Причудливи покриви и слепи калканни стени заливат София

Освен бурното застрояване на зелените площи и панелните джунгли една от не дотам приятните характеристики на столичния архитектурен облик са калканите. Има ги в изобилие при строените през последните 13 години модерни сгради. Не липсват и при еднофамилните къщи, пък и в бетонните гета "Младост", "Дружба", Люлин"... Калканните стени се издигат на границата между два парцела, когато предвиденото свързано застрояване е реализирано само в единия от тях. По презумпция
Калканът
би трябвало да е временен - докато бъде покрит от строежа в съседния парцел. И тук обаче действа принципът, че временното е най-постоянно. В София могат да се видят, и то в центъра, калкани по на повече от 50 години, често дори неизмазани.
Когато близо до сляпата стена няма сграда, не е толкова зле, макар че чисто естетически гледката е потискаща. Повече проблеми възникват, когато на метър - два от калкана има стара постройка, по-ниска от него. Тя е продължила да изпълнява задоволително своите функции по-дълго, отколкото е предвиждано при застрояването на сляпата стена. А и доста от тези стари сгради притежават качествата на добрата архитектура. Много от тях днес са обявени за паметници на това изкуство, което означава, че не могат да бъдат премахвани. Така проблемът с калканите става неразрешим. Ако старата сграда - паметник на архитектурата, е залепена за калкана, би могло да се потърси някакво решение - сляпата стена би могла да се естетизира и оформи подходящо, за да не дразни окото. Когато обаче между сградата и калкана има разстояние, колкото и малко да е то, нещата са непоправими.
Уличният силует на големите софийски булеварди до ден днешен не е подравнен по предвидената линия на застрояване със съответна етажност. Той е назъбен както с по-стари сгради по шестетажната линия, така и с новопостроени бизнесцентрове или жилищни кооперации, които я надвишават с по няколко етажа и създават калкани над нея. И това не допринася ни най-малко за естетизирането на града. Арх. Петко Еврев предлага да се помисли за промяна в нормативната уредба в посока ограничаване на строителството на нови калкани, ако тяхното бързо покриване не е гарантирано. Това заедно с намаляването на свързаното строителство ще осигури малко повече въздух в града, смята той. Според него е задължително да се постави изискване строителство на слепи стени да се осъществява само при положение, че съседът се задължи официално да застрои и покрие сляпата стена в определен срок, например до 3 години. Това е единственият начин да спре нашествието на новите калкани.
Друг наболял проблем на София, но вече характерен само за последните 13 години, са
назъбените покриви.
Докато до 1990 г. неизползваните, равни или скатни скучни покривни пространства преобладаваха в облика на столичните квартали, най-вече в панелните "спални", основна последица на строителния бум в ранните години на демокрацията, а и до днес станаха невероятните надстройки върху новопостроените и върху допълнително надстрояваните сгради. Свидетели сме на натрупване на най-различни форми, нямащи нищо общо помежду си - триъгълни, заоблени, правоъгълни и какви ли не още, върху покрива на една и съща сграда. Не може да не се отбележи, че има и сполучливи примери, при които всичко е подчинено на една идея и има завършен естетически вид. Но те са в пъти по-малко от архитектурните недомислия.
Покривите обикновено се третират от строителните предприемачи "как да е", като се забравя, че те са част от фасадата на сградата и трябва да бъдат решени по същия начин и същите правила. Всичко, което се прави върху тях, е подчинено на една-едничка цел - да се използват максимално площите над корниза на сградата за жилищни нужди. Стига се дотам, че за да се угоди на инвеститора, в самия покрив има повече подови конструкции, отколкото в същинската част на сградата - първи терасовиден етаж, втори мансарден етаж, още помещения отгоре...И всичко това става в законно разрешените 45 градуса над корниза, но не и в ограничителните 4,50 м над последната плоча.
Повечето от тези безумни решения са резултат на инвеститорска самодейност, твърди проф. д-р арх. Чавдар Ангелов. В крайна сметка обаче след построяването на сградата тя трябва да бъде приета от проектанта и от ред инстанции. Явно едно или няколко от звената по веригата не са си свършили работата по осъществяването на контрола. И печалните резултати са налице.
Като една от причините за архитектурното "упражнение по безстилие" по покривите на сградите проф. Ангелов изтъква желанието на архитектите да избягат от стила на безличните панелни кутии. Когато обаче то минава отвъд определени естетически и архитектурни канони, както става в повечето от случаите, резултатите са плачевни. И при положение, че ДНСК отвреме навреме предприема шумни акции за събаряне на определени като незаконни постройки, какво пречи на контролните органи да предприемат същите действия по отношение на покривни конструкции, които очевадно не отговарят на строителните, камо ли на естетическите норми, пита професорът. И предупреждава, че ако не се вземат мерки сега, скоро архитектурната вакханалия ще стане неуправляема.
Виолета СТОЕВА
[email protected]