Орлин Горанов и Мариан Бачев са Дон Кихот и Санчо Панса в прочут мюзикъл

Орлин Горанов и Мариан Бачев търсят свободата на върха на рицарското копие в новата постановка на Държавна опера Пловдив „Човекът от Ла Манча”. В мюзикъла от Дейл Васерман, Мич Лей и Джо Дариън са участвали звезди от световен ранг като Елвис Пресли, Франк Синатра, Даяна Рос, Пласидо Доминго, Питър О’Тул, а сега българските им колеги приемат предизвикателството да затвърдят славата на този аболютен хит на Бродуей и на родна сцена.

Режисьорът на постановката Борис Панкин споделя, че Дон Кихот и Санчо Панса са образи, които всеки човек носи в душата си. "В моето въображение това могат да бъдат само Орлин Горанов и Мариан Бачев – като храбрия рицар и неговия оръженосец", казва Панкин. В образа на Дулсинея влиза гласовитата актриса Елена Атанасова, а като Губернатора зрителите ще видят Кръстю Кръстев. Диригент на мюзикъла е младото дарование Константин Добройков.

„Невъзможният мюзикъл “Човекът от Ла Манча” се роди през ноември 1965г. като една продукция, която никой не искаше, в един театър, който никой не би избрал, и като спектакъл, игнориран от всички. Освен от зрителите”, споделя за заглавието един от авторите му - Дейл Васерман. То обаче се превръща в любимо на зрителите и има 10 награди “Тони”(еквивалент на филмовите „Оскар“-и), включително за най-добра музика и мюзикъл. „Човекът от Ла Манча” пристига в България на 4 октомври, когато е премиерата на спектакъла. Постановата ще бъде на пловдивска сцена и на 10 и 28 октомври. Художници са Иван Токаджиев и Петър Митев, хореограф – Боряна Сечанова, а в режисьорския екип влизат Борис Панкин и Евгени Господинов.

*******

Испания, Севиля. Краят на 16 век. Дон Мигел де Сервантес (Орлин Горанов) и неговият прислужник Санчо (Мариан Бачев) са хвърлени в тъмница по заповед на Светата Инквизиция. Те са обвинени в престъпления срещу Църквата, ще бъдат разпитани и евентуално - съдени. В затвора обаче попадат на друг, съвсем необичаен съд – този на затворниците. Там убийци, крадци, изнасилвачи, измамници, проститутки и техният тартор Губернатора (Кръстю Кръстев) се забавляват като “съдят” всеки нов затворник. Разбира се, всеки се признава за “виновен” и му се отнема всичко, което притежава. Сервантес обаче има нещо толкова ценно, колкото живота си – ръкописът на един от най-великите романи за всички времена – “Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча”.

Притиснат от опасността да му бъде отнет, Сервантес измисля необичаен, дързък и блестящ ход – той пожелава да се защити като изиграе комедийно представление по романа си за невероятно смешните приключения на лудия рицар Дон Кихот и верния му оръженосец Санчо Панса. Всички затворници са поканени да се включат в това забавление и те влизат в образите на ханджиите, мулетарите, уличницата и семейството на Дон Кихот. Дори конят и магарето на прочутия идалго и неговият верен помощник са включени в разпределението на ролите.

Като Алдонса - прислужницата в хана, която се продава за пари, зрителите ще видят Елена Атанасова. Дон Кихот обаче ще припознае в нея Дулсинея – Дамата на сърцето си. Затворниците-актьори приемат възторжено така апетитното предизвикателство и тъмницата за секунди се превръща в хан, път или долина с вятърни мелници... Ще успеят ли Сервантес и Санчо да се защитят и да бъдат признати за невинни от Съда на Затворниците? Ще спасят ли ръкописа? А това е само първият им съд. Предстои веднага следващият, който може да им отнеме не само книгата, но и живота - Съдът на светата Инквизиция.

Легендата за „Човекът от Ла Манча”

Романът “Дон Кихот” е определен за “най-великата книга на всички времена” от Нобеловия институт. Приключенията на Рицаря на печалния образ и неговият верен оръженосец Санчо Панса вдъхновяват автори, драматурзи, композитори и хореографи век след век. Опитите романът да бъде интерпретиран на сцена винаги са били белязани от трудността да се събере обемът на произведението в рамките на едни спектакъл. Блестящата идея на Дейл Васерман да представи книгата чрез историята за нейния автор - Мигел де Сервантес, дава възможност да се отключи най-главното от романа, без опит да се преразкажат повече от 1000-та страници на епоса, казва Борис Панкин, който освен режисьор е и автор на превода на текста от английски. Именно това е причината през 1965 година да се роди легендарният мюзикъл “Човекът от Ла Манча”.

Продукцията стартира в Ню Йорк, но далеч от Бродуей. Театърът се намира на 40 пресечки южно от театралното "сърце" на града. Самата му сцена е особено специфична. Тя е с формата на трапец и публиката е разположена от три страни. Няма оркестрина за музикантите, затова и оркестърът е ситуиран от двете страни на сцената. Рецензиите след премиерата са смесени. Някои критици намират произведението за прекалено сантиментално. Като че ли този мюзикъл изглежда невъзможен! Но зрители не мислят така. Часове след премиерата рекламата от уста на уста вече е стартирала. Разплаканите хора след финала на спектакъла са докоснати в сърцата от идеализма на Дон Кихот и неговия отказ да се предаде на цинизма и реалността. Публиката става все по-многобройна. Две години по-късно, през 1967-а, мюзикълът вече се играе, там, където заслужава – на Бродуей. Със своята музика, вдъхновена от фламенкото, с идеята на авторите за театър в театъра, с режисьорския подход да се заложи на импровизационното начало с минимално използване на реквизит и костюми, “Човекът от Ла Манча” не звучи и не прилича на нито един бродуейски спектакъл.

От тук нататък съдбата на мюзикъла се родее с тази на романа – обречен на световна слава. Той има 10 награди “Тони”, а бродуейската версия се играе 2 328 пъти след премиерата. Преведен е на много езици, сред които немски, шведски, иврит, финландски, суахили, унгарски, японски, исландски, сиамски, словенски, украински, узбекистански, урду. Песните от мюзикъла оглавяват класациите на “Билборд” и се изпълняват самостоятелно от звезди като Елвис Пресли, Франк Синатра, Даяна Рос, Пласидо Доминго (той самият играе Дон Кихот в една от продукциите), Шер. Филмова версия с участието на София Лорен и Питър О’Тул, продуцирана от Карло Понти, излиза на екран през 1973 година. Статистиката изчислява, че от 1967 г. до сега “Човекът от Ла Манча” има между 12 000 и 18 000 продукции по целия свят.

Постановката на „Държавна опера Пловдив” е първата, официално лицензирана за сцена в България. Благодарение на нейните диригент, солисти, инструменталисти, хористи, балетисти, технически екип, администрация и ръководство, пловдивчани и всички български зрители ще станат част от "невъзможния" мюзикъл за мечтата на върха на рицарското копие. "За да разберат с кристална яснота, че Дон Кихот не се бори с лудостта, а с реалността. А да се бориш с реалността – това е истинското рицарство", казва Борис Панкин.