85 години от рождението на писателя, журналист и фолклорист Петър Динчев

За мен той беше чичо Петьо...Човекът с когото ежедневно споделях професионалните си възходи и падения, домашните проблеми и тези в редакцията. Чичо Петьо бе единственият ми съсед с когото намирах общ професионален език. След като се пенсионира всяка вечер му носех купчина от всички вестници, по онова време работех във в. „Стандарт“ и имах тази възможност да заделям вестници за един прекрасен съсед който бе име в журналистиката и българската публицистика. Дълго говорехме на прага му защото аз все бързах да се прибера....Обсъждахме в резюме цялата вътрешна и външна политика и му подавах вестниците със загънати ъгли на страниците с моите материали, за да чуя на сутринта неговата оценка, а тя беше винаги обективна – похвална или критична. Сутрин, когато тръгвах за работа, минавайки покрай вратата му, чувах как трака пишещата машина...Спирах, усмихвах се и продължавах за редакцията където бяхме обсебени от компютрите, които ни оправят грешките.....А той, чичо Петьо, продължаваше до последно да пише на пишещата машина непризнавайки новите технологии навлезли и в творческия процес. Тракаше неуморно и до последно. Чувайки звука на пишещата машина бях щастлива и обнадеждена, че е останал „последният мохикан“ на истинското неподправено от компютрите слово....Спомнях си майка ми, която забраняваше да влизам в стаята ѝ ако чувам тракането на машината...

Израснах с децата му Росен и Елица – те на първия етаж, аз над тях, на втория....Съпругата му – „родопският славей“ народната певица Бойка Присадова, която за мен бе леля Бойка, винаги ме заговаряше с невероятно звънкия си глас....“Семейството ми е пловдивска подложка, ашладисана със смолянска пъпка“, казваше чичо Петьо, съпругът на народната певица Бойка Присадова. Бяхме уникален творчески вход в който живееха и творяха журналистът, публицист и поет Петър Динчев и голямата българска поетеса, журналист и преводач Ваня Петкова, а за вдъхновението им пригласяше „родопският славей“ Бойка Присадова. Така помня детството си в този блок в този вход, където е редно столична община да сложи голяма паметна плоча за поколенията - трима български творци живели и творили в един блок, в един вход в столицата до Южния парк. Годините минаваха и творците отлетяха в едно друго измерение, там където вероятно продължават да пишат и да пеят, а ние сме длъжни да опазим и съхраним паметта за тези велики българи! „Творчеството е необозримо и на него никога не може да се сложи точка“, твърдеше журналистът Петър Динчев. Той така и не сложи точка....Никой от тях не е слагал точка, защото България ги помни, те оставиха едно истинско културно наследство за страната и то е с многоточие...

Кой беше Петър Динчев?

Петър Динчев е роден на 6.ІV.1938 г. в с. Патриарх Евтимиево, Пловдивска област, но отраства и учи основното и средното си образование в Асеновград. Завършва с отличие българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Журналистическият му път започва в смолянския вестник „Родопски устрем“. Бил е дългогодишен Зам.-главен редактор на в. „Земя“ и завеждащ отдел „Култура“ на предшественика му в. „Кооперативно село“. Повече от 20 години и до последно е Главен редактор на списание „Читалище“. Петър Динчев е познат освен като журналист и като поет, публицист, сатирик, фолклорист. Член е на Съюза на българските писатели (СБП) и на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Съпруг е на известната родопска певица Бойка Присадова, за която написа книгата „Потомка на Орфей“.

Незабравимият миг - сватбата на младия журналист Петър Динчев и родопската изгряваща звезда Бойка Присадова

 

Петър Динчев е журналист, поет, сатирик и фолклорист, който с талантливото си перо винаги е служил на хората, изпълнявайки честно и достойно своя професионален дълг. Неговите текстове във вестниците „Родопски устрем“ (Смолян), „Кооперативно село“, „Земя“, сп. „Читалище“ и др. потвърждават високия му професионализъм, борбеност, вярност на най-добрите традиции на българското слово.
Публикациите му предизвикват интерес сред авторитетна читателска аудитория както в България , така и в Австрия, Беларус, Молдова, Полша, Словакия, Русия, Унгария, Украйна. Възпява красотата, хората и неповторимото обаяние на родния край. Той бе предан син на Майка България и това се усеща в цялостното му творчество.

Николай Хайтов и Петър Динчев в писателски размисъл...

Издава самостоятелно и в съавторство поетичните антологии „Свещникът да свети“, „България во век“, „Кота 38“, „Завинаги с нас“, „Родни предели“, „Земя благословена“, както и книгите „Денят настъпва“ /(1980, в съавторство), „Няма греховна любов“ (1991), „Звезди на българската народна музика“ (1994), „Къде го чукаш, къде се пука. Малки басни“ (1994), „Диво чувство“ (1995), „Дяволиада. 13 срещи с Мефистофел“ (1996, 2008), „Малка Вселена“ (1996), „Развързани пориви“ (1996), „Насън или наяве. Малки басни“ (1997), „Филиал на ада“ (1997), „И сънувам нежност“ (1998), „Очи в очи“ (1998, в съавторство), „Горчиви сонети“ (2001), „Подарено време“ (2003), „Озарение. Моите избрани стихотворения и поеми“ (2007), „Когато душата ти плаче. Елегии” (2012), „Гравитация“ (2013), „Прозрения. Избрани стихове“ (2013), „Потомка на Орфей“, посветена на неговата съпруга Бойка Присадова (2015), „Полъх на смола“ (2017), „Пътеки към изгрева“ (2017), „Съзидание“ (2018), „Баладичен шепот“ (2019), „Зелено ехо“ (2020).

Писателят Петър Динчев - почетен граждани на Асеновград

Петър Динчев е носител на много национални награди. Отличен е със „Златното перо“ на Съюза на българските журналисти, има две отличия на Съюза на българските писатели – за поезия и фолклористика, „Сребърна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци, Националната литературна награда „Иван Нивянин“ и др. Почетен гражданин е на Асеновград. Напусна ни на 09.03.2022 г.

С поета Матей Шопкин на поредното творческо събиране в София

Творчеството

Какво бе творчеството за Петър Динчев?

„Творчеството е рожба на онази особена нагласа, която хората са нарекли Дарба. И понеже тя осенява малцина, същите тези хора са подозрели Божия намеса, щедрост на Съзидателя. Само, че дарбата е просто възможност за съзидание. Другото го прави Трудът- тежкият, упоритият, непрекъснатият човешки труд и особеното състояние на духа, наречено Вдъхновение. Кацне ли на рамото на даровития труженик, той прави открития. Ако Божията щедрост е толкова голяма, че при свръхнадарения дойде свръхвдъхновение, се раждат гениални творби, споделя преди време Петър Динчев.

„Въпросът с творчеството се оказа толкова голям и сложен, че и досега не мога да намеря пълния и точен отговор. Защото, както и да го определиш, творчеството ще е още нещо. Да, то е дейност, която създава произведения с висока стойност. Литература, изкуство, наука, Човешка дейност. Колкото и да опоетизираме птиците, цветята, майката Природа, тяхното съзидание е повече биологична потребност, инстинкт, игра на материята, отколкото осъзната, извикана от дълбоки размисли и преживявания дейност в името на красотата и опознаването на света. Това е присъщо само на човека. И тъй като не мога да намеря своята точна формула на творчеството, от много години търся тайната в различни поетични творби. Самото Творчество е необозримо и на него никога не може да му се сложи точка.

Писателят Петър Динчев и актьорът Иван Иванов на церемонията "Почетни граждани на Асеновград"

Не знам кога точно съм изпитал магията на литературата и изкуството, но сигурно ще е било в ранното детство, когато мама ни приспиваше с приказката за изгубената в гората Иванка, а татко ни разнежваше с гальовните звуци на кавала. После неусетно е попивала в мен красотата на приложното народно изкуство чрез усмихнати чардаклии къщи, дълбоки песни, пъстри носии и чевръсти хора. А училището направо разтвори пред мен вратите на музика, поезия, живопис. Така неусетно навлязох във вълшебен свят, от който никога не поисках да изляза. Пеех, рецитирах, играех. И навярно сам съм почувствал потребност да съзидавам, щом съм прописал стихове, правил съм опити да претворявам сценични образи и съм търсил тайнствата на формите и цветовете върху картонените листове“, споделя преди време Динчев.

Писателят Петър Динчев и актьорът Иван Иванов

Несъмнено тези думи са точни и истинни, защото са изречени от Петър Динчев - човекът, смирено давал принос в родната ни поетична и публицистична нива. А дали стиховете му са сред гениалните творби, можем да съдим по купчината награди, които е получил. Доказателство е и наградата за поезия, присъдена му от Съюза на българските писатели за стихосбирката му „Горчиви сонети“, националната литературна награда „Иван Нивянин“ и още, и още... Сигурно тези отличия са го радвали, като всеки един творец – да, това е признание, но още по-радваща е и една необичайна награда, за която си мечтае всеки, заел се да твори - обичта на читателите, зрителите, почитателите, които са му верни и до днес. Затова по повод 85 годишнината от рождението на писателя, журналист и фолклорист Петър Динчев, на 06.04.2023 г, от 15:00 ч. в Читалище „Пенчо Славейков“ в София, ще се проведе поетична вечер в негова памет.

Споменът за него остава жив, защото благородството, човещината и добрите дела, които ни завеща, вдъхват сила и вяра в просперитета на България и успеха на бъдните поколения!

Автор : Оля Ал-Ахмед

Семейството :

Със съпругата си - известната народна певица Бойка Присадова, дъщеря им Елица на абитуриентския бал на внука им Виктор

Със сина си Росен...

С дъщеря си Елица

Винаги е бил грижовен и любящ баща

С децата си - Росен и Елица

Народната певица, "родопският славей" - Бойка Присадова и журналистът Петър Динчев с внука им Виктор