„Соник: Филмът 2“ отново сбърка аудиторията си (ТРЕЙЛЪР)

Екранизациите по компютърни игри със сигурност са най-трудното нещо в киното, защото отсъства онзи задължителен елемент, направил даден персонаж легендарен, а именно директната интеракция на зрителя с главните герои. „Соник: Филмът 2“ не прави изключение, а парадоксът е, че продуцентите явно не са си взели поука от първата част през 2020 г.

Ще спазя традицията, като ви направя кратко резюме на събитията от филма. Д-р Роботник (Джим Кери) намира хитър начин, за да се завърне на Земята след отшелничеството, като така се запознава с Нъкълс (Идрис Елба). Двамата тръгват на мисия за древен артефакт, който може да сложи край на вселената, а Соник (Бен Шварц) вече се оказва недостатъчен, за да се справи с двамата злодеи. Затова на помощ му идва Тейлс (Колийн О'Шувнеси), за да бъде възстановен балансът на силите. Следва дълга битка между принципите на приятелството и личната амбиция за успех.

Режисьор на лентата отново е Джеф Фоулър, чиято „брилянтна“ идея преди две години бе Соник да има съвършено неразпознаваемо лице. Тогава за пръв път в историята видяхме цялостна промяна на главен герой след гневните реакции на феновете. Този път той се е поучил от грешката си, но за сметка на това е пренебрегнал куп основни правила в режисурата. Прекалено често видяхме необяснима телепортация на герои, създавайки усещането у зрителя, че е задрямал за няколко минути. Да не говорим, че преексплоатира персонажите си в различните сцени така, че чак на човек му втръсва от тях.

Снимка: Alexandra Film

Джим Кери отново е този, който превзе шоуто. На практика филмът се крепи на неговите плещи през цялото време с всичките му лицеви трансформации и език на тялото. Без съмнение кастът се е справил перфектно с избора си за Д-р Роботник, независимо от факта, че не притежава шкембето на оригиналния герой.

Останалите главни герои трудно мога да коментирам, защото „Соник: Филмът 2“ е дублиран, както е и редно с оглед липсата на всякакви възрастови ограничения за зрителите. Но присъствието на Джеймс Марсдел, Тика Съмптър, Наташа Ротуел и Шемар Муур категорично мога да заявя, че ме дразни и тежи цялостно на историята. В даден момент те бяха намесени в един ключов обрат, който беше така пошло скалъпен, че чак очите ме заболяха от въртене в знак на негодувание.

Подобни филми ме карат да мисля, че Холивуд вече тотално не познава аудиторията си. Соник е класическа компютърна игра от 80-те и 90-те години на миналия век, което означава, че най-заклетите ѝ фенове днес са мъже и жени на по 30-40 години. Сюжетът е толкова плосък, че, дори да бях дете в трети клас, щях да се обидя, задето съм толкова подценен интелектуално. Шегите подобават повече на Пепа Прасето или Маша и Мечока, а развоят на събитията е по-прозрачен от погледа на половината участнички в „Ергенът“.

Снимка: Alexandra Film

„Соник: Филмът 2“ е направен за бебета, но, ако сред вас има родител, чието невръстно пеленаче може да задържи вниманието си цели 2 часа в киното, бих искал да се свърже с мен, за да го поздравя лично.

Оценката ми е 4/10, а фактът, че след финалните надписи видяхме кадри от третата част на поредицата, не ме вдъхнови особено, за да напомпам излишно очакванията си.