27 Септември, 2020 11:33 4 023 11

40 години от смъртта на Джон Бонъм

  • джон бонъм-
  • смърт-
  • барабанист-
  • led zeppelin

Трагичният звяр на барабаните

40 години от смъртта на Джон Бонъм - 1
Снимка: Shutterstock

"Най-изключителният и оригинален барабанист на своето време, популярността и влиянието на Джон Бонъм продължават да отекват в света на музиката и извън нея и до днес."

Това пише върху тежащата 2,5 тона бронзова статуя на площад Мерсиан, Редич, родния град на Джон Бонъм, който е роден на 31 май 1948 г. и започва да свири на барабани на едва петгодишна възраст, пише dir.bg.

Джон Бонъм, можем да кажем, е гръмотевичният скелет на звука на една от най-легендарните рок групи на всички времена Led Zeppelin.

Барабаните на Бонъм замлъкват шеметния си устрем, когато той е намерен мъртъв на 25 септември 1980 г., което на практика прекратява живота на групата.

Барабанистът изпива приблизително 40 шота водка през деня и нощта преди репетициите за предстоящото турне на групата в Северна Америка, което е обявено две седмици по-рано и трябва да започне месец по-късно.

Легнал малко след полунощ в къщата на китариста Джими Пейдж в Уиндзор, Южна Англия, Бонъм е намерен безжизнен на следващия следобед от звукорежисьора Бенджи Лефевър и басиста Джон Пол Джоунс.

"Беше като "Нека се качим и видим как е Бонзо", споделя Джоунс. "Опитахме се да го събудим...беше ужасно. Тогава трябваше да кажа и на другите...Трябваше да съобщя новината на Джими и Робърт (Plant)."

Полицията пристига в резиденцията на Пейдж и отхвърля всякакви подозрителни обстоятелства - това е просто нещастен случай.

По-късно следователят ще издаде присъда за разследване, в която пише, че смъртта е случайна, причинена от прекомерна "консумация на алкохол".

Загубата на Бонъм е монументална за целостта на това, което всъщност е Led Zeppelin като дух.

32-годишният барабанист е неразделна част от звука на групата още от първия ден; той е човекът, който "държи" целостта на ритъма. Той е скелета на това, което днес познаваме като Led Zeppelin.

Чуйте взривящата атака на Бонъм в "Achilles Last Stand", почти фънки-груув усещането в "Trampled Underfoot" или ударния rock"n"roll в "South Bound Suarez".

"Смъртта на Джон Бонъм...приносът на Джон Бонъм в първия албум "Good Times Bad Times" променя мисленето за барабаните само за една нощ", казва Пейдж през 2015.

"Това се случва още през 1968 г. А ние говорим за 1980 г. Това са 12 години, в които Джон Бонъм се отличава с музикалния си принос в барабаните. Оценен е от целия свят, че променя изцяло звука на барабана, завинаги."

По-късно Пейдж казва, че смъртта на Бонъм е "огромна загуба за всички. Всички бяха докоснати от музиката на Джон Бонъм."

Барабанистът със сигурност е повлиял на много музиканти, както минали, така и настоящи. Всеки, който е посегнал към палките, е погледнал към човека, наричан някога "Звярът", за да му подскаже как да изведе толкова сложен, уникален и ритмичен музикантски ход.

"Той беше майсторът на груува", казва за Бонъм барабанистът на Black Sabbath Бил Уорд.

"Той написа библията нa барабаните в рока. За да се научи основата, която може да доведе един барабанист до това да влезе навътре в рока и метъла, той трябва да слуша Джон Бонъм. Той е институцията."

Не е изненадващо, когато останалите членове се събират с мениджъра си Питър Грант няколко седмици след смъртта му в лондонския хотел Savoy и е взето единодушното решение, че Led Zeppelin вече не може да "бъде" след смъртта на Бонъм.

Изявлението на групата гласи:

"Искаме да е ясно, че загубата на нашия скъп приятел и дълбокото уважение, което изпитваме към неговото семейство, заедно с дълбокото чувство на неразделна хармония, ни накараха да решим, че не можем да продължим така, както преди."

"Никога не може да е същото", казва Грант през 1990 г.

"Тези четиримата - те бяха Led Zeppelin.

Музиката и умът на Led Zeppelin бяха тези четирима души. Когато тези четирима момчета бяха заедно на сцената... и правеха своята магия. Ясно е, че никога не може да бъде същото се видя от прословутия Live Aid."

Грант има предвид катастрофата, каквато е според него първото събиране на групата на благотворителното събитие през 1985 г., проведено в Лондон и Филаделфия. Там именно, във Филаделфия, към Пейдж, Плант и Джоунс ще се присъединят двама барабанисти, които да компенсират отсъствието на Бонъм: Фил Колинс и Тони Томпсън.

В следващите еднократни събирания на групата участва синът на Бонъм - Джейсън, който има добре известни енциклопедични познания за техниката на свирене на баща си. За последен път групата споделя сцената в O2 Arena през декември 2007 г. за концерта Ahmet Ertegun Tribute.


Поставете оценка:
Оценка 4 от 4 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Голям Слон

    9 4 Отговор
    Имаше години, в които се увличах по творчеството на Цепелин. Да не кажа, че и сега ги слушам понякога. Откровено казано обаче, славата им е повече, отколкото заслужават. Като меломан много меразочарова фактът, че те практически нямат свестен запис, който да си пуснеш и да кажеш: ето това е саунд! Идея нямам кой им е бил звукорежисьор, но като цяло звучат трагично. А всеки един от четиримата е музикант от Бога... И нищо не е в състояние да им оправи звука: нито 21-ви век, нито безкрайните ремастери, които издават години след премиерите на техните албуми.

    Коментиран от #11

  • 2 Малък Слон

    3 12 Отговор
    Какво толкова го превъзнасяте тоя Бонъм. Истинските барабанисти са двама -Бъди Рич и Джийн Крупа...всички останали са техни ученици. А третият е...... ''танцуващия с дявола''. Барабанистите знаят кой е той. Какъв Бонъм, кви пет лева бе...

    Коментиран от #3

  • 3 Голям Слон

    5 3 Отговор

    До коментар #2 от "Малък Слон":

    :-))) Винаги съм мислил, че в една група водещият е единствено и само вокалистът. И всеки път се изумявам как някой може да разпознае басисти, соло китари, барабанисти, перкусия и прочие други музиканти, само като слуша една композиция. Лично за мен това не е възможно. Поне не за обикновените слушатели. Както казах, за мен лично една група е вокалистът. Той я прави уникална. Гилмор и до ден днешен наема барабанисти (и много други музиканти, разбира се). Лично аз не мога да разбера дали Ник Мейсън дрънка на барабаните или някой друг. Или Рики Райт е зад синтезатора. Но пък с успех различавам когато пее Гилмор или се дере Уотърс....

    Коментиран от #10

  • 4 Електрошок

    6 0 Отговор
    Спорът за барабанистите е като спорът за китаристите и или като спорът за звуците които "чуват" меломаните!Нормалните слушат музика!
  • 5 един

    8 3 Отговор
    Вероятно Лед Цепелин са много големи музиканти,но лично на мен не ми допада стила им.И аз смятам че са надценени като група.Стила им на свирене е ценен повече в САЩ отколкото в Европа,и може би това е причината да бъдат така силно възхвалявани.А моята страст са Дийп Пърпъл.Страхотно свирене съчетано все пак с добра мелодичност/което струва ми се липсва на Цепелин/.Гледам в последно време в Ютуб и Иън Пейс,и смятам че по нищо не отстъпва на Джон Бонъм.Между другото такива са и коментарите и на привържениците на Бонъм.
  • 6 Бат Вальо

    11 2 Отговор
    Като цяло 1980 е злокобна за рока - седем месеца преди смъртта на Джон "Бонзо" Бонъм след зверски запой от този свят си отива друга легенда - Бон Скот, фронтмен на AC/DC. Десет години по-рано, през 1970, по аналогични причини си отиват великите Джими Хендрикс и Джанис Джоплин, на следващата, 1971, "полетява" и Джим Морисън. В по-ново време идва ред на Кърт Кобейн, Сид Барет, Рони Джеймс Дио, Джон Лорд ... и много други! Представете си какъв як купон е на "оня свят", денонощно се опъват жици, трещят барабани, гърмят микрофони ... сигурен съм, че Господ отдавна е простил греховете им и ги е въвел в рая ...
  • 7 Електрошок

    2 6 Отговор
    Музиката на Аксепт много ми допада,но никога не съм обръщал внимание на барабаните.Те са някаква даденост-китарните рифове и сола са тези,които те карат да левитираш!
  • 8 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 9 кочо

    2 1 Отговор
    ВЕЛИК Е.ЛЕД ЦЕПЕЛИН СА НАЙ-МУЗИКАЛНАТА ГРУПА-МУЗИКА.ДИП ПЪРПЪЛ НАЙ-МЕЛОДИЧНАТА.НЕИ БЪЛГАРИТЕ МАЛКО РАЗБИРАМЕ ТО ТЯХНАТА МУЗИКА.ЗА НАС СЛАВИ ТРИФОНОВ.
  • 10 Малък Слон

    0 8 Отговор

    До коментар #3 от "Голям Слон":

    Абселютно съм съгласен с тебе, Големи братко, вокалистите и китаристите. Кой не знае Рони, Рони Джеймс Дио, кой не го е слушал...тръгнАли да ми фалат Бонъм....айде и без него ша съмне...Глей сега, Големи братко, кви минуси ша генерирам..ХАХАХАХАХА...
  • 11 ПРАВ СИ..

    0 0 Отговор

    До коментар #1 от "Голям Слон":

    ПО ПРИНЦИП ДОБРОТО ЗВУЧЕНЕ НА ВСИЧКИ ГРУПИ СЕ „ОПРАВЯ”ТОЧНО СЛЕД 1980 ГОДИНА!ВСИЧКИ ГРУПИ ОТ ШЕЙСЕТТЕ И СЕДЕМДЕСЕТТЕ ЗВУЧАТ МАЛКО...КАКА ДА СЕ ИЗРАЗЯ ,ВСЕ ЕДНО СВИРЯТ В „АНТРЕ”😀МОЖЕ ЗВУЧЕНЕТО НА ЦЕПЕЛИН ДА СЕ „ПОДОБРИ” АКО НЕ БЯХА СЕ РАЗПАДНАЛИ!?