„НЕ!“ на Джордан Пийл е най-ужасният филм за 2022 г. (ТРЕЙЛЪР)

Джордан Пий изглежда си повярва прекалено бързо, защото след хитовете „Бягай!“ и „Нас“ побърза да ни предложи „НЕ!“, счупвайки тъпомера за цялата 2022 г. до тук. Този хорър-трилър за извънземни е толкова ужасен, че в продължение на 130 минути се молех мъчението да спре и едва изкарах до финалните надписи.

Историята ни изпраща в покрайнините на Холивуд, където семейство коневъди за филмовата индустрия става жертва на необясним инцидент от небето. Бащата Отис Хейууд-старши (Кийт Дейвид) загива трагично, а това оставя сина му Отис Хейууд-младши (Даниел Калуя) в безизходица, защото просто не е готов да конкурира своите животни със съвременните компютърни ефекти. На помощ се притичва сестра му Емералд Хейууд (Кеке Палмър), но амбициите и качествата ѝ далеч не подхождат на живота на фермерка. Светът им обаче се преобръща с главата надолу, когато разбират, че баща им е загинал от ръката на извънземни.

Маниаците на тема научна фантастика най-вероятно вече са възбудени, но ще побързам да ги успокоя, като ги посъветвам да си представят образа на баба си под душа. Неприятно е само да си го помислите, нали? Е, обзалагам се, че това не би предизвикало подобна травма на психиката ви, както гледането на „НЕ!“. Филмът е толкова глупав, че ми се искаше след първите 60 минути да се появи женският хищник от онази боза на Шейн Блек, да избие всички с металните си банели и всичко да приключи на мига. За съжаление, това не се случи.

Снимка: Forum Film

Джордан Пийл е решил да се направи, както на режисьор, така и на сценарист и продуцент. Изненадам съм, че не си е връчил и главната роля, а май щеше да е най-добре, защото така нямаше да изложи по такъв позорен начин Даниел Калуя, който иначе е един доста талантлив актьор. В един момент се зачудих дали в описанието на филма не съм пропуснал да пише някъде „пародия“, защото някои сцени бяха толкова умопомрачителни, че отказвах да ги приема за истина.

До момента през живота си съм изглеждал точно 1 267 филма. Най-старият от тях е „Градски светлини“ на Чарли Чаплин от 1931 г. Преминал съм през повече от 90 години филмова история, но нито веднъж. НИТО ВЕДНЪЖ! Не съм попадал на филм, в който звукът да ме дразни до такава степен, че да ми се прииска да грабна от някъде дистанционното, за да го намаля. Незнайно защо Пийл е решил да използва контраста между пълната тишина и истеричните крясъци и музика, но ефектът от това е отвращение.

Кеке Палмър и Брандън Переа пък са толкова маргинализирани образи, че все едно някой политик ми представя свой опонент в предизборен дебат. Незнайно защо (отново!) някой е решил, че имаме нужда да знаем, че главната женска роля трябва да е обратна афроамериканка. Помъчих се да намеря смисъл в тази информация, но не намерих друг, освен факта, че трябва да има и такава. Болят ме вече пръстите да пиша, че налагането на малцинствени образи в киното има обратен ефект, когато това е представено напълно извън всякакъв контекст. Переа пък е някакъв жичкаджия, който в представите на средностатистическия американец винаги е всезнайко, който си мисли, че никой друг на света, освен него, не знае в коя посока се включва USB-то.

Там някъде се мяркат още Майкъл Уинкот и Стивън Юн. Първият е ясно, че е по-слаб актьор и от Ивайло Захариев, но вторият ме шокира с присъствието си в подобен филм, както Калуя. Двамата просто нямат място в подобна глупост и недоумявам как не са усетили, че филмът ще бъде тотален провал, когато им е връчен сценарият.

От началото на 2022 г. определено се нагледах на доста скапани филми. „Тор: Любов и гръмотевици“ и „Убийствена игра“ ме удариха тежко в слабините, но „НЕ!“ успя да ме нацели на доста по-болезнено място. Оценката ми за този абсолютно лишен от смисъл филм е 3/10, като му запазвам почетно място в списъка си с най-лошите филми, които някога съм гледал. За изминалите 8 месеца обаче си е №1 в тази класация без никакъв проблем.