Археолози продължават работата на Небет Пете през март

Археолозите ще продължат работата си на Небет тепе и през март, защото в момента нямат актуални разрешителни за проучвателска дейност. Според правилата на Министерство на културата документите се издават за срок от една календарна година и изтичат на 31 декември 2022 г.

Предстои всички експерти, които работят по обекти в цялата страна, да изготвят отчетите си и едва когато ги защитят пред комисиите в БАН, се пристъпва към издаване на ново разрешително, съобщава Trafficnews.bg. През това време на Небет тепе и Източната порта работят строителите, които изпълняват дейности по почистване и подготовка. Достъпът до двата обекта е невъзможен, оградени са, за да не се стигне до инциденти.

Припомняме, че отстраняването на самораслеци около крепостната стена на Небет тепе преди време предизвика брожение сред гражданите на Пловдив, след като неизвестни извършители извършиха сеч, а после тя се оказа незаконна. По-късно на терен влязоха служители от „Паркове и градини”, които започнаха да отстраняват белязаните от ландшафтния архитект Станимир Шаламанов дървета и акации.

„Предстои ни много работа. Трябва да допроучим стените на помещение в средата на обекта. Трябва да доразкрием и почистим дъното на кръглото водохранилище в горната част. Стените му са покрити с хидрофобен хоросан”, разказва проучвателят на Небет тепе София Христева.

В момента работниците почистват основно извън крепостната стена, предприети са и действия по укрепването ѝ. Отстранен е бетонът от вътрешната страна и теренът е заравнен. Разчистен е тайният вход към обекта, който ще бъде една от атракциите в подхода към недвижимата културна ценност.

„На обекта не са доопроучени всички археологически пластове в дълбочина. Всички интервенции, които се изпълняват по проекта, трябва да бъдат наблюдавани от археолог. Предвид, че един такъв обект изисква наличие на ВиК тръби и тръби за отводняване, поливна система, която да поддържа ландшафта свеж. Тези изкопи в едно 70 процента са в недопроучени участъци и това усложнява и забавя работата. Има варианти да се положат тръбите на високо и да се насипят, но така се скриват зидовете, които в голяма част са ниско запазени. За да не се получи голямо надграждане на височина, се налага на места да се правят изкопи в дълбочина и когато това се случва в недопроучена зона, е задължително наблюдение и проучване. Това забавя нещата”, казва Христева.

Тя припомня, че темата за участието на археолозите при изготвянето на проектите за социализация, реставрация и консервация на обекти като Небет тепе, е актуална и днес. Именно хората, които са проучвали недвижимата културна ценност, могат да предложат трасета, през които да бъдат прокарани кабели и тръби. Така дейностите биха били предвидими като време и включени в работния план.

„Така ще сме по-наясно за времето за реализация и няма да има изненади, които бавят. Ние спазваме строги правила – когато открием нещо, сме длъжни да викнем комисия от Министерството на културата. Тя трябва да посети обекта и да освободи терена. А може да излезе и с предписание за допроучване, за експониране или за преместване на трасетата. Това означава нови изменения на проекта, ново съгласуване. Така става един затворен кръг, от който понякога няма излизане, и отнема време”, коментира археологът.