Президентът Володимир Зеленски заяви преди дни, че ако Украйна не получи обещаната военна помощ от САЩ, блокирана от споровете в Конгреса, нейните сили ще трябва да започнат малко по малко да се изтеглят. За войната, за изборите в Русия, за атентата в „Крокус Сити Хол“... Пред ФАКТИ говори проф. Татяна Дронзина - преподавател в Катедра “Политология” към Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски", експерт по разрешаване на конфликти.
- Проф. Дронзина, видяхме избори за президент в Русия, в които се случи най-нормалното нещо, а именно, че Владимир Путин бе преизбран, но вотът бе последван от атентат. Възход и трагедия – така ли можем да гледаме на нещата?
- Този терористичен акт разклати имиджа на Путин като баташката (б.р. - таткото), който може да гарантира живота на своите поданици - щото в Русия няма граждани. Това навярно свидетелства, че хватката му не е толкова железна, колкото изглежда, но не означава, че не стои стабилно на власт. Истината е, че в момента Русия това е Путин и никаква съпротива срещу него няма и в близко бъдеще няма да има. Просто няма кой да го бутне. Възход или трагедия? Зависи за кого. За Путин движението е от възход (изборна победа) към възход, тъй като терористичният акт, независимо дали е бил организиран с участието на руските служби за сигурност, или без тях, си беше жив дюшеш за него. Той му позволи да оправдае мобилизацията, която предстои и да обвини, разбира се, Украйна. Че кой друг? За руснаците, независимо дали го разбират, или не, това беше път от една трагедия (поредният мандат за военнопрестъпника Путин) към друга трагедия – близо 150 избити в резултат на терористичното нападение над Крокус Сити Хол.
- Някой, някъде, някога дали е и имал съмнение какво ще се случи на президентските избори в Русия. Ще видим ли нов Путин в новия му мандат?
- Ако някой е имал съмнение, той трябва да е бил голям наивник. И не, Путин няма как да се обнови, ъпдейтва или рециклира.
Ще видим същия Путин, който няма да преустанови агресията срещу Украйна, защото изходът от войната е въпрос на неговото физическо съществуване.
Политическата опозиция ще продължи да бъде жестоко репресирана, нейните лидери ще продължат да умират зад полярния кръг или някъде другаде, свободната преса, доколкото я има, ще продължи да изпитва все по-силни ограничения, убийствата на журналисти и правозащитници ще продължат, а подкрепата на общественото мнение за него едва ли ще намалее значимо. Чудовищният механизъм на контрол, който беше разкрит през пандемията и усъвършенстван в хода на войната срещу Украйна, ще продължи да действа. Политическият плурализъм ще става все по-малко възможен.
- Избори по време на „военна операция“. Има ли място за думата „демокрация“ в тази ситуация?
- Що се отнася до Русия, демокрация няма и в мирно време. Ако вярваме на Дугин, на личния душеприказчик на Путин, то такава на руснаците не им е и необходима. Според него „руснакът е човек само чрез и в батюшката“. Този патернализъм не му е наложен, той си го иска, това е патернализъм „отдолу“. Това е неговата форма на живот или по-точно казано – формата на съществуване. Друга не му трябва. Демокрация ли казахте...
- И след вота атентат. Близо 150 жертви. Виновникът за Путин, разбира се, е Украйна. Но какъв е генезисът на този атентат. Какво иска да ни покаже тази трагедия?
- Най-интересното на този атентат е защо се случи: дали защото руските служби за сигурност го проспаха, или защото те самите го бяха организирали. Напълно допускам, че са го проспали. Това не означава, че не са имали информация. Просто всяка организация - каквато и да е тя, а в това число и служба за национална сигурност, в края на краищата е една административна пирамидална структура. Информацията може да е постъпила, но никой да не ѝ е обърнал внимание. Може да е била крита. А може просто този въпрос да не е бил обявен за приоритетен и следователно да не е било възложено на никого да работи по него.
Освен това, голяма част от персонала на службите за сигурност са в полето на бойните действия, защото им е по-лесно да убиват цивилни украинци, отколкото да пазят цивилни руснаци.
Иначе самият атентат дойде на Путин като манна небесна. Той му даде възможност да съобщи невероятната новост, че Русия е във война, че мобилизацията трябва да стане, че над гражданското украинско население трябва да се изсипват тонове бомби като отмъщение за терористичните атентати, организирани уж от украинци. За това мнозина подозират руските служби в сътрудничество при организиране на атентата. И тези подозрения не са безпочвени.
Владимир Осечкин, руски правозащитник живеещ във Франция след 2015 година, който две седмици преди атентата писа, че Путин ще прибегне до терористични актове, за да мобилизира руснаците, постави редица неудобни въпроси като например: Как се получава така, че терористичният акт се случва точно в момент, когато във ФСБ групировки се състезават за влияние? През последната година и половина се правят всякакви усилия да бъде сменен началникът на службата в Москва и Московска област, за да бъде установен контрол над тези органи, които контролират едновременно два региона. До този момент опитите нямат успех, но очевидно е, че такъв терористичен акт ще означава оставка на началника на службите. За да бъде назначен нов, който ще играе по свирката на... фактори извън системата. Осечкин напомня за публикуваните признания на бившия агент на руските служби Баржан Култанов, боец на ИГИЛ. Вместо да бъде затворен, руските органи за сигурност му дават малък срок и го склоняват към агентурна работа в тяхна полза, като го изпращат в Турция.
Той свидетелства, че ФСБ изгражда в терористичната организация своя мрежа на влияние.
Точно срещу „Крокус Сити Хол“ се намира база на ОМОН, а зад него е зданието на управлението на Московска област, което има своите подразделения, на територията на „Сити Хол“ има свой собствен отдел МВР, на стотина метра е московският съд, който също разполага със собствени подразделения. Как е възможно в продължение на цял час никой от тях да не се отзове, за да пресече тези убийства? Как се случва така, че металотърсачите точно този ден не работят като хората. Как така таджиките, които са пристигнали преди две-три седмици, се ориентират и подпалват огромния „Крокус Сити Хол“?
Западните служби предупреждават руските за възможност за извършване на терористичен акт. На 10 март Путин присъства на колегия на ФСБ. Какво казва на присъстващите? Че това е шантаж или провокация от страна на Запада, но няма нито дума да се направят усилия за предотвратяването на възможни терористични актове.
- "Ислямска държава" пое отговорност. Как да гледаме на това – искат да се заявят, че не са си отишли, че съществуват, че могат…
- Ислямска държава е готова да поеме отговорност за всякакви атентати – така трупат точки в биографията си. Но този, като че ли, наистина е тяхно дело, защото партньорските служби за сигурност обявиха, че разполагат с такива доказателства. Организацията може и да е военно разгромена, но като бранд тя продължава да живее в социалните мрежи и да мотивира нови млади хора към самоубийствени атентати. В джихадистките форуми продължава да се развива един дискус, който навярно е в основата на джихада без лидери – мрежови структури, разпръснати по света. Групата действа като обучен екип. Докато един убива, другите държат своите сектори под контрол.
Очевидно е, че не стрелят за първи път и освен това се радват на отработено взаимодействие. От кадрите се вижда, че терористите действат по двойки, което е характерно обучение за военните, опериращи на място с висока концентрация на противникова жива сила.
На кадрите се вижда, как дойките се съединяват, отново се разделя и продължават предварително начертания си маршрут. Никой не действа хаотично, защото знае следващата си крачка и направлението на движение. Не са маскирани, не крият лицата си от камерите. Оръжието е армейско, автомати „Калашников“, бойно оръжие, но преправено с определени подобрения. Нямат оптически мерник, с открит прицел са, което е характерно за окопните военни. Уменията за стрелба на някои от терористите са толкова големи, че водят огън от гърди и от бедра, почти без да си служат с приклада, което означава, че всеки от тях е изстрелял хиляди патрони. Няма никакво безпокойство – очевидно терористите знаят, че изтеглянето им е гарантирано. Този акт не е акт на самоубийствен тероризъм. Те не планират да загинат в бой. Двама зрители от залата свидетелстват, че докато един от терористите презарежда оръжието си, върху него се хвърля мъж с бойни умения, на помощ се притича друг и така терористът е обезвреден. Но официалните власти не съобщават за това. Плененият терорист до момента не е показан. Кадрите дават основани да се заключи, че има две различни групи терористи. Първите са с многогодишен боен опит, обучавани от руски инструктори. Втората са арендувани таджики – тедзи, които официално бяха показани като извършители. Това не е "Вагнер", нито ИДИЛ, нито "Хамас". Които и да са, те говорят на чист руски.
- САЩ и Италия са отправили сигнали до Москва преди атентата. Можеше ли да се избегне?
- Такива сигнали наистина са постъпили, но никога не може да се твърди, че един атентат може със сигурност да бъде избегнат.
Една умна бомба, какъвто е терористът самоубиец, трудно може да бъде спряна.
В същото време, редица атентати, в това число и самоубийствени, са били и продължават да бъдат предотвратявани. Но за целта трябва ефективна работа на службите за сигурност и политическа воля, каквато аз не виждам. Нещо повече, директорът на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников обвини САЩ, Великобритания и Украйна, че стоят зад атаката в концертната зала в Москва. Е, че кой друг?....Един ден преди това президентът направи същите внушения. Нито единият, нито другият не представиха конкретни доказателства, а по мое мнение няма и да представят. Защото целта им не е да идентифицират терористите, а да заздравят подкрепата на руското общество за украинската авантюра. Това просто трябваше да бъде изречено и беше достатъчно да бъде изречено, за да постигне целта си.
- Трагедията ще даде ли повод да се затегне управлението на Владимир Путин?
- След всеки атентат, независимо от държавата и режима, следва втвърдяване. Въпросът е колко време ще продължи и в какви обозрими срокове ще бъде възстановена законността, спазването на човешките права и гаранциите за гражданските свободи. Що се отнася до режима на Путин, той от първия си ден представлява едно непрестанно втвърдяване – никакви терористични актове не му бяха необходими, за да избие Ана Политковская и още пет нейни колеги от „Новая газета“, да ограничи правата на свободната преса, да наложи наказания за интерпретации на историята, различни от официалните. Нито пък да нападне Украйна в рамките на една пълномащабна кървава агресия. Но да - с този или без този атентат, управлението ще дърпа юздите все по-решително и ще затяга гайките все по-здраво.