Разпределя се консумирана топлина

Системата на топлинното счетоводство се прилага още от 1917 г. За първи път разпределители са монтирани в една общинска жилищна сграда в Дания. Разпределителите на топлинна енергия са уреди за дялово разпределение на потребената топлина. Те не измерват реално количество енергия, а температурна разлика между стената на отоплителното тяло и температурата на въздуха пред него. Някои от моделите измерват само температурата на стената на радиатора, а околната се приема за постоянна - 200С. Запомнят стойностите на тази разлика. По специална методика чрез нея се определя количеството топлина, което е отдадено от радиатора в помещението.
Съществуват два вида разпределители - изпарителни и електронни. Преобладаващата част от електронните уреди са с два датчика - за температурата на стената на радиатора и тази пред него. И при двата вида уреди съществува теоритична

възможност да отчетат обратен топлинен поток
Например, като срещу водния радиатор се постави електрическа печка и тя се насочи към него. След известно време радиаторът ще се загрее. Температурата на водата в него ще се повиши. Ако в един момент температурата в помещението стане по-ниска от тази на водата тези уреди започват да отчитат топлинен поток. Това е топлина, която не е дошла от топлофикацията. Подобен ефект може да се получи и от слънчево греене. В закона са регламентирани поне две отчитания на разпределителите - в началото и в края на отоплителния сезон. Следователно резултатът от измерването на обратен топлинен поток преди пускането на парното трябва да се отстрани с нулирането на уреда преди започване на отоплителната кампания. В изпарителните разпределители се получава мъртво изпаряване, което се компенсира от поставеното още при производството им по-голямо количество течност.
Единствената лаборатория в Европа за проверка на топлинни разпределители се намира в Щутгарт, Германия. Тя разполага с перфектна техника за анализ. Уредите се тестват там с цел сравнавяне на точността им. Тези уреди обаче не се тарират.
Има по-съвременни електронни уреди, позволяващи дистанционно отчитане или с магнитна карта, на която се помнят не само показанията, но времето и датата. Магнитната карта се програмира предварително от фирмата-топлинен счетоводител да тегли данни за точно определен период от време. Така се дава възможност всеки абонат сам по-бързо и без риск от субективна грешка да отчита потреблението и се избягват притесненията на хората, че външни лица ще влизат по домовете им. Предотвратява се и грешка в данните при ръчното им въвеждане в компютрите за осчетоводяване.
Системата с магнитната карта е по-скъпа и затова може да се приложи и отчитане на показанията на уредите от самите абонати. Всеки на определена дата си снема данните от разпределителите си и ги записва на бланка, след което те се предоставят на обслужващата фирма.
Друг начин за отчитане на потребеното количество топлина от всеки радиатор в жилищата не е възможен. Дебитът на премиващия топлоносител е много малък. Например за радиатор с мощност от 2 кВт при напълно отворени вентили той е под 100 л за час. Водомери за подобни ниски количества се използват само в лабораторни условия. От друга страна има риск грешката на измерването да е много голяма. Индивидуални топломери се монтират, ако входящите тръби са на входа на жилището и след това се разклоняват към консуматорите (радиатори, чешми и душове). По подобен начин вече се оборудват новостроящите кооперации, което създава големи удобства за абонатите.
Термостатните вентили позволяват да се икономисва топлинна енергия.

Има рискове обаче, когато месецът е топъл
това да не стане. Тогава болшинството потребители евентуално ще си поставят вентилите на нула и цялата консумация ще се натрупа от радиаторите на абонатите, които са ги оставили включени. Подобен негативен ефект ще се избегне с монтирането на по-съвременни автоматизирани абонатни станции, които регулират дебита на подаване на топлоносителя в зависимост от много фактори, един от които е и външната температура.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]