Фондация "Вх.Г" с идеална цел - плащане на парното

Понякога и най-красивите намерения на едно правителство не трогват никого, защото са ялови в самия си зародиш или решенията за тях се взимат без лявата ръка да знае какво прави дясната. Друг е и въпросът, че нормотворците се сещат за тях чак, когато дойде време за избори. Типичен пример за това е обновяването на панелните жилища, което у нас получи гражданственост с термина саниране. Стига се до абсурдната ситуация, че колкото повече привилегии дава държавата за санирането, толкова по-слаб интерес проявява обществото. Просто защото засега привилегиите са само на книга.

За първи път намерения да се приеме цялостна програма за обновяване на жилищата се появиха по време на кампанията за местни избори през 2002 г., но не се разбра някъде идеите да са намерили почва. На следващата година с новия енергиен закон бе прието, че собствениците на жилища, които учредят асоциация, ще могат да сключат отделен договор с топлофикацията, според който парното ще им струва по-евтино.

Преди две седмици правителството прие програма за обновяване на жилищния фонд, според която държавата ще поеме до 20% от стойността на санирането, заради което в държавния бюджет за следващите 15 години трябва да се предвидят общо 830 млн. лв. За средноголям апартамент от 80 квадрата например, санирането излиза към 7000 лева, така че 1400 лв. даром никак не звучат зле. В началото на годината започнаха да действат и наредбите към Закона за енергийна ефективност, които уреждат статута на фирмите, извършващи сертифицирането и санирането на сградите. В някои от тях е записано, че обновеният блок може да се освободи от плащане на данък сгради за 10 години.


Но не е известно облагите да са заинтригували някого

За цялата минала година, откакто действа възможността за по-евтино парно, в столичната "Топлофикация" например е получено едно-единствено запитване какво трябва да се направи, за да се получи привилегията. Въпреки че им е отговорено, хората не са се обадили повторно.

На практика няма нито една сграда в столицата, а вероятно и в страната, която да отговаря на условията за сключване на индивидуален договор с "Топлофикация".

Формалната причина е, че по-ниска цена за топлоенергията може да се даде не на всеки поотделно, а само на цялата сграда. За целта всички собственици трябва да са учредили помежду си асоциация, която да е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Това е законът, който допусна България да се окаже сред страните с най-много фондации на глава от населението. Очевидно е, че ако всички обитатели на панелни блокове се втурнат да регистрират фондации, асоциации или сдружения ще се окажем ненадминати първенци в тази област. Да се регистрира асоциация за целите на санирането


не е трудно само на пръв поглед

Собствениците трябва да проведат общо събрание и да съставят устав. В този устав изрично трябва да се упомене какви са целите на сдружението, защото стопанска дейност, каквато несъмнено ще е купуването на топлоенергия, се допуска само ако отговаря на целите, описани в устава.

Първият пропуск, направен от чиновника е, че Законът за юридическите лица с нестопанска цел забранява на такива организации да разпределят печалба. А те имат нужда от това, защото според Закона за енергийната ефективност санирането на сградата освен със субсидията ще се плаща и с кредити. Тези кредити трябва да се връщат. Законът за енергийната ефективност предвижда погасяването да става за сметка на по-ниската цена на топлоенергията, която съкооператорите ще си осигурят и за сметка на експлоатацията на различни пристройки и надстройки на сградата. Т.е. неминуемо ще се стигне до извършване на стопанска дейност, при която естествено ще се разпределя печалба, забранена по закон на такива сдружения. При това положение, напомнящо "Параграф 22", е очевидно, че сдружението, което са регистрирали, за да сключат договор с "Топлофикация" няма да свърши работа и за санирането. Или с други думи трябва да си регистрират и още едно, този път по Търговския закон. Просто защото авторите на различните закони не са си направили труда да преценят какво точно пишат. Така че не е за учудване, че обещанията за 20% и дори 30% по-евтино парно не са успели да трогнат хората. И неслучайно топлофикациите не правят нищо, за да дадат тласък на този процес, въпреки че изгодата за тях е очевидна - с подписването на общ договор за тях отпада задължението да събират сметките поотделно от всеки апартамент. Такива договори, според енергийния закон, предвиждат сметката за цялата сграда да се плаща от юридическото лице. Това означава, че един от съкооператорите ще обикаля съседите си и ще събира парите за парното и топлата вода и след това ще ги носи в "Топлофикация". Което е най-трудното.

Изобщо опитите да се присади на българска почва починът на Германия приличат на вица за последователите на Мичурин, които се опитвали да кръстосат диня с муха. Та като разрежеш любеницата, семките й сами да излитат навън.

Онзи, който е смятал, че този модел е приложим в България, е гледал страни като Финландия, Полша, Чехия или Германия, но не е успял да прозре, че манталитетът и традициите трудно се пренасят механично от една държава в друга, дори ако това се постанови в закон.


Във Финландия например повечето жилища са на акционерен принцип

Обитателите на един или друг апартамент нямат собственост върху него, а притежават акции от акционерното дружество, собственик на сградата. В случай, че обитателят на едно жилище не спазва правилата, се прави общо събрание на акционерите, изхвърлят го от апартамента и му връщат акциите, с които той си търси друго жилище.

В Полша и Чехия обитаването на голяма жилищна сграда е на принципа на комуналните общности. Там едно лице със специален статут се натоварва с грижата за общия ред в сградата, събира парите за отопление, електричество и т.н.

Такава е била традицията и в съседна Румъния, променена в началото на 90-те години. В Германия, от която идва моделът на санирането на панелните жилищни блокове, системата на собственост е съвсем различна от нашата. 80% от жилищата там продължават и до днес да са общински и милиардите дойче марки за санирането бяха дадени от общините, които си избиха парите чрез увеличаване на наемите.

В България не само, че над 90% от жилищния фонд е частен, но няма елементарна законова уредба, която да регулира общата собственост в една жилищна сграда. Но дори да се приеме такава,


преустройството на една сграда си е ходене по мъките

Според Закона за устройство на територията за всяко преустройство на сграда, включително и най-дребното, трябва съгласието на всички съседи. То трябва да е дадено след общо събрание на етажните собственици. Ако не е провеждано общо събрание, значи преустройството е незаконно или най-малкото може да се оспори на това основание. Така пише в закона и той не е променян, нито някой е поискал да го променя.

Но дори този, който ще прави преустройството, да си е изкарал всички разрешителни, тези документи могат да се оспорят. Жалбите се подават до районната дирекция за национален строителен контрол и началникът й е длъжен да се произнесе в 15-дневен срок. В 14-дневен срок след неговото решение то може да се обжалва в районния съд.

Най-важното е, че според Закона за устройство на територията всяка жалба спира временно изпълнението на каквото и да е строителство или преустройство. А санирането така, както е замислено от авторите на Закона за енергийната ефективност, е преустройство на сградата. В частта за извършване на надстройки или пристройки към сградата, които стават обща собственост и от чието ползване ще се финансира санирането.

Всичко това може да спре, само защото някой от многото съседи е против.

Проекти

По изчисления на строителни експерти стойността на обновяването на едно панелно жилище е около 85 лв. на квадрат, т.е. около 6375 лв. за дом от 75 квадрата. Приетата национална програма за обновяване на жилищния фонд предвижда тя да действа на два етапа. Първият е от тази до 2015 г. и ще обхване само София, Пловдив, Варна и Бургас, където ще бъдат обновени към 105 000 жилища. От 2008 до 2020 г. се предвижда програмата да действа за още 579 676 жилища в останалите населени места. Над половината от тези жилища са панелни. Сумата на преките субсидии за 15 години е около 830 млн. лв. Парите ще се залагат всяка година в бюджета на строителното министерство. За тази година няма заделени пари, но ако програмата тръгне, ще се пренасочат средства от други пера, поясниха експерти.