Има надежда културните ценности на София да бъдат запазени

Културното наследство на София през последните 10 години се руши - къде поради липса на пари, къде поради нехайство на собствениците, били те община или частни лица., Сред главните религиозни центрове на София е Боянската църкваПодвластни на желанията желанията на новобогаташите, столицата да заприлича най-малко на Манхатън, улиците се изпълниха с високи, лъскави стъклени сгради. Някои ще кажат - необходимо е нещо ново, нещо хубаво, съвременно. Вярно. Но защо то (новото) трябва да се изгражда или върху зеленината, която придаваше на София живот, или пък върху вековната история, като на мястото на къщи с културно-историческо значение се изграждат лишени от всякаква естетика сгради-гиганти?
Запазването, възстановяването и превръщането в музеи на къщи, проектирани от световно известни архитекти, оставили ярък отпечатък в историята на българската архитектура, е основната задача на доклада, касаещ културно-историческото наследство (КИН). Той е част от подготвяния нов общ устройствен план (ОУП) на столицата. Екипът, чийто ръководител е проф. Тодор Кръстев, е направил оценка на културно-историческия ресурс на територията на София и Столична община, анализ на състоянието на системата на КИН, прогноза за периода, в който ще действа ОУП. Разработен е сценарий и устройствена концепция за опазване и развитие на културното наследство.
В компактния град са концентрирани
голямо количество културно-исторически обекти. Строени са в епохите на Античността, Средновековието, след Освобождението. Поради това се характеризират с разнообразна типология, пространствена структура, териториален обхват и културна стойност. Разделени са на три части:
Ядро - включва резерватите "Сердика-Средец" и Борисовата градина. Притежават най-висока плътност и стойност на своя културно-исторически и естетически потенциал.
Среден пръстен - територии, компактно обхванати от групови паметници на културата;
Външен пръстен - обхваща териториите със специфична културно-историческа и естетическа идентичност (архитектурна, урбанистична, историческа, пейзажна).
Територията на Столична община притежава
богат културно-исторически потенциал, проучен и изявен в сравнително по-слаба степен. В нея са представени всички исторически периоди, като важно място заемат манастирите от "Софийската Света Гора". Културната стойност на обектите е различна. Например, на първо място в ценностната йерархия на манастирите и религиозните центрове е Боянската църква, следвана от Кремиковския и Драгалевския манастири (15 в.). Особено ценни са манастирите в Сеславци, Илиенци, Елешница и Курило (16-17 в.) и серията от възрожденски църкви с различна стойност. Множество са античните вили, светилищата, крепостите, могилите с богато археологическо наследство.
Анализът в доклада показва, че в голяма степен културно-историческите ресурси в София са съхранени. Сред положителните страни на днешното състояние е голямата степен на идентифицираност на културно-историческия ресурс на територията. В доклада е посочено, че обектите с историческо значение притежават стабилна юридическа защита, която включва всички предвидени в закона типове, категории и равнища на паметници на културата.
На територията на столицата са
регистрирани 1400 паметника на културата
от които 840 се намират в центъра. Важно е да се напомни, че по-голямата част от компактния град е защитена чрез статута "групов паметник на културата".
Съществуват и успешни урбанистични реализации, които разкриват уникалната специфика на Историческия център на София - църквата "Св. Петка Самарджийска", подлезът при Президентството, зоната около Ротондата "Св. Георги" и други.
За съжаление проблемите в културното наследство на столицата са повече от проведените положителни действия. На първо място прави впечатление силната диспропорция в подхода към културното наследство - от една страна в Компактния град и от друга, в околната територия. Ресурсите са насочени предимно към наследството в Компактния град. Като следствие не се поддържат културните забележителности извън града. Манастирът в Сеславци е поразен, жилищните крила в манастира в Кремиковци са в плачевно състояние, културните пейзажи са нарушени.
Съхраняването на културните забележителности е трудно и поради липсата на цялостна консервационна стратегия и етапни програми за културните забележителности, които се намират в центъра. Факт е, че парите, отпускани от държавата, значително са намалели през последните години. В същото време не се търсят алтернативни източници на финансиране, като например развиване на туризъм. За съжаление обаче културно-историческия потенциал на София не е включен в мрежата на европейските културни маршрути.
Важна роля при опазване на културното наследство може да изиграе ОУП, смятат специалистите.
Прогнозата за развитие на системата на КИН
е синхронизирана с плановете на Съвета на Европа и на ИКОМОС, относно ролята на културното наследство в информационното общество на ХХI в. за хармонизиране процесите на глобализация с потребностите на човека от идентичност и разнообразие.Тенденциите, които се очертават, са културно-историческото наследство да бъде третирано като единна система. С течение на времето се очаква то да разширява своя териториален обхват и да включи ценности на различни равнища: град - регион - държава - Европейско културно пространство.
Пространственото развитие на системата на КИН може да има три основни аспекта:
1.Опазване и защита на наследствените ценности, които съществуват върху територията, като неин традиционен културно-исторически ресурс.
2.Включване на нови ценности с изявена териториална характеристика.
3.Стимулиране на пространственото развитие на функционалните системи, интегрирани със системата на КИН.
Милена БОГДАНОВА
[email protected]