Визията на София напомни за наболели проблеми

Визията на София трябва да бъде готова до края на януари 2017 г. Важното е този документ да се възприеме от политическото ръководство на града, за да може столицата да има стратегия за следващите 20-30 години. „Предизвикателството е огромно, тъй като подобно нещо не е правено”, каза главният архитект на София Здравко Здравков на организирана дискусия за бъдещето на София, проведена в УАСГ.

Бъдещето на панелните блокове

в които живеят близо 50% от столичани е една от темите, по които малко се говори, но която се нуждае от належащо решение. „2050 г. ще се навършат 100 години от построяването на панелните блокове. Тук въпросът не е толкова за тяхното качество, колкото до фактът, че тогава се завършват експлоатационните срокове. В тях днес живеят 50% от населението. Въпросът е как ще бъдат преразпределени тези маси от хора? Какво ще бъде направено, тъй като живущите не са собственици на земята, но са собственици на жилищата си? Това е демографски въпрос. Как ще се развива София след като не се говори много по този въпрос”, попита по време на дискусията Инж. Георги Кордов, председател на регионална колегия София-град при КИИП. Според него, трябва да се помисли и за възможностите на северните райони на София. „Средата там е съвсем различна и екологична и атмосферна и е доста благоприятна в доста отношения”, допълни инж. Кордов.

Как природните дадености на София да се впишат в живота на столичани

и да го направят по-лек и по-здравословен е другата основна тема, която се очерта по време на дискусията. София е единствената столица с 29 минерални извори. На 24 ноември 2016 г. две от емблематичните бани на София, тези в Овча Купел и Горна баня, са върнати от Министерство на здравеопазването на Столична община и в същия ден са предоставени за управление на Музея на София. В банята в Горна баня ще бъде разположен център по музейлогия, а в Овча Купел – център за изследване на минералните води. Според някои от участниците в дискусията това е сериозен проблем. Решението е твърде прибързано. Въпросните бани са отлично място за развитие на балнеология.

Природните дадености са отлична предпоставка за развитие на икономиката. Съчетанието между природа и икономика може да превърне София в разпознаваемо лице пред света. Както Париж е столица на модата, така София може да е емблемата на устойчиво градско развитие в хармония с природата. „Вярваме, че зеленият и устойчив град е отговорът на всички предизвикателства. Устойчив град, защото съчетава три неща – чиста среда, в която живеем; икономическо развитие, на което разчитаме и обществото. Това е триединство, което трябва да имаме” е мнението на Мария Малцева координатор на инициативния комитет София „Зелена София”.

„Големият проблем на София, освен мръсния въздух, изпотрошените тротоари, хилядите автомобили, е, че

бавно вземаме решения

и търсим вариант да изпреварим оставалите. Липсата на състезателния дух (в добрия смисъл на думата) е скоростта, която ни липсва. Трябва да намерим нещо, което рязко да ни отличи от това наше живуркане”, сподели общинският съветник Иван Велков.

Отдихът на гражданите

е важен пункт, който трябва да залегне в бъдещата „Визия на София”. „Гражданите трябва да имат по-добър ежедневен отдих със създаване на нови паркове и зелени пространства. Необходимо е да се помисли и за връзката с Витоша”, сподели ландшафният архитект Веселина Калайкова. Транспортния достъп до планината е малко. Може да се работи в две насоки за решаването на този проблем. От една страна – лифта в Княжево, а от друга – идеята за спирка на метрото.

Несъмнено голям град като София е и много замърсен. Намаляването на вредните емисии може да се постигне чрез изграждането на зелени стени, зелени покриви, които да улавят фините прахови частици. „Друг елемент за намаляване на замърсяването е увеличаването на велосипедния транспорт и ограничаване на автомобилния” е мнението на арх. Калайкова.

Друг фактор, на който е необходимо да се обърне съществено внимание, е че

през 2050 г. съвсем други хора ще живеят в София

Тогава те ще имат много повече време за себе си, ще разполагат с много високи технологии, ще работят различни от днешните професии, ще разполагат с различен начин на предвижване до работното място, може би няма да са хора с една професия, ще искат да вършат едновременно повече неща.

„Моята теза е, че хората ще искат да живеят не по днешния начин и не на тези места. Връзката между града и периферията ще е динамична и модерна връзка”, каза Бойка Къдрева от Направление „Архитектура и градоустройство”.

Друг важен момент относно бъдещата визия на столицата е

развитието на вторичните центрове на София

Необходимо е създаване на нова градска среда в модерните вторични центрове, които ще са не само притегателни обслужващи центрове, но и притегателни за цялата агломерация около София.

Дискусиите около проекта „Визията на София” до 2050 г. ще продължат. Най-важното е обаче да има диалог между държавата, респективно общините и гражданите, които живеят в столицата. Едва ли 100% от визията за това как ще изглежда София след 30 години ще бъде реализирана. Това не може да се случи най-малкото поради бързото развитие на технологиите. Целта е да се достигне оптимален баланс между здравословното, модерното и функционалното, за да може м максимална степен да се улесни живота на хората.