Страхил Иванов: Интересът ще е към големите играчи

След 1 януари 2014 г. граждани на страните членки на Европейския съюз (ЕС) ще могат да купуват свободно земя в България. Тогава изтича гратисният период, от който страната ни се възползва при влизането си в ЕС. Как това ще се отрази на търговията с земя и какви ще са последствията за сегмента от търговска гледна точка? Отговор на тези въпроси дава инж. Страхил Иванов управител на аг. „явлена” в интервю за Imot.bg.

- Господин Иванов, бихме ли могли първо да уточним за какъв тип земя става въпрос?

- Когато се говори за земя, би трябвало да се разглежда придобиването на такава от чужденци (граждани на  ЕС) в три направления – земеделска земя, гори и урбанизирана територия. От търговска гледна точка, новите условия биха довели до изключително добър стимул за покупка. Какво биха могли да купят гражданите от ЕС и компаниите, чието седалище е в държава членка? Първото и най-важно условие – земеделската земя, поради причината, че в България има двете крайности. Много малки са индивидуализираните обекти на земята, като земеделска земя, които са върнати, при процеса на връщане на земята, съобразно реституционния закон и същевременно има вече огромни комасирани терени и огромна собственост, която е концентрирана в малко на брой хора.

В другите държави от ЕС не се разглежда такава мащабност на притежаването на земята, като нещо положително, а напротив – като концентрация на огромна собственост в малко на брой хора. От тази гл.т. със сигурност отпадането на забраната за покупка на земеделска земя от граждани на ЕС би повлияла за покачването на цената, защото пазарът на земята през 2013 г. в България вече не е в толкова добра кондиция, както през последните 5-6 години. Отпадането на забраната би повлияло за повишаване интереса за придобиване на земеделски земи и същевременно – или задържане, или покачване на цената на земеделската земя, защото в България тя е много по-ниска, отколкото в останалите страни в ЕС.

- Едни от основните играчи на пазара на земеделска земя са АДСИЦ-овете. Какво ще е тяхното поведение от началото на 2014 г.?

- Фондовете, които придобиха огромно количество земеделска земя, са в доста изгодна позиция, предвид на това, че по-голямата част от техните масиви се обработват. По различни европейски програми те получават субсидии. Така че те са в много добра финансова кондиция и според мен, интересът ще е насочен именно към големите собственици (тези, които притежават 1000 или 10 000 декара било то фонд или един човек).

Другият благоприятен момент е за гражданите от ЕС, които през последните години купиха жилища в България, но нямаха възможност да придобият земята под тези жилища. Когато избираха имот, гледаха да не купуват земя, с което се създаваше проблем при сделките за придобиване. От тази гл.т. хората от Англия, например, които купиха къщи в България, го правеха на името на фирми, регистрирани у нас, за да могат да придобият земята, но това след себе си водеше счетоводство, данъци и много повече утежнения. От тази гл.т. част от хората от ЕС, които са купили имоти, сега ще могат да придобият и земята, която е прилежаща към съответния имот.

Другото нещо, което би могло да се коментира, е по отношение на предприемачество. Защо чужда фирма, която е от ЕС, да не може да купи урбанизирана територия (урегулиран поземлен имот-УПИ), на която да развива предприемаческа дейност и защо трябва да бъде регистрирана в България. Тя може да я придобие и когато реши да развива дейност на територията на страната, тогава да създаде българско дружество, клон или каквото прецени.

Това, което за мен също е важно е, че ако се вземе решение за придобиване на УПИ от неграждани на ЕС, това би довело до изключително сериозно стимулиране на пазара на недвижими имоти на най-силно засегнатия сектор в България този на новото строителство на жилища. Защото ако се придобие от руски граждани, които имат сериозен интерес към този тип имоти у нас, тогава и руски предприемачески и строителни компании биха купили урбанизирана територия, за да строят подобен тип сгради за техни съграждани. Това със сигурност ще допринесе за стимулирането на този изключително силно засегнат сегмент.

- Какво ще стане с цените на имотите в отделните сегменти?

- Според мен, това би довело единствено до стимулиране на покупката на земеделска земя и до някъде на гори, защото пазарът на гори в България е слаб. Почти никой не се занимава с продажба на подобен тип имоти.

- Каква ще е съдбата на АДСИЦ-овете?

- Това ще са хората, които са много добре подготвени с огромно количество земя, които в момента могат да продават при едни добри цени. Те извършиха частична комасация, тъй като не са уплътнени терените. В България са много малко местата, където един фонд има над 1000 декара комасиран терен – т.е. да няма нито една дупка вътре. През тези години се направи една пазарна полукомасация, но трябва помощ относно окрупняването и то законодателна по отношение на замени.