Санирането на цяла сграда повишава цената на имотите в нея

Стремежът за плащане на по-малко разходи за отопление и покачването на цените на топло- и електроенергията през последните години принуди висок процент от собствениците, най-вече на панелни апартаменти, да ги санират. На практика няма блок в жилищен комплекс, върху който да няма “кръпка”. Ефектът от частичното саниране обаче е минимален, а разходите високи. Затова, макар и бавно, се увеличава броят на собствениците, които стигат до заключението, че е по-добре да образуват сдружение и да рехабилитират цялата сграда. За момента това става възможно благодарение на проекта “Демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради”, който е съвместна инициатива на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ПРООН.

Последната обновена сграда беше открита в края на март в столичния квартал Дианабад. Там цената на ремонта на всяко домакинство е била 10 000 лв., или 135 лв./кв.м. Половината са осигурени по линия на програмата, а другите - от собствениците. Това, което е мотивирало последните да се обединят и санират сградата, е реализираната месечна икономия от енергия в размер на 120 лв. на домакинство. Става дума за апартамент с големина 75 кв.м. “Собствениците са дали половината от парите, но техните икономии от ток и отопление са доказани и това е силата на този проект. Разходите падат между 40% и 60%. В случая става дума за 120 лв., което за една година прави 1400 лв. Така годишната възвръщаемост на тези 5000 лв. е 1400 лв., което е страхотно ниво”, каза Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройство. “Имате допълнителна възвръщаемост, защото цените на жилищата в санирана сграда и тази до нея, която не е, вече са различни. Това е т.нар. capital guide. Когато собственикът инвестира, той не само получава бързата възвръщаемост чрез по-ниски сметки, но и по-висока себестойност на апартамента. Третият елемент на тази калкулация е, че се удължава животът на имота”, допълни той.

Предвижда се по ОП “Регионално развитие” от 2011 г. да бъдат санирани още 500-600 сгради. За да станат тези планове реалност в отделна ос по програмата ще бъдат отделени 40 млн. EUR. Така ще има възможност демонстрационната програма да бъде доразвита, обясни министър Плевнелиев.

Големият проблем остава намирането на средства от гражданите. В момента те или дават спестени средства, или теглят кредит от банка. В някои западни държави, като например Германия и Австрия, на собственика се дава т.нар. “чек за енергийна ефетивност”. С него той получава от Държавната банка за възстановяване и развитие безлихвен заем срещу приспадане от бъдещи данъци. Фондът за енергийна ефективност предоставя възможност за колективни кредити, но досега по тази линия не е даден нито един, независимо че функционира от няколко години. “Колективният кредит е висшия пилотаж при санирането, защото ако е трудно да накараме всички хора да участват в този процес, е още по-трудно да ги накарате да бъдат убедени в ползите от това да вземат такъв вид заем”, обяснява Цвета Наньова, програмен директор в ПРООН. Основният плюс е, че лихвите по тези кредити са между 7 и 10% в зависимост от това какво обезпечение ще се намери за тях като колектив. Осигурява се и достъп на неможещите да вземат кредит от търговските банки. Това са предимно лица, на които вече е отпуснат заем за друго.

Текст и снимки:

Милена Богданова

[email protected]