Нов закон за регионалното развитие – нов късмет?

Традицията всяко ново правителство в България да извърши административно-териториална реформа съвсем не е от вчера. И преди 9-ти септември 1944 година, и по време на социализма, и в годините на преход окръзи се обръщат в области, после пак в окръзи. Броят на административно-териториалните единици варира в широки граници - от едноцифрено число до някъде към третата десетица. И кабинетът “Сакскобургготски” не изневери на познатата практика, макар да внесе нови нюанси в картинката. След като 28-те окръга на Народната република, заменени през 1987 г. от Тодор Живков с 9 области, бяха възстановени от кабинета “Костов” през 1998 г., сега се върви отново към окрупняване - сегашните 28 области ще се обединят в

6 региона за развитие
е записано в новия проект за закон за териториалното равитие. Самите региони обаче няма да бъдат отделни административно-териториални единици. Генератори на идеите в проектозакона са министърът на държавната администрация Димитър Калчев и ексвицепремиерът Костадин Паскалев. Според Калчев обособяването на регионите може да стане факт още през 2004 г. Аргументацията му е, че Европа не познава такова териториално раздробяване като нашето, че е изискване на ЕС да имаме по-едри региони, към които да могат директно да се насочват средства от предприсъединителните фондове на съюза. Първоначалната идея на двамата бивши кметове беше регионите да се обособят като отделни административно-териториални единици. В окончателния проект обаче второ ниво на самоуправление липсва.
Със същите мотиви - привличане на повече средства от предприсъединителните фондове, кабинетът на Иван Костов на заседанието си на 6 юни 1999 г. реши да раздели страната на 6 района за планиране. С постановление на МС, влязло в сила на 4 август 2000 г., “за изпълнение на стратегии и програми, съфинансирани от програмите на Европейския съюз в областта на регионалното развитие и икономическото и социалното сближаване, се обособяват 6 района за планиране”. Това са Северозападен район за планиране с център Видин, обхващащ областите Видин, Враца и Монтана; Северен централен район с център Русе, обхващащ областите Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч; Североизточен район с център Варна, в който влизат Варненска, Търговищка, Шуменска, Разградска, Силистренска и Добричка област; Югоизточен с център Бургас, обхващащ областите Бургас, Сливен и Ямбол; Южен централен с център Пловдив, включващ Пловдивска, Кърджалийска, Хасковска, Пазарджишка, Смолянска и Старозагорска област; и Югозападен район за планиране с център София, обхващащ областите София, Софийска, Кюстендил, Благоевград и Перник.
6-те района за планиране напълно съвпадат с 6-те региона за развитие на настоящия законопроект.
И в момента районите не са административно-териториални единици. Те са просто “териториалната основа”, както неясно се изразяваха експертите на предишното правителство, върху която трябва да се съгласуват Националният план за регионално развитие и областните планове, главно за усвояването на средства от ЕС по програмите ФАР и ИСПА и за целевото въздействие на инвестиционната програма на кабинета. Областите, включени в района, към който е насочен даден проект, трябва да действат единно, като водеща и представляваща останалите е една областна управа.
Има диспропорции между 28-те области, но те не са така силно изразени както в други страни, отчита докладът за човешкото развитие на ООН за България. Подобна е оценката и на кабинета “Костов”, изготвил 7-годишния план за регионално развитие. Според нея регионалните различия у нас се проявяват в по-остра форма предимно на по-ниските териториални равнища, а не между 6-те района. Те били в по-голяма степен вътрешнорегионални (в рамките на районите за планиране) и вътрешнообластни. До голяма степен това било свързано с относително балансираната селищна мрежа. Проблемните ареали били пръснати мозаично в районите за планиране и областите, без да са обособени в големи компактни територии. От тази сметка се изключвал само Северозападният район.

Сегашните управляващиса твърдо решени
да сменят акцентите и цялата философия на регионалната политика.
Според тях сериозен проблем при разработването, приемането и прилагането на Закона за регионалното развитие, приет през 1999 г., е, че той не беше основан на цялостна и съобразена с условията към момента на приемането му национална концепция за регионалното развитие. Не по-маловажно обстоятелство, което предизвиква несъответствието на закона със законодателството на Европейския съюз, е фактът, че само няколко месеца след влизането му в сила бе приет Регламент на Европейския съюз N№1260/1999 относно общите условия на структурните фондове. Основните постановки на Закона за регионалното развитие не са съобразени с разпоредбите на посочения нормативен акт, който урежда реда и условията за получаване на средства от Структурните фондове на Европейския съюз - безспорно важен в бъдеще източник на финансиране на регионалната ни политика, подчертават правителствените експерти. Поради тези причини според тях са се проявили редица несъвършенства в Закона за регионалното развитие. Създадена е система от некоординирани помежду си, често дублиращи се и неефективно работещи планови документи, неотговарящи на изискванията към формата и съдържанието на съответните документи в европейското законодателство. Законовата уредба, свързана със създаването на различните видове планове, програми и стратегии по закона, както и с техния обем и съдържание, е твърде непълна. Това води до големи проблеми при изработването и изпълнението на плановите документи, за решаването на които са издадени редица подзаконови актове на Министерския съвет, както и тълкувателни писма на Министерството на регионалноторазвитие и благоустройството. Органите, провеждащи политиката за регионално развитие, имат неясни, неудачно и недостатъчно императивно формулирани правомощия и функции, липсва ефективна система за координация и контрол върху дейността им. Законът не реши проблемите, свързани с ресурсното осигуряване на регионалното развитие - не са ясно и точно дефинирани източниците и механизмите на финансиране, както и системата за целесъобразно и законосъобразно усвояване на предоставените средства. Няма подходяща регламентация и на системата за наблюдение и оценка на действията, свързани с изпълнението на плановите документи. Липсват ясни критерии и индикатори, въз основа на които да се определи степента на изпълнение на целите на различните планове и програми, както и да бъдат предприети коригиращи действия. Не е въведена правна уредба, която своевременно да осигури създаването на информационно осигуряване за нуждите на регионалното развитие. С тези аргументи кабинетът “Сакскобургготски” обосновава становището си, че за да се решат възникналите проблеми, се налага приемането на изцяло нов Закон за регионалното развитие, който да отговори на актуалните потребности за нормативно уреждане на обществените отношения в тази област.
Тепърва предстои да видим дали новият закон за териториалното развитие ще задейства процеса на финансиране от страна на предприсъединителните фондове на ЕС и ще се окаже ли по-ефективен от досегашния. Скептиците определено имат основание - публична тайна е, че парите от евросъюза не се усвояват не заради несъвършенствата на законодателството ни, а поради липса на качествени проекти. А и най-добрата законова уредба не дава гаранции, че такива ще се появят.
Борбата за повече средства неизбежно ще разпали с нова сила

постоянно тлеещитеконфликти между големите градове
кой повече заслужава да е регионален център, сиреч да получи контрол върху кранчето на парите. Врачани повече от 10 г. след 1987 г. се чувстваха унизени, че са към Монтанска област, а сега и двата града ще бъдат под шапката на Видин. Старозагорчани пък, които до неотдавна бяха към Хасковска област, сега трудно преглъщат минаването към Пловдив и вече предпочитат Хасково, към който могат да гледат снизходително, пред Пловдив, от който се комплексират. Дупничани пък отдавна се мъчат да се освободят от опеката на Кюстендил. Не е ясно каква посока ще вземат старите вражди между Ловеч и Плевен, Габрово и Севлиево, както и ежбите между по-малките градове - Златица и Пирдоп, Балчик и Каварна и т. н. Едно обаче отсега е сигурно - малкият брой на регионалните центрове ще раздухва местния шовинизъм.
Последният проблем, който със сигурност ще възникне, е раздуването на администрацията. В крайна сметка дано не се окаже, че експериментът, наречен нов Закон за регионално развитие, е бил безсмислен и ненавременен.

Виолета СТОЕВА
[email protected]