За кожата на един брокер – 2

Ако трябва да потърсим сектора, където поправките в Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) ще създадат най-много стресови ситуации, това безспорно е търговията с недвижимости.

Поглед назад
През 1999 г. синьото мнозинство прие нов закон за облагане на доходите на физическите лица, който замени зоногава действащия закон за данъка върху общия доход. С него се въведоха окончателни годишни данъци за ред дейности, сред които и за посредническата дейност при покупко-продажба на недвижими имоти, с цел облекчаване на дребния бизнес и изкарване на сивата икономика на светло. Въпросните добри намерения обаче, както често се случва у нас, останаха само на книга - за определени дейности бяха патентите бяха толкова високи, че моментално ги запратиха още по-дълбоко в сенчестата част на икономиката. Ставките за търговията с недвижимости например брокерите прецениха като съсипващи - 5000 лева за агенциите в столицата и големите градове, от 300 до 2000 лева - за останалите селища в страната. “Черешката върху тортата” беше допълнителното данъчно задължение, въведено с чл. 31 ал. 3 на същия закон, да се плащат по 25% допълнително върху патента за всяко наето в агенциите лице. На национален митинг брокерите изразиха протеста си, но аргументите им не бяха чути. А те не са за пренебрегване - простата аритметика сочи, че агенция с трима души персонал ще трябва да плати общо 7500 лева. За да може да плати такъв данък върху печалбата, ако е регистрирана по закона за корпоративното подоходно облагане, тя трябва да има годишен оборот от 148 000 лева. При такъв оборот обаче агенцията автоматически се регистрира по ДДС и не плаща патентен данък.
По ирония на съдбата тъкмо правителството и парламентарното мнозинство на Иван Костов, самопровъзгласило се за радетел на свободната инициатива и пазарната икономика,

обрекоха на изчезване легалното посредничество
в търговията с недвижими имоти. Това е единствения бранш, възникнал след 1989 г., който не носи родилните петна на зрелия социализъм, нито пък се е развивал благодарение на нечии политически усилия или на държавни протекции. И хората на Костов решиха да ударят тъкмо този бизнес. В резултат на фискалната лакомия на синьото правителство големите агенции минаха на данъчно облагане по реда на ЗКПО, а малките потърсиха вратички в законодателството, за да избегнат непосилния патент, или минаха изцяло на тъмно.
Сега, три години по-късно, предлаганите от новото правителство промени в данъчните закони не биха могли да се нарекат иначе, освен

пошъл водевил.
Вместо да поправи недомислието, което изпрати голяма част от агенциите в сивия сектор, кабинетът на Сакскобургготски, широко самоафиширал се като “правителство на бизнеса” и тръгнал с обещания за нулеви данъчни ставки, най-напред вдигна патента от 5 000 на 6 600 лева, а сега на практика отказва на агенциите-юридически лица възможността да плащат данък върху печалбата.
Още в началото на септември тази година Гати ал Джабури пространно обясни намеренията на Министерството на финансите да предложи промени в данъчните закони, които да въведат ред в плащането на патентния данък от страна освен на всички други и на агенциите за недвижими имоти. Някои представители на бранша наивно смятаха, че вместо към преливане от пусто в празно бившето лондонско юпи с арабско име от български произход и останалите от екипа на Милен Велчев ще тръгнат към по-разумното намаление на окончателния годишен налог, но всуе. Обиграният в сделките на международния финансов пазар, в проблемите на българската енергетика, а от известно време и в данъчните дебри ал Джабури превърна “грандиозните” си замисли в живо дело, а депутатите от всички бои безпрекословно дадоха зелена улица на поредната данъчна тесла, която по стар нашенски обичай вместо да изпише вежди, ще извади очи. Странно е, че на поправката в чл. 2 не реагираха нито представителите на управляващата опозиция от Коалиция за България, нито представителите на все по-силно топящия се откъм рейтинг СДС, който иначе не пропуска да понатрупа политически дивиденти дори от откровена демагогия (справка - предложението на христоматийния Муравей за въвеждане на семейно данъчно облагане). А може би у последните са заговорили рудиментарните остатъци от съвест - все пак нали именно те в края на 1999 г. въведоха убийствено високия патент за посредниците в търговията с недвижими имоти.

Къде всъщност е заровено кучето?
Една от вратичките, които агенциите използваха, за да работят легално и същевременно да избягнат нелогично високия патент, бе да регистрират юридическо лице с няколко вида дейност, един от които е посредничеството при покупко-продажба с недвижими имоти. Според сега действащото законодателство при това положение те се регистрират по ДДС при оборот над 50 000 или 75 000 лева и са данъчно задължени по ЗКПО, а не подлежат на окончателно облагане. С новите промени в закона въпросната вратичка се затваря. Дори при регистрация по ДДС, прагът за която пада на 25 000 лева, патентът ще трябва да бъде плащан. От МФ предложиха и парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри за 2003 г. в чл. 2 ал.4 от ЗКПО думата “само” да се заличи и да се създаде ново второ изречение: “За останалите дейности тези лица се облагат по общия ред”. Заличаването на думата “само” в чл.2, ал.4 ще позволи да се премахне практиката, при която с осъществяване на една единствена сделка се избягва облагането с патентен данък, което води до намаляване на бюджетните приходи и създава условия за неравнопоставеност при облагането на едноличния търговец и юридическото лице, когато те имат напълно идентична дейност, мотивират се от МФ. С това изменение се цели облагане на патентната дейност с дължимия патентен данък, а за упражняваните други (непатентни) дейности - облагане по общия ред на ЗКПО, допълват оттам. Видно е, че антуражът на бюджетмайстора на държавата страда или от непознаване на реалната ситуация на данъчния фронт в България, или гори от желание да върже бюджета на книга, пък на практика да става каквото ще. Тези хора дори не се сещат, че сред предлаганите промени в Закона за облагане доходите на физическите лица наред с намалението на патента за козметички и компаньонки можеше да се включи и корекция на окончателния годишен данък на агенциите и той да бъде сведен от немислимите 6 600 лева до разумни нива, за да се повиши неговата събираемост, а оттам и приходите в бюджета.
Ако през 1999 г. посредниците в търговията с недвижимости направиха национален митинг срещу въвеждането на окончателния годишен налог, на този етап мълчат - къде заради непознаване на законопроекта, къде заради липсата на гласност какво вършат организациите, претендиращи за представителни на браншово равнище, които иначе непрекъснато се дърлят в публичното пространство на тема кой да лицензира бащина дружина. Сега, когато проектът на МФ вече мина на първо четене в бюджетната комисия на парламента, брокерите може и да демонстрират някаква, макар и позакъсняла активност. “Посредничеството при недвижимите имоти не е социално значима дейност, за да се страхуваме, че някой ще фалира”, твърдеше навремето председателят на бюджетната комисия на 38-то Народно събрание Йордан Цонев, по-известен като Данчо Ментата. Явно подобна погрешна представа битува и сред сегашните властимащи. Защото в София брокерите са повече от таксиметровите шофьори, но за разлика от тях никой не ги счита за сериозна заплаха. Може би има защо - шофьорите са далеч по-организирани и агресивни и могат да причинят сериозни неприятности на всяка власт.
Горчивият опит от 1999 г. показва, че

мирните протести нямат особен ефект
освен вдигане на адреналина. За участниците в тогавашния митинг стана ясно, че ако искаш да защитиш интересите си и депутатите да скрепят въпросната защита в закон, трябва да имаш лоби сред управляващото мнозинство (прабългарите са имали по-точен термин - “хранени хора”). Официалните срещи и петиции до министри и парламентарни комисии обикновено остават без последствия. За да търсиш логика в действията на Народното събрание или Министерството на финансите, трябва да тръгнеш посред бял ден с фенер като Диоген и пак е съмнително дали ще откриеш наченки на търсеното. Нищо, че всяка втора дума на депутати и министри е за стремежа ни да достигнем европейските стандарти. Впрочем и в бленуваната Европа не са цъфнали и вързали по отношение на лобизма, който не се осъществява под масата - самата Европейска комисия юнашки се оля преди известно време по отношение на корупцията. Какво остава тогава за демократите на изток от Драгоман, макар и с арабски имена или английски акцент в произношението? На всичко отгоре у нас винаги е налице възможността и да хрантутиш депутат или министър, друг да вдигне мизата по-високо и да се охарчиш напразно.
За пореден път лъсна горчивата истина, че от нас нищо не зависи, макар да си казваме думата по избори, коментират брокери. “Новото време” просто се оказа недобре забравено старо. Защото у нас явно “Изборите не променят нищо! Ако го правеха, щяха да ги забранят!”, както гласи пророческия надпис на стената на кино “Одеон”, предвидливо закрит от известно време от разлепени върху него плакати на чалгаджийки и рапъри-еднодневки.

Виолета СТОЕВА
[email protected]