Михайлова: Проблемът при ОП Околна среда е некачественото управление

Основният проблем при ОП Околна среда е неритмичното и некачествено управление през годините. Ако оперативната програма беше управлявана разумно, компетентно и ритмично, нямаше да се сблъскваме с проблема финансови корекции в такива размери в последната година на изпълнение на програмата. Това заяви министърът на околната среда и водите Искра Михайлова на пресконференция след заседанието на Министерския съвет.

Тя напомни, че през втората половина на 2009 г. програмата на практика е спряна, отменени са поредица проекти и се пристъпва към подготовка на други.

„През годините ОП Околна среда се е развивала неравномерно и в момента сме в ситуация на изпълнение на програмата в последните възможни години. Голяма част от договорите са сключени в началото на 2013 г.“, подчерта Михайлова.

Министърът подчерта, че финансовите корекции са в следствие на писмо от Европейската комисия (ЕК) от 27 ноември 2013 г., в което има ясни указания към управляващия орган за извършване на повторна верификация на разходите за обществени поръчки за период 2010  – 2013 г.

Тя добави, че в писмото има и други изисквания – подобряване на системите за управление и контрол в управляващия орган, както и докладване на констатирани нередности на стойност над 10 000 евро пред службите на ОЛАФ.

„Комбинацията от тези изисквания постави необходимостта да бъдат проверени и верифицирани всички договори за обществени поръчки, сключвани в периода 2010 – 2013 г., които са над праговете, определени според европейската директива. Управляващият орган провери 239 договора. Стойността на договорите в обхвата на проверката, е 556 437 382,91 лв. През 2010 г. сключените договори са на стойност 5,105 млн.лв. През 2011 г. са 17,527 млн.лв. През 2012 г. са 81,476 млн.лв. През първите пет месеца на 2013г. договорите са за 452 328 470 лв.“, обясни министърът.

Тя изтъкна, че в писмото се обръща специално внимание на пет групи пропуски в обществените поръчки и нередности, заради които трябва да се проверят договорите, които включват: незаконосъобразно смесване на критерии за подбор с показатели за оценка; незаконосъобразно намаляване на срока за получаване на оферти поради непълно предварително обявление; ограничително изискване за регистрация в  централен професионален регистър на строителя, без допускане на еквивалентна регистрация; неравно третиране на участници по време на подбора; незаконосъобразно удължаване на срока за получаване на офертите поради обявяване на удължаването само в рамките на България.

При извършената проверка за констатирани 10 случая на смесване на критериите, 13 случая за незаконосъобразно намаляване на срока за получаване на оферти, 12 случая за ограничителното изискване за членство, 40 случая на неравно третиране на участниците при подбора.

Министър Михайлова даде пример с незаконосъобразно отстранени участници, които отговарят на всички изисквания на обществената поръчка, а са допуснати участници, които не отговарят на изискванията. Наред с това има 1 случай за незаконосъобразно удължаване на срока за получаване на офертите, както и 32 случая с неясна методика.

Министърът подчерта, че за да се изпълни задължението да се докладват нередностите към ОЛАФ, са регистрирани индивидуални нарушения на общините при обществените поръчки и са уведомени за финансовите корекции.

„Какви възможности ще се търсят, за да бъдат подкрепени общините, е тема, която ще коментираме с НСОРБ, когато се финализира докладът за одита на средствата от ЕС“, добави Михайлова.
Тя заяви, че предложените от управляващия орган финансови корекции представляват 38 млн.лв. на база изплатените вече разходи по тези договори. Общо за целия програмен период се очаква размерът да достигне максимум до 180 млн. лв.

„Въпреки загрижеността на народни представители, които са се занимавали с управлението на оперативната програма и са били отговорни за нея до средата на 2013 г., финансовите корекции са наложени и върху договори, които са сключвани от структурни звена на Министерството на околната среда и водите. Така са били провеждани обществените поръчки, че в момента управляващият орган на оперативната програма налага финансови корекции на структури на министерството“, коментира Михайлова.

По отношение на тезата, че се санкционират общини предимно на ГЕРБ, министърът напомни, че на практика предимно с тях са сключвани договори.

„Другите договори се броят на пръсти и за тях, където има нарушения, също са предложени финансови корекции“, подчерта Михайлова.

„Като народен представител съм задавала въпрос на тогавашния министър Томислав Дончев дали не счита, че прехвърлянето на предварителни контрол ще бъде нарушение на системите за контрол на оперативните програми. Тогава министър Дончев каза, че няма да има проблем. Сега има проблем“, отбеляза Михайлова.

„Целта ни е да възстановим плащанията по програмата и да гарантираме изпълнението на всички проекти“, каза още министърът на околната среда и водите.

Заварихме тежко замитане под килима на огромни проблеми. Одитните доклади за периода 2010 - 2013 г. продължават да валят и много се надявам всички политици в България да разберат, че ЕК не опъва чадър над никого. Това заяви пък от своя страна вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова.

„Чаках търпеливо няколко седмици до къде може да стигне говоренето на опозицията по темата. Убедих се, че за съжаление половината не знаят за какво говорят. Тези, които знаят, искам да ги призова, особено кметовете – да не стават заложник в нечии политически амбиции и кампании“, добави Златанова. Тя подчерта, че правителството води непрекъснат диалог с кметовете.

„Това, с което се борим от първия ден на мандата, е въпросът убедени ли сме всички, в това число и опозицията, в честността, прозрачността и коректността на обществените поръчки“, каза вицепремиерът.

Тя цитира извадки от одиторски доклади, които илюстрират недобронамереност и недобросъвестност при провеждане на обществени поръчки, както и грубо непознаване на базови европейски правила и принципи.

Първият пример, който даде вицепремиерът е свързан със съкращаване на крайните срокове за подаване на офертите въз основа на неотговарящо на изискванията обявление. Става въпрос за седем договора за услуги, като съкратеният срок може да е допринесъл за ограничаване на конкуренцията за тези обществени поръчки. Одитният орган, който е извършил контрола към онзи момент, не е установил тази констатация в своя кратък доклад и не е предложил финансова корекция. На база на това от Управляващия орган се изисква да приложи финансова корекция и да обясни какви действия са предприети за подобряване на одити и свързания с тях контрол с цел преодоляване на тази слабост.

Вторият пример е за два договора за строителни работи. В техническите спецификации се изисква представяне на регистрация на кандидатите в българския централен професионален регистър на строителя. Не се разрешава представянето на еквивалетна регистрация от друга държава-членка. Става въпрос за договор за 12 милиона и 800 хиляди лева.

Третият пример касае неравностойното третиране на кандидатите във фазата на подбор. Ако участникът, спечелил търга е бил третиран по същия начин, както други участници, той би бил отхвърлен по време на етапа на подбор. Например - ключовият експерт на отхвърлената фирма-кандидат не представил доказателства за опит при работа с FIDIC, но е представил документация за 10-годишен опит в подготовката на тръжни процедури на общини, включително строителство на каназалиционни мрежи. Ключовият експерт на спечелилата фирма също не е представил доказателства за компетентност и опит с FIDIC, но е допуснат.

„Това как отделните бенефициенти са ръководени в този процес, е отговорност на правителството. През 2011г. Законът за обществените поръчки е изменен така, че цялата отговорност по предварителния контрол е прехвърлена на практика върху агенцията по обществените поръчки. С това много управляващи органи са си позволили да не извършват никакъв предварителен контрол на бенефициентите при сключване на договорите“, обясни още вицепремиерът.

Златанова изтъкна, че ОП Околна среда е била заварена на 8% сертифицирани разходи за 7 г. и има вероятност да има и глоби заради неизпълнение на екологично законодателство, защото няма инфраструктура. 

Тя напомни, че през 2009 г. Докладът на Трансперънси интернешънил поставя България на 72-ро място по ниво на корупция, а 4 години по- късно страната ни е вече на 77-мо място. През 2012 г. отново в доклад на същата организация България и Италия са посочени като единствените страни-членки, които не публикуват окончателните договори на обществените поръчки.