведе заедно с евроизборите, а 17% са на мнение, че трябва да се отложи и да се насрочи след тях.

Доверие в правителството и институциите

Въпреки обикновено по-оптимистичния край на зимния период, в края на февруари правителството бележи нов спад на доверието (до 18%) и респективно, ръст  на негативните оценки (до 53%). Ако допреди няколко месеца кабинетът имаше  по-широка социална база  и в малките градове, и в селата, сега тя остава основно в селата (33% доверие:44% недоверие). Извън основните причини за спада на подкрепата  –  безработицата и ниските доходи  –  ерозията  се ускорява и от  радикализирането  на „България без цензура“,  чиито избиратели идват в голямата си част от малките градове. Така, към момента, извън традиционно критичните към кабинета десни и дясно-центристки избиратели, се прибавят  тези на движението на Н.Бареков (само 6% от тях имат доверие на кабинета) и негласуващите (5.5% доверие към кабинета).

Много ниско (15%) е и равнището на оптимизъм за развитието на страната, а това е важен показател за посоката на обществените настроения и политическите процеси. Под средния е оптимизмът както сред частните собственици и хората на високи ръководни позиции, така и сред най-ниско платените работници и безработните. 20% достига оптимизмът единствено сред  възрастните хора и живеещите на село.

Личният рейтинг на премиера Пламен Орешарски остава без промяна (24% положителни оценки и 47% отрицателни). Почти без промяна остава и доверието в президента Росен Плевнелиев  (28%), главния прокурор Сотир Цацаров (29%) и българския еврокомисар Кристалина Георгиева (33%).

Протеклите през февруари процеси на парламентарно номадство не водят до усещане за стабилизация и до ръст на доверието в парламента. Напротив, с  9% одобрение  и 65% неодобрение  народното представителство  достига поредната критична точка в кризата на обществено доверие. В тази ситуация 63% смятат, че е по-добре да се отиде на нови избори, 34% са на мнение, че правителството трябва да продължи да работи в сегашната конфигурация. 

Най-радикално настроени и най-настоятелни за провеждането на предсрочни избори са симпатизантите на ГЕРБ, Реформаторския блок, НФСБ  и „България без цензура“. 

Доверие в политици и електорални нагласи

Февруари бележи пореден ръст на скептицизма към политическата класа и респективно, на недоверието към стари и нови политици. В тази ситуация, въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите през май евроизбори,  едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас.  Това прави трудни прогнозите за изборите, тъй като е възможна по-значима динамика на нагласите.

И през февруари ГЕРБ ( с 16.9%) остава с лека преднина пред БСП (15.1%), но като цяло подкрепата е много сходна и битката за първото място ще е изключително оспорвана. Личните рейтинги на Борисов (21.5%) и Станишев  (19.1%) също са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии. От степента на мобилизация на партийните привърженици  и спирането на отлива към конкурентни формации, ще зависи  до голяма степен финалният резултат от изборите.

ДПС запазва традиционните си избиратели и дори засилва мобилизацията им - до 6.9% подкрепа, след като изведе на преден план етническата проблематика. Това поведение, което има сплотяващ за симпатизантите на движението ефект, рикошира обаче твърде негативно в обществото. Само за един месец председателят на ДПС

Лютви Местан трупа 8% отрицателни оценки и достига 73% неодобрение. Доста стремглаво нарастват негативните настроения към него и сред привържениците на коалиционния партньор БСП (до 66%).

С повишаване разпознаваемостта на движението на Н.Бареков  и електоралния му ръст до 5.5%, три формации се очертават в конкурентни позиции за спечелването на места в Европарламента – АБВ (6.1%), „България без цензура“ (5.5%) и Реформаторския блок (5%).  Те имат много различни електорални бази, но ще се конкурират всяка в своето политическо семейство за привличане на гласове от  големите партии и националистите.

Избирателите на АБВ продължават да идват основно от периферията на БСП и от центристки формации. След рестарта на движението, Георги Първанов губи 9% от личния си рейтинг, но въпреки това остава сред политиците с относително най-високо одобрение (21.2%). 

Основната електорална трудност пред Реформаторския блок е „спояването“ между традиционните десни и центристките избиратели. Ако тази личностна и психологическа бариера не бъде преодоляна,  блокът трудно би постигнал по-голям ръст.

Ръстът на  избиратели към „Българя без цензура“ идва основно от по-малките населени места и някои областни градове. Мъжете силно преобладават над жените, както и възрастовите групи  18-30г. и 50-60г. Обща черта е по-ниското образование и  социален  статус, недоверието към политиците и политиката, радикалните настроения за  „наказание на всички“. Значителна част от бившите избиратели на „Атака”, както и малки групи от ГЕРБ и ДБГ преминават към новата формация.  Подобно на останалите политици, лидерът Н.Бареков  е твърде противоречиво приет в обществото – 11.3% одобрение ( ръст от 1% в личния рейтинг), но и 57.8% неодобрение.

Ако в края на февруари имаше избори, най-вероятно разпределението на мандатите би било 6 : 5 : 3 : 1 : 1 : 1. В следващите месеци обаче, освен непредвидимия развой на политическата ситуация, три важни фактора ще влияят на електоралните нагласи – водачите на листите, облекчените условия за участие на малките партии по новия Изборен кодекс  и мотивацията на избирателите да  разглеждат евроизборите като  избори със значим  национален залог.

Нагласи към провеждането на референдум за изборното законодателство

Преобладаваща част от българското общество (54%) подкрепя инициативата на президента за провеждане на референдум по въпроси на изборното законодателство. Положителната нагласа доминира във всички социално-демографски слоеве, независимо от социалния и материален статус на избирателите. Подкрепа за идеята дават и симпатизантите на БСП (45% одобрение срещу 30% неодобрение). Делът на противниците е 15%. Около една трета, предимно най-младите възрастови групи, не изразяват мнение по въпроса.

Желанието на избирателите за по-радикални промени в изборното законодателство е съпроводено от настояване този въпрос да не се отлага във времето. 44%  предпочитат  референдумът да се проведе заедно с предстоящите евроизбори, 17% са за изтеглянето му за по-късен период.

От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Основен аспект на дебата тук е каква част от депутатите да се избират по този начин. Избирателите се разделят поравно в предпочитанията си към мажоритарен избор на всички (27%), или на част от членовете на парламента (28%).

Електронното гласуване също събира повече привърженици (43%), отколкото противници (29%). Идеята се подкрепя най-горещо от младите и средни поколения (51% - 53%), а се отхвърля от най-възрастните (37%).

Най-сериозна интрига към момента се очертава по въпроса за задължителното гласуване. Поляризацията по него е изключително силна – 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят.

Нагласите на избирателите към предложените за поставяне на референдум въпроси очертава две ясни тенденции. Първата, че това са важни за хората теми и всяка от противостоящите позиции има своята обществена подкрепа. Втората, че изходът от референдум по тези въпроси съвсем не е предрешен. Напротив, важен фактор за резултата ще бъде кампанията, в рамките на която защитниците на всяка от тезите ще имат възможност да убеждават избирателите в правотата на аргументите си. 

След 7 години в ЕС равносметката за изминалия период е противоречива и оптимизмът за членството на България и бъдещото развитие на Европа е умерен. Такава картина очертават данните на агенция Алфа Рисърч, които са част от проведения през януари 2014 г. мониторинг на обществено-политическите нагласи. Проучването е реализирано в периода 18-22 януари 2014 г. сред 1050 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

В началото на осмата година от членството на България в ЕС и на прага на третите поред избори за европейски парламент, равносметката на българите за изминалия период е противоречива: според 32% страната е спечелила от европейското членство, но повече от половината (51%), не виждат съществена промяна.

Песимистите (17%) са близо два пъти по-малко от позитивно настроените. Когато става въпрос за резултатите в личен план, мненията са много по-критични. Едва 15% – два пъти по-малко от посочилите, че страната е спечелила от членството в ЕС, отчитат лични ползи, а огромното мнозинство – 73% заявяват, че до момента не са усетили съществена промяна за себе си. Социалните групи, които в по-голяма степен виждат ползи както за страната, така и в личен план, са най-вече столичани, по-младите поколения, хората с по-високо образование и доходи.

Възможностите за пътуване (90%) и работа  (81%) в чужбина са направленията, в които българите виждат най-големия и реален ефект от членството в ЕС. Това са и сферите, към които е имало най-големи очаквания за подобрение при присъединяването ни. Инфраструктурата е третото направление с най-много положителни оценки – 73%. Тук промяната в обществените нагласи бележи най-голям ръст спрямо началото на членството, когато едва 26% от българите са се надявали на положителни ефекти в това направление.

За мнозинството от хората обаче членството в ЕС не е успяло да повлияе съществено върху развитието на редица ключови сфери като: селско стопанство (49% положителни - 49% негативни оценки), опазване на околната среда (44% положителни-53% негативни оценки), подобряване конкурентноспособността на българските фирми (42%-55%), защита на потребителите (41%-55%), култура и наука (36%-59%), социални политики (35%-62%). В дъното на класацията, с най-много негативни оценки, остават: борбата с престъпността (68% негативни оценки), корупцията (71%), и работата на съдебната система (74%). В това отношение обществените нагласи съвпадат изцяло с критиките от регулярните мониторингови доклади на Европейската комисия, в т.ч. и последния от януари 2014 г. 

Въпреки доминиращото усещане, че българските граждани не са усетили преки ползи от присъединяването ни към ЕС и слабия ефект върху редица ключови социални сфери, общественото мнение запазва умерен еврооптимизъм. 46% от българите имат положително отношение към членството в ЕС, а негативно - едва 16%.

Очаквания Евросъюзът да се развива в положителна посока в близко бъдеще споделят 37% от хората. Според 17%, колкото са и европесимистите, ситуацията в Съюза ще се влошава. С повече оптимизъм към Европа подхождат тези социални групи, които в по-голяма степен са изпитали ползите от членството: по-младите поколения, с по-висок социален и икономически статус, привърженици на десни и дясно-центристки политически формации. „Евроскептицизмът“ е по-разпространен сред хората с ниски доходи и образование, заетите с ръчен труд и безработните, както и сред по-възрастното поколение.

Одобрението на българите за европейското членство е подкрепа за стратегическата ориентация на страната, но то не е константа. От начина, по който България ще се развива през следващите години, от напредъка в сферите, към които общественото мнение е най-критично, ще зависи в каква посока ще поеме то и дали крехкият оптимизъм няма да се трансформира в песимизъм.