Последно сбогом, Ангелика Шробсдорф

Книгите й се харесваха на мнозина в Германия, някои от тях, като бестселърът "Ти не си като другите майки" бяха преведени на много езици и екранизирани - отбелязват германските медии по повод смъртта на Ангелика Шробсдорф, пише „Дойче веле“.

Тя пише само за онова, което е преживяла. Книгите й запечатват хрониката на един наранен и необикновен живот.

В онази Бъдни вечер на 24 декември 1927 г., когато Ангелика Шробсдорф се ражда във Фрайбург,

светът около нея все още е цял.

Шест години по-късно малкият свят на малкото момиче се разпада, защото другият - големият свят е залят от злини. В Германия идва на власт националсоциализмът и расовата омраза прокужда майката Елзе Шробсдорф - тъй като е еврейка, тя е принудена да напусне арийския си съпруг.

Животът на дъщерята Ангелика е белязан от травмата на внезапно отнетата хармония, прекъснатото детство, прокуждането и раздялата. През 1939 г. тя емигрира заедно с майка си и сестра си - заминава за България, където остава до края на Втората световна война. Към България остава, според собственото й признание, трайно привързана. За това говорят между другото и някои от книгите на Ангелика Шробсдорф: сборникът разкази "Пътуване към София" от 1983 г., романът "Гранд хотел 'България'" от 1997 година.

Писането за мен е спасение;

изолирам се от външния свят и живея само в моя собствен", казва Ангелика Шробсдорф в едно интервю. Писателската й кариера започва в началото на 60-те години - с романите "Господата", "Любовникът" и "Тези мъже". От една страна те са своеобразна панорама на 50-те години през погледа на една млада жена, изпитваща едновременно и влечение и странно омерзение към по-възрастните мъже - тези от поколението-спътници на националсоциализма; а от друга страна - своеобразно литературно отмъщение за голямата злина, разрушила някога света на малката Ангелика.

Перо като скалпел!

Признание и успех писателката Шробсдорф печели в края на 70-те години с романа си "Краткият час между деня и нощта", който е първият от поредица книги, запечатали растящия й интерес, но и все по-критичен поглед към Израел. С израелската тема е свързана и полемичната й книга "Ще те забравя ли някога, Йерусалим" (2002). Раздвоението си остава характерно за Шробсдорф - в отношението към Израел, към Германия, към мъжете, към майка й, на която посвещава романа "Ти не си като другите майки", превърнал се в бестселър в Германия през 90-те години.

"Тя разказва онова, което е преживяла, разказва дистанцирано, с деликатна ирония и тънко чувство за хумор", пише навремето Симон дьо Бовоар за Ангелика Шробсдорф.

"Шробсдорф е като обектив. Тя може да пише само за онова, което е изпитала, а за щастие или нещастие е изпитала повече в сравнение с повечето от нас. Перото й е скалпел. Свободна от всичко, съдържащо се в понятия като неудържимо желание за живот, страх и надежда, тя прави дисекция на хора и събития и изкарва на бял свят истината, прилагайки този подход в същата степен и към себе си", казва за нея писателят Йоханес Зимел.