Отговорът на Комитова за казуса „Златен век“

„Настоявам проф. Герджиков да се произнесе по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) към случая на „Златен век“, без да се позовава на съдебни решения и други мнения в лично качество като юрист. В случай, че неговите твърдения се разминат с твърденията на архитектите, че разрешението за строеж е валидно от 2010 до 2020 г., предлагам публичен дебат по казуса, който се отнася и за много други проекти. Приложили сме най-добрия вариант за строежа „Златен век“ на „Артекс“. Произнесли сме се, че разрешението за строеж се брои от 2010 до 2020 г. в полза на инвеститора. Прилагаме поправката на Закона за устройство на територията, приета през 2017 г., със задна дата в полза на инвеститора. Предлагаме на компанията „Артекс“ да се насочи към Столична община, където може да се извади ново разрешение за строеж за довършване на обекта. Фирмата имат опит с изваждането на такива документи и няма да бъде затруднена.“ Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Виолета Комитова в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ. Възниква въпросът защо проф. Герджиков съветва и насочва „Артекс“ към съдебни процедури, а не към Столична община? “, попита тя.

Регионалният министър предупреди, че експериментално ще бъдат включени всички 300 камери на тол системата, като е възможно да бъдат засегнати системите на МВР и на Агенция „Митници“ и да се стигне до срив. Експериментът ще бъде фиксиран почасово и ще бъде стикован със съответните министерства. „Ще видим тол системата ще може ли да функционира, както е била планирана. Ще направим този експеримент и ще си отговорите на въпроса защо работи със сто камери сега“, коментира тя.

„Спряхме няколко други незаконни процедури, които не са свързани със строителство“, допълни тя и даде пример с обществена поръчка за 8 млн. лв., процедирана при предишното правителство, за наблюдение на дупките по пътищата чрез сателит. Всеки ден се получават сигнали от граждани за дупки, пропадания, няма необходимост от такава обществена поръчка. Тя припомни, че са отправяни критики от засегнатата фирма, че министерството не се справя с пътната безопасност и беше категорична, че за това отговаря Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

Министър Комитова обясни още, че ГУСВ, което е търговско дружество към МРРБ, е обявено в несъстоятелност от преди да поеме поста министър и е започнало да продава имотите си без да има право. „В момента се боря през НАП и съда да спрем продажбите. Някой под масата се опитва да продаде имотите“, посочи тя. „С корупцията се борим чрез промяна на някои кадри и проверки на място. Съдействаме на нашите фирми да си произведат документите и проектите, за да имат разрешения за строеж и да не са в незаконно строителство.“
Регионалният министър коментира и проблеми с фирми с по-малки поръчки. „Боря се с едно пагубно явление, което откривам в МРРБ. Първата група са така наречените „Фирми на абонамент“, които имат 5-годишни договори с МРРБ. Втора група са фирми, които можем да наречем придворни, те получават конкурентно предимство.

Трета група фирми се явяват с дублиращи функции, тоест в МРРБ има хора, назначени за някаква дейност, но ние си наемаме външна дублираща фирма за същата дейност, отбеляза тя. Според нея се изисква още много време, за да се направят всички проверки и да се отстранят порочните практики.

По думите ѝ инженерингът е най-порочната практика, начин за надписване на сметката и е предпоставка за скъпо строителство. „Ако дадено строителство струва един милион, чрез инженеринга може да нарасне и на три милиона“. Комитова поясни също така, че това е законова процедура и за институциите по-лесно е да се направи една обществена поръчка, в която е включено всичко – проектиране, строителство и надзор. „Вместо да направят за даден обект три обществени поръчки – за проектиране, за надзор и за строителство, се прави инженеринг за по-лесно и за по-скъпо.“.

За строителството на магистрали чрез концесия тя подчерта, че трябва много точно да се прецени дали е приложимо в България. Давайки пример с АМ „Черно море“, тя посочи, че при една концесия, рискът е изцяло за концесионера. Прави се публично-частно партньорство, като държавата подкрепя с територия, отчуждителни процедури.