Санирането – мисията (не)възможна

Когато има желание нещата винаги се случват! Едно от нагледните доказателства за това е санирането. В България то започна „на парче”. Минавайки първо по жилищните комплекси на столицата и по-големите градове и достигайки до някои по-централни улици. Желанието за саниране е всъщност желание за пестене на пари. Въпреки, че редица експерти твърдят, че ефектът от санирането на един апартамент е минимално в сравнение с това на цялата сграда, българинът не се отказа да го прави и инвестира значителни средства с надеждата да види доста по-ниски цифри в сметките за отопление и ток.

Саниране не на парче

След като хиляди семейства изолираха апартаментите си, последва етап, в който санирането на цяла сграда стана възможно. Първият (и единствен засега) начин за това е чрез европейския проект „Енергийно обновяване на българските домове”. Основният препъни камък тук бяха купищата документи и изисквания, за да се стигне до това 50% от парите по санирането на една жилищна сграда да се платят по линия на европейския проект. Желанието на някои беше толкова голямо, че препятствията бяха преодолени и като резултат имаше няколко санирани блока.

Нов тласък на проекта даде промяната, с която притежателите на жилища в една етажна собственост плащат само 30% от стойността на ремонта, а останалите 70% се поемат от проекта „Енергийно обновяване на българските домове”. Като резултат над 400 сгради успяха да създадат етажна собственост като юридическо лице, да съберат пари и да кандидатстват за саниране. Одобрени са 52 сгради и собствениците им буквално чакат да дойдат майсторите, за да започнат санирането. То обаче не започва. Зимата идва и собствениците са силно обезпокоени, че и този сезон сметките им за отопление ще са високи. Това ги накара да се обединят в Асоциацията на Сдружения на собственици, участващи в проекта „Енергийно обновяване на българските домове”.

Проблемът

„Началото на проекта беше поставено през юни 2012 г. и трябва да приключи през октомври 2015 г. Всяко едно домакинство е внесло по 500 лв. по гаранционната сметка на Министерство на регионалното развитие, като някои от сумите са внесени още през пролетта и лятото на 2013 г. Повече от една година чакаме МРР да намери строители”. Това каза в края на миналата седмица на пресконференция Диана Димитрова, заместник-председател на Асоциацията.

Собствениците са обезпокоени от това, че до края на проекта остава само една година, санирането няма да се извърши и парите ще бъдат загубени. Част от собствениците на апартаменти във вече одобрените жилищни сгради са били готови да санират сами апартаментите си и съжаляват, че са се съгласили да бъдат включени в проекта.

От Асоциацията са силно обезпокоени и от факта, че не се знае какво ще стане с доверителните сметки, които са в Корпоративна търговска банка (КТБ).

Държавата

Проектът „Енергийно обновяване на българските домове” може да се окаже мираж за стотици семейства. Причината обаче не се крие в това, че доверителните сметки, както и част от средствата, отпуснати по европрограмата са в КТБ, а фактът, че близо година не са избрани фирмите, които да извършат въпросния ремонт. „Една година по-късно няма избран нито строител, нито проектант, при положение, че хората са внесли парите в доверителните сметки, независимо в коя банка, и са готови да съфинансиране своята част. Това е един от основните ми приоритети” каза служебният вицепремиер и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева, помолена да коментира проблема.

„Искам да успокоя хората, че парите по регионалната програма за безвъзмездната помощ, са налични, т.е. не са там (бел. ред. КТБ). Единствено там са техни доверителни сметки, които обаче са защитени по закон, тъй като са под 197 000 лв. Общата сума е около 500 000 лв., но на различни лица. Така че те ще бъдат възстановени и хората трябва да са спокойни. Отделно от това, поради факта, че все още няма избран строител, той ще бъде избран и ако е добро времето в най-добрия случай ще може да се строи есента. Дотогава би трябвало те да могат да разполагат със средствата си, защото те са за разплащане на строителни дейности”, заяви вицепремиерът Захариева.

Дали ще има още санирани сгради ще разберем най-рано на есен – най-оптимистичния срок за започване на строителни дейности или октомври догодина, когато е края на проекта. Засега едно е ясно – санирането в България се оказа трудна мисия. Дали е възможна или не престои да видим.