Регистър оставя 50% от строителните компании у нас извън пазара

Около 40-50% от строителните фирми у нас ще останат извън пазара с въвеждането на задължителна регистрация на компаниите в бранша, прогнозираха експерти от строителния бранш.

Повод стана подготвеният от министерството на регионалното развитие проект за Закон за регистрация на физическите и юридическите лица, извършващи строителство. Той бе представен в края на миналата седмица на страницата на министерството и след съгласуване ще бъде внесен в парламента. Проектът предвижда строги санкции за компаниите в бранша, които извършват дейност без да фигурират в регистъра.

Според председателя на Камарата на архитектите в България (КАБ) арх. Петко Йовчев подобен регистър ще въведе ред в строителството, тъй като в момента голяма част от фирмите работят на ръба на закона. Около 50% от тях вероятно няма да намерят място в регистъра, прогнозира арх. Йовчев. Той поясни, че става въпрос най-вече за малки компании, в чиито ръководства няма хора със строително образование, работи се с материали без документ за качество, без задължителни застраховки и гаранции за изпълнението. Строителството е бранш, свързан с физическото оцеляване на хората и подобна регулация е повече от необходима, заяви председателят на КАБ.

Председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) инж. Любомир Ташков смята, че регистърът няма да реши проблемите със сивия сектор в строителството, но ще ориентира инвеститорите към кои компании да се насочват. Това е пътят да се гарантира и качество за купувачите на ново строителство, тъй като сега с тази дейност често се захващат хора без всякакъв опит и квалификация, посочи той.

Според секретаря на Националната строителна федерация (НСтрФ) Георги Григоров обаче подобен регистър обслужва интересите на няколко големи компании в бранша. По негова оценка също около 40-50% от фирмите ще останат извън пазара, тъй като не могат да представят исканите за регистрация документи. Доколкото разбирам се изискват данни за оборот, строителна техника, квалифицирани кадри. Строителството е пазар на търговете и много от по-малките фирми не могат да се вредят на него. Има такива, които работят като подизпълнители с техника под наем и сезонни работници, а понякога по цяла година нямат обекти. Сега те остават без работа, обобщи Григоров. По данни на федерацията регистрираните в страната строителни компании са около 20 000, като 80% от тях са малки фирми с годишен оборот под 5 млн. лв.

От федерацията определиха като монопол и поддръжката на регистъра от строителната камара. Според Георги Григоров тя може да поддържа само браншови регистър, а за национален трябва да отговаря независим отговор като строителното министерство. Да не говорим, че вече има търговски регистър и браншови регистри, какъв е смисълът от още един, попита Григоров. От Българската строителна камара засега се въздържаха от коментар по темата.


Какво предвижда проектът

-Компаниите в бранша да могат да изпълняват строителни работи само ако са вписани в професионалния регистър, предвижда законопроектът. Регистърът се поддържа от Българската строителна камара (БСтрК), а до 6 месеца след влизането на закона в сила всички дружества и еднолични търговци в бранша трябва да подадат заявка до камарата за вписване в него.
- Регистърът съдържа административна, техническа и финансова информация за фирмите. Тя включва данни за вида, името, седалището на фирмата, БУЛСТАТ, данъчен номер, управление, численост и квалификация на заетите лица, машини и оборудване, списък на строежите от последните 3 г. по място и стойност, счетоводни отчети, документи, показващи редовността на изплащаните данъци, осигуровки, кредити и др.
- На трудов договор задължително трябва да бъде назначен строителен инженер, който да контролира качеството на конструкцията и влаганите материали. Контрольорът следи за отклонения от нормите, договореното качество, цената и предлага корекции.
- Фирми, които искат да изпълняват обекти от I и II категория трябва да фигурират в регистъра, да имат годишен оборот от поне 1,5 млн. лв. и дълготрайни материални активи за поне 200 000 лв. Те трябва да получат и специално разрешение от министъра за тази дейност.