Бумът на софийските хотели

Масираното строителство на хотели в София напоследък започна да наподобява роенето на бензиностанции отпреди четири-пет години. Строежите, които никнат като гъби, логично пораждат въпросите: Кога точно София осъмна като туристически център, в който свободните хотелски легла станаха дефицитни? Още колко нови хотела са необходими в столицата? Около 52 са издадените разрешителни за строеж на нови хотели само за миналата година по данни на посредници в търговията с недвижима собственост. Като се добавят и новопостроените, числото ще надхвърли 150, сочат разчетите на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).

Същевременно само няколко разходки из нощна София стигат, за да се установи, че голяма част от стаите на вече завършените обекти не светят. И някак напомнят на лъскавите бутици по бул. "Витоша", които през голяма част от времето пустеят, но не фалират. Но за разлика от търговията "препирането" на парите в строителството става със значително по-бързи темпове и в много по-големи мащаби.


Колкото повече, толкова повече

Много или малко са хотелите в София? На този въпрос Димитър Хаджиниколов, ресорният за туризма зам.-министър на културата, отговаря с контравъпрос: "Трябва да дойдат туристи, за да построим хотели, или трябва да построим хотели, за да привлечем туристи?" И философски заключава, че въпросът напомня на спора за яйцето и кокошката. По думите му е по-добре продуктът да бъде създаден и да излезе на пазара, а не да се чака свръхнатоварване и едва след това да се мисли. "Критерий е пазарът. Ако имаме съответното пазарно поведение, след две-три години може да се окаже, че хотелите, които се построиха, няма да са достатъчни", прогнозира оптимистично зам.-министърът. Далеч по-песимистично е настроен Благой Рагин, председател на БХРА. Според него е недопустимо бурното строителство да става без необходимата инфраструктура и при липса на увеличено туристическо търсене.

Преди около пет години в столицата имаше 26 хотела. Сега вече надхвърлят 100. Броят им се е увеличил близо четири пъти, а туристопотокът към София далеч не е нараснал толкова. Бурно строителство отчита и Борис Милчев от столичната Дирекция "Архитектура и градоустройство" (ДАГ), макар че не може да определи точен брой. Според него най-сериозно расте делът на малките хотели, които се строят в близост до вече известни, но по-стари, както и по малките улички в центъра на София. "Така улички като "Веслец" (една от преките на бул. "Дондуков") се превърнаха в хотелиерски зони", разказва Борис Милчев. Примери като този в столицата има в изобилие. Хотелчета от среден и нисък клас се изградиха не само около бул. "Дондуков" и Халите, но и в карето между бул. "Витоша", бул. "Патриарх Евтимий", ул. "Раковски" и ул. "Солунска". Немалко са и в смятания за престижен софийски квартал "Лозенец". Проблемът е, че често гостите на малките хотели дори няма къде да си оставят автомобилите, защото повечето са без паркинги.

"Има обаче и парадоксален случай, при който в центъра на столицата, срещу НДК, се допусна смятаната за близка до бившия столичен кмет фирма "НИКМИ" да изгради 12-етажен хотел, без да се предвидят места за паркиране. Този прецедент даде лош пример, който започна да се копира от хотелите с по-ниска категория", казва арх. Борислав Борисов, председател на Сдружението на урбанистите в България и столичен общински съветник от БСП. Като "трън в очите" определя 12-етажната сграда на ъгъла на бул. "Витоша" и ул. "Бузлуджа" и арх. Тодор Булев, зам.-председател на Съюза на архитектите в България. За него е необяснимо как главният архитект на столицата и общинската власт са допуснали върху толкова малък ъглов парцел да бъде вдигнато толкова високо здание. "Още повече че едната страна на бъдещия хотел е изградена на калкан, което ме кара да мисля, че до тази сграда ще се появи още един мастодонт на самия бул. "Витоша". Случаи като този не са нормални и ние не ги одобряваме", коментира арх. Тодор Булев.


Солидарната отговорност и безотговорност

Както често се случва в България, солидарната отговорност е равнозначна на безотговорност. Зам.-министър Хаджиниколов поддържа тезата, че новостроящите се хотели не са излишни, и чертае обещаващи перспективи за туристопотока в столицата. Според Благой Рагин обаче, ако се претегли търсенето и предлагането, към днешна дата икономическата логика по-скоро се губи. От ДАГ и от Агенцията по туризъм прехвърлят проблема с роенето на хотелите към Министерството на културата, което определя политиката в сектора.

Наблюдатели на хотелската инвазия обясняват процеса с привършването на атрактивните парцели в други горещи точки на страната, което пренасочва инвеститорите към столицата. "Парите за изграждането на хотелите се дават от едни и същи кръгове. И тъй като повечето от представителите на отделните икономически групи вече направиха своите инвестиции по Черноморието, сега започват да се местят към столицата", твърди арх. Борислав Борисов, според когото тази пазарна ниша в София явно не е изцяло заета.


Хотели много - избор беден

Според Наско Атанасов, управител на агенция за недвижими имоти "Виктория инвест", в София все още има дефицит на добри хотели в ниския ценови сегмент, които предлагат удобство вместо лукс на гостите. Повечето от сегашните евтини места за настаняване са доста неприветливи, част от стаите дори нямат санитарни възли.

Според други посредници в бизнеса с недвижими имоти, от една страна, в столицата има група много скъпи хотели, които не могат да бъдат запълнени. От друга - липсват хотели с нормални цени на нощувките, към които биха се насочили хората с бизнес в София. Валери Вълчев, изпълнителен директор на компанията за бизнесимоти "Фортън интернешънъл" отчита, че пред бизнеса с хотелите в София има перспективи. Въпросът е дали инвеститорите ще уцелят липсващите ниши на пазара и дали ще подплатят продукта с мениджмънт на ниво. Като пример се дава, че част от представителите на чуждестранния бизнес предпочитат да отсядат в хотел "Радисън", който е на топмясто и предлага обслужване на ниво. Близкият "Грандхотел София" също е на комуникативно място, но явно куца откъм мениджмънт. При други хотели от високия сегмент (от типа на "Кемпински-Зографски" и "Хилтън" например) слабият момент е не особено добрата локация.

Според тях повече перспективи има в реновирането на съществуващите, но вече остарели хотели. Сред тях например от по-високия ценови сегмент попада "Шератон", а от средния - "Плиска". Първият е популярна марка за чужденците, вторият - за българите. Някои от по-старите хотели, които поне частично бяха обновени, вече стават предпочитани за хората, които идват в командировка в София. Такъв е случаят с хотел "Родина", където нощувката е до 40 лв., дава пример Валери Вълчев. Но е категоричен, че срещу цени от 75 евро на нощ се изисква не само топлокация, а и утвърдено на световния пазар име.

Затова според него не може да се говори за пренасищане на пазара - не заради липса на обекти, а в търсене на качествена услуга, която си заслужава цената.