Виртуозният цигулар Юлиан Рахлин: България е прекрасна, ще дойда отново

Един от най-ярките цигулари от своето поколение, роденият във Вилнюс австрийски виртуоз Юлиан Рахлин, ученик на големия Пинкас Цукерман, направи своя дебют на Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2019. Той е работил с легендарни диригенти като Рикардо Мути, Зубин Мета и Джеймс Ливайн, партнирал е на знакови инструменталисти като Марта Аргерич, Наталия Гутман, Ефим Бронфман, Гидон Кремер, Юрий Башмет, Максим Венгеров, Миша Майски.

Рахлин свири блестящо и на виола, а от 1998 г. се изявява и като диригент. За него пишат произведения знаменити съвременни композитори като Кшищоф Пендерецки, Гия Канчели и Ришар Дюбуньон. Записва за Sony Classical, Warner Classics и Deutsche Grammophon, а критиката винаги дава високи оценки за неговите записи. От 2000 г. развива свой фестивал „Юлиан Рахлин и приятели“ в Дубровник. Преподава във Виенската филхармония и води майсторски класове по цял свят. Има и активна благотворителна и просветителска дейност като посланик на добра воля на UNICEF.

Юлиан Рахлин беше във Варна със своята цигулка Страдивариус Ex-Liebig от 1704 г., на която изпълни соловата партия в Концерт за цигулка и оркестър от Шостакович. Фестивалната публика посрещна изпълнението му със бурно въодушевление и викове „Браво!“, а той се отблагодари с един зашеметяващ бис от Йожен Изаи. След края на този силен концерт Юлиан Рахлин беше любезен да отговори на въпроси на медиите:

Интервю на Нина Локмаджиева:

Маестро, какви са първите Ви впечатления от България? Вие свирихте първо в София, а сега за пръв път сте и във Варна? Как се чувствате тук?

О, аз вече бях на плажа на Златните пясъци – това е Лазурният бряг на България, прекрасно място. Впечатленията ми от работата с оркестъра на Софийската филхармония за отлични – в София ние свирихме с тях цигулковия концерт на Прокофиев. Голяма чест е да работя с маестро Найден Тодоров – истинско удоволствие, той е фантастичен музикант. За пръв път свирих със Софийския оркестър и бях много развълнуван от дебюта си с български оркестър. Публиката в България е толкова мила, подкрепяща, очарователна, беше много емоционално – и в София, и във Варна. Разбира се, аз имам много български приятели във Виена и по целия свят, да, българските музиканти са по целия свят. И познавам българите като много внимателни, дружелюбни хора. А особено тук, във Варна, публиката е фантастична – беше огромно удоволствие да работя с оркестъра и диригента и да посетя Вашия красив град за пръв път.

Вие свирите не само на цигулка, но и на виола, а също и дирижирате. Ще Ви видим ли в България и в друго Ваше амплоа?

Аз идвам през февруари отново в София, за да дирижирам Пасторалната симфония на Бетовен и Симфония Кончертанте на Моцарт. Ще бъда със съпругата си Сара Макелрави – виола, тя е страхотен музикант. Ще изпълним също и една увертюра - „Кориолан“ или „Егмонт“. Програмата ще е изцяло от Бетовен и Моцарт.

Как стигнахте от цигулката до дирижирането?

Това се случи бавно, с натрупване през годините – като следствие от работата ми с много камерни оркестри, които ме канеха без диригент. Тя постепенно ме накара да чувствам, че искам да взема палката. Защото когато си солист, това не е твоята интерпретация, солистът няма какво да каже – диригентът определя, формира интерпретацията на всяко музикално произведение. Репецията се води от диригента, интерпетацията, дори и на цигулков концерт, не е дело на цигуларя – партията на цигулката е само част от цялото симфонично произведние.

За мен всеки концерт е симфония, а не цигулка с акомпанимент на оркестър. Дали ще свирим Бетовен, Брамс, Чайковски, Сибелиус – няма значение – това е симфонична работа. Композиторът е създал концертите като симфонични творби, ние, цигуларите, сме само солов инструмент и това не значи, че оркестърът е просто някакъв фон. Същият подход важи и за рециталите – знаете колко често пианото остава някъде назад, а цигулката се изявява като големия солист. Това за мен е грешен подход.

Повечето сонати са написани за пиано и цигулка - пианото има водещата роля. Това е въпрос на философия и аз започвам да експериментирам – какво би било да създадеш свои идеи, да споделиш своите собствени багри, интерпретации, да оформяш идеите на творбите на тези велики майстори. Не винаги съм одобрявал решението на диригентите, с които съм работил. Така у мен растеше желанието да дирижирам и преди 15 години започнах да вземам уроци по дирижиране. А сега 60 процента от моите изяви са на диригентския подиум – винаги с големи произведения – Малер, Щраус, Брукнер.

Какви предизвикателства Ви очакват след Варна?

Следващият ми концерт е след няколко дни в Рига със Симфоничния оркестър на Баварското радио, след това във Финландия с Валери Гергиев и Оркестъра на Мариинския театър – ще свирим Шостакович, после ще дирижирам Чикагския симфоничен оркестър и още много, много.