Едно от най-удивителните чудеса, наблюдавани от аргонавтите при тяхното завръщане, е Талос, който не им позволява да доближат остров Крит. Ето как го описва Аполодор: „За него разказват че принадлежи към медното поколение, а други съобщават, че Хефест го подарил на Минос. Талос бил човек от мед (бронз), но други говорят, че бил бик. Имал само една жила от шията до глезените. Тази жила била захваната с меден гвоздей. Охранявайки острова, Талос три пъти на ден го пробягвал околовръст. И тоя път, виждайки доплавалия кораб Арго, той започнал да хвърля по него камъни. Но заблуден от Медея, Талос загинал, както разказват някои, от вълшебно биле, което му дала Медея и което го хвърлило в безумие. Други съобщават, че Медея обещала да го направи безсмъртен и извадила медния гвоздей…“.
Без съмнение Талос е техническо съоръжение, охраняващо остров Крит, най-важната атлантска и древнотракийска научна база в Егейския басейн, а може би и в цяла Европа. За името на острова Крит (скрит, крипта), за двата му най-важни древни градове – Кносос (гноси – познание) и Фестос (пещ), за неговия най-известен владетел, Минос и за гениалния Дедал, за летателните апарати (като този на Икар), за странните хибриди (като Минотавъра) и подземните лаборатории (Лабиринта), вече съм писала в мои статии.
Интересно е името на машината Талос. То съвпада с това на Итал (Italus), царя на енотрите, най-старото население, наред с авзоните, в централните и южни области на Апенинския полуостров. След смъртта на Итал, част от неговия народ приема названието италийци, а постепенно и целият полуостров започва да се нарича Италийски. То е идентично, както с името на древногръцкия лечител и философ Талес, така и с българските имена Телец (Телес) и Телериг – Телес-риг (т. е. цар Телес).
Известно е, че името Италия традиционно се превежда като „страна на телците“. И това отчасти е вярно – „теле“ на италиански език е “vitello” (на латински vitellus ). Но широкоразпространена е и думата „cicciotello, -a”, което означава буквално „шишко-тел“, „дебело-тел“. Това означава, че и на италиански, както и на български "tello" е "тяло". Следователно словото „талос“, „телес“ има същия смисъл, както и в чистия български език – „тяло“ (тело), рожба, създание, дело. Телето е рожбата на свещеното животно – кравата, нейното създание, тяло, приело плът от нейното тяло. Така можем да си обясним и смисъла на името на великия философ Аристотел – „най-доброто създание“.
Стигаме до извода, че названието на критския „Талос“ означава „рожба“, „създание“, „творение“ , "дело" и тъй като произходът на думата „теле“ е същият, оттам идва и асоциацията на Талос с бик, подсилена от мощта и бързината на машината. Всъщност, струва ми се, че древните са свързвали с образа на бика всичко, което произхожда от Крит и са имали основание – Минотавърът, печатите, стенописите в двореца в Кносос, всяка следа, оставена от тая велика култура, свидетелства, че в нейната сърцевина стои ритуалът с бика като израз на вечната любов-борба между животинската, човешката и божествената природа.
Когато Арго най-сетне акостира край Йолк, Медея, заради любимия си Язон, жестоко отмъщава на чичо му Пелий, узурпатор на трона. Мъстта е толкова жестока, че предизвиква всеобщото възмущение на жителите. Йолк завинаги е затворен за Язон и Медея, които намират убежище при цар Креонт в Коринт. Любопитен е детайлът, който ни съобщава Аполодор: „Сизиф, син на бога на ветровете Еол и съпруг на Меропа, дъщеря на Атлант, е основателят на град Ефира (Етер?), който по-късно е назован Коринт – ако премахнем носовката, името звучи съвсем познато - Корит ( корито - котловина, низина ).
Вниквайки в имената Медуза, Медея, Медон ( син на Медея от втория ѝ брак с атинския цар Егей ), си даваме сметка, че това е едно и също име. „Медуза“ се състои от корена „мед-„ и наставката „-уза“, която може да варира в „-уса“ и „-уша“, но представлява само умалителен суфикс ( Мануш, Милуш, Аретуза, Клептуза, Кретуза и пр.). Следователно името на горгоната е Меда. Както е известно, „мед“ означава „ум“ на „древногръцки“ – Архимед, Тразимед. Мед и Меда са разпространени имена в тракийския свят. От митовете за Медея и Медуза е ясно, че „висшият разум“ на атлантите и тяхното „магическо изкуство“ до такава степен са поразявали въображението на хората, че те са назовавали с името Меда (Медуза) дори техните неодушевени технически изобретения – т. е. създадения от тях „изкуствен интелект“.
Това означава, че истинският смисъл на словото „медицина“ е не само „лечителско изкуство“, а изобщо „наука“, „знание“ и следователно тракийският народ, наречен меди (миди), е бил обладател не само на целителски практики, а и на дълбоки познания във всички сфери. Едва ли етнонимът „меди“ идва само от името на цар Медон, защото ако това е допустимо за Мидия в Азия, където той е царувал, как ще си обясним произхода на името „меди“, носено от част от същия този народ, която обаче е останала да живее на Балканите, в днешната територия на България? Смятам, че и името на бляскавата мед, металът, който траките са свързвали с епохата на Атлантида и с „медното поколение“ – има същия произход и смисъл – интелект, наука, знание – материалът, чрез който „висшите умове“ на атлантите, са давали живот на своите творения.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА - из книгата "Атланти и чудовища" (2018 г.)
Четете ни и в Google News