Там, където боклукът не е бедствие

Градското сметище в Суходол бе блокирано и столицата нямаше други подръчни площадки за изхвърляне на отпадък освен улиците си. Ако един контейнер за боклук прелее и престои така около седмица, трудно можеш да отгатнеш рецептата на миязмения ансамбъл. При все това веднага и с невъоръжен нос, долавяш, че смърди на общинско безхаберие.

Според архитект Павел Попов, който от 1999 до 2003 г. е в кухнята на Столична община като съветник от листата на движение "Гергьовден", там отдавна са наясно с начините за справяне с боклука. Не ги прилагат къде поради леност, къде заради минималната възможност за гешефт, който носят максимално евтините технологии за преработване на боклук.

Принуден съм, друг начин няма, сви рамене и. д. кмет Минко Герджиков и помоли полицията да разтика протестиращите. Така той удължи агонията на едно временно решение, каквото по същество е депото в Суходол. Общината пък си даде отсрочка за осигуряването на друго "ден до пладне", балирането на боклука. Полиетиленовото фолио, в което са увити балите смет, трябва да издържи, има-няма, три години. А после?

Идеята за завод за преработка на отпадъците отдавна е известна на Столичния общински съвет, твърди арх. Попов. Още през 1981 г. японска фирма предлага на общината да построи "инсенератор", екологично чист, филтриращ вредните газове. Тя отказва.
,През 2004 г. българинът Константин Богданцалиев, който управлява такъв завод в Дрезден (Германия) предлага ноу-хауто си. Общината командирова няколко съветници, но нищо. Такъв завод би струвал 40-50 млн. евро, обяснява Попов. Преди години Полша, която имала същия проблем, дала 25% от парите за инсенератор, а останалите взела от европейски фондове. И ние можехме по САПАРД, но закъсняхме, коментирал кметът Софиянски.В България действа един-единствен завод за преработка на твърди битови отпадъци - в Пловдив, при това не на пълна мощност.

Всички боклуци зариваме в земята, в общинските сметища.

Освен тях през 2002-а у нас бяха регистрирани 5135 незаконни, над 2000 от които още действат.

Почти всички легални сметища в страната са препълнени и срокът им за експлоатация отдавна е изтекъл, повечето са строени през 60-70-те години. По тази причина в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2003-2007 г.), одобрена от екоминистерството, е предвидено изграждане на 54 регионални депа у нас до 2009 г. "Защо не? От село Горни Лозен например до Самоков са километри девствена гора, където няма и една къщичка. Защо да не я изкопаем и да я заринем с боклук?!", коментира архитектът.Сметищни неволи има не само у нас. Миналия юни например, два месеца преди лятната олимпиада, Атина имаше проблем, аналогичен на Софийския. Предградието Ано Лиосия блокира пътя към сметището на територията си. Мегаполисът потъна в мизерия и кметицата Дора Бакояни направи същото, на което се принуди и Софиянски - изпрати полиция да разчисти пътя към бунището. Боклукът затрупа наскоро и италианския о. Капри, понеже близкото неаполско сметище било закрито.А как се оправя гигантски град като Ню Йорк с боклука си? Ами с гигантско сметище доскоро, най-голямото в света. Депото Fresh Kills "изяло" 3000 акра от Стейтън Айлънд (три пъти по територията на Сентръл парк). Само че през 2001 г. тогавашният кмет Рудолф Джулиани го закри заради оплаквания на съседните квартали от вонята и сега нюйоркският боклук се извозва до близките инсенератори.

Във Великобритания имат едно рационално решение

Там открай време има активен въгле- и рудодобив: изчерпа ли се едно находище, пълни се с отпадъци. Вместо да си стои опасната дупка или да се взривява, за да се слегне (както се прави на някои места у нас), тя се тъпче с боклук, трамбува се и се зарива. С едно условие: да е уплътнено дъното на мината - или скала, или изкуствена непромокаема подложка, за да не се мърсят подпочвените води.

Такава идея има и у нас. По време на протеста в Суходол обаче зам.-кметът Минко Герджиков я определи като трудна, скъпа и нереална и я отхвърли. Вярно, по-скъпа, но чак пък нереална - изчерпаните пернишки рудници като грамадния "Болшевик" са на двайсетина километра след Суходол. Те, смята арх. Попов, биха могли да поемат столичния отпадък за десетки години. И можеха - най-малкото - да предотвратят кризата на София, докато суходолци стачкуват. Апропо протестът съвсем загуби - според последната оценка на МОСВ дейността на депото в Суходол може да се удължи с още година и половина.
picture:1,20050720_62.jpg, снимки: Imot.bgЗа да не се пълни бързо едно сметище, в много страни се правят компост от органичните отпадъци, отделяне на метала с магнити, преработка на някои суровини като хартия и стъкло, материал за насипване на пътища от строителния отпадък. Едва тогава се депонира. От 1999 година например в Европейския съюз действа директива за управлението на отпадъците, според която до 2020 г. всички страни в съюза трябва да намалят депонирането на биомаса с 65%. Според арх. Попов в Германия например, където компостирането (превръщане в тор) на органичния отпадък си е традиция, то дори вече не е "интересно" на боклукопреработващите предприятия - компостът е твърде евтин в сравнение с другите им продукти. Това е най-масовият начин за преработване в Европа. Твърдият остатък се използва за естествен тор. При неговото разграждане пък (катализирано) се отделя метан, който пък се използва за производство на топлоенергия. Това също е известно у нас. Още от 1988 в Столична община се знае, че до ТЕЦ "София" може да бъде монтиран инсенератор, който да гори софийския боклук, а той би смъкнал цената на парното почти наполовина. Тъкмо

площадките на ТЕЦ-овете са подходящи за такова съоръжение,

обяснява архитектът, понеже те са достатъчно далеч, за да не пречат.Следващият начин: в Карлсруе, казва Попов, работи завод, който от всичкия боклук, събран наедно, прави стъклоподобни топчета и безвреден газ. Заводът, разположен в индустриалната зона на града, има огромен капацитет и всекидневно по Рейн приема шлепове с боклук за преработване от съседните на Германия страни, дори Италия преработва част от индустриалния си отпадък тук. Заводът изгаря включително наркотиците, заловени от германската полиция.

Технологията е много скъпа, но собственикът на завода, бизнесменът Нихис, бързо е избил капиталовложението си, обяснява архитектът. Какво представлява тя? Разнородният отпадък се топи при висока температура, над 2000 градуса. Отделя се газ. Ако той се охлажда постепенно, се образуват вредни съединения. Трикът тук обаче е, че пещта рязко изстива до 70 градуса и опасните молекули не успяват да се синтезират.

Понеже са траен материал, остатъчните стъкловидни топчета пък могат да се използват за подложка на пътища, отбелязва Попов. Има множество

алтернативи на директното депониране на боклука

- на хората им хрумват и те ги реализират, стига общината да не им подложи крак. "Един софиянец произвежда чудесни каучукови елементи за строителството от стари автомобилни гуми", казва Попов. Човекът имал три пункта за събиране на гумите и искал терен за още. "Пернишки предприемач пък предложи да преработва строителните отпадъци на София", продължава той. Човекът притежавал топкови мелници за трошене - имал идея да печели от отделеното желязо. Отказали му. В София няма дори площадка за строителните отпадъци, макар те да са специфичен боклук. А от него, в скоба, могат да се правят доста неща: укрепителните полоси встрани от шосетата, асфалт. В Япония пък са му намерили и едно екстравагантно приложение. От 70-те години в Токийския залив насипват изкуствени острови, където депонират боклуци. Така многомилионната японска столица решава проблема си с тях, внимавайки да не трови прекомерно залива.

Да търсим пионерски решения у нас, разбира се, не е нужно. В протакането си произвеждаме куп временни решения и още боклук. Временно решение беше и идеята на проф. Чирков заможните хора в София да подпомогнат финансово събирането на боклука, когато беше засипал улиците. Дори да са съвсем безкористни, ясно е, че такива решения вършат работа само до следващото вмирисване.