Специалисти: Да бъдат намалени изискванията към строителството на хотели

Не трябва да се забравя, че хотелът е жилищна сграда, макар и за временно обитаване, каза председателят на КАБ арх. Петко Йовчев. Само в много редки случаи тя може да се превърне в скулптура или символ, но и в тези случаи проектът трябва да е достатъчно адаптивен и достъпен. Силният инвеститорски интерес към строителството на този тип сгради вече е обхванал цялата страна. И трябва да се обръща внимание на промененото градоустройство и отражението му върху хотелското строителство в България.

Повече от година в общественото пространство се коментира архитектурният кич, който се вихри по Българското Черноморие. Дори от Съюза на архитектите призоваха колегите си да направят опит и да повлияят върху решенията на инвеститорите. Както всеки от нас може да види на място - промяна в поведението на инвеститорите не се наблюдава. В комплексите една до друга изникват сгради с манастирска атмосфера, дубайски блясък и дори космически елементи. При спомена на почти еднотипните стари хотелчета в Слънчев бряг това бурно строителство от няколко години насам ни се струва чудовищно. Новият облик на курортите се дължи на промяната в държавната платформа през последните 15 г., коментира председателят на камарата на архитектите арх. Петко Йовчев. Преди промяната в устройствените планове, по които са работили, са били залегнали точно установени принципи, уточни той. Това е причината всяко ново селище да се проектира с център, хотел, сграда на общината, поща и поликлиника. Докато европейското разбиране за визията на хотелските сгради е по-различно. Там се открояват два коренно различни типа - пасажерски и курортни хотели. Съответно критериите, по които се проектират, изискванията към строителните материали и мащабите са коренно различни. Представата на европееца за летния курорт е преди всичко разнообразие и повече възможности за избор, в каква обстановка да спи, коментираха от бранша. Според арх. Петко Йовчев е добре в нашите курортни селища да има от всичко по малко. Но то трябва да е на точното си място. Архитектите коментираха, че възникналите у нас проблеми са заради твърде бързото навлизане в страната на европейската визия за курортните хотели. И най-вече фактът, че българското законодателство е било неподготвено да овладее инвеститорския интерес в този сектор на пазара и негативните последици, които вървят успоредно с вложените пари. Защото, каквито и призиви да отправят от браншовия съюз на архитектите към колегите си, архитектите трудно ще могат да изпълнят сами задачата и да насочат развитието на архитектурния облик на курортите в правилната посока. Специалистите посочиха, че родната нормативна уредба в областта на устройственото планиране е твърде интересна. От една страна, тя е прекалено мека и либерална - дори в промишлените райони са отредени площи за жилищни сгради за временно обитаване. А в типично жилищни райони няма пречка да бъдат построени малки хотели. Едновременно с това са заложени твърде високи изисквания към инвеститорите при строителството на хотели. Изискванията към вложените строителни материали и обслужващите площи са изключително високи. Според арх. Явор Гулев в последните няколко години законодателството в тази си част е прекрачило границата на разумното. В резултат се изграждат сгради, които отговарят на категорията от 4- и 5-звездните хотели, а се ползват от чуждите туристи на цената на 2-3-звездни хотели. Това състояние накара архитектите да се обединят около идеята за обществен дебат за действащата нормативна база у нас. Според браншовиците е редно по отношение на хотелските сгради тя да се олекоти, в противен случай България ще продължава да е евтина туристическа дестинация.