Поетът Ахмет Атасой: Словото е нож с две остриета

Десетата световна писателска среща "София 2013", която започна днес в НДК, събра именити творци на словото от близо 15 страни. Сред тях са Джубаир Ахмети от Албания; Христос Хартомацидис и Костас Кремидас от Гърция; Бети Коен от Израел; Марко Бадзато от Италия; Джек Харт от Ирландия; Мануел Муньос Идалго от Испания; Бранко Цветкоски от Македония; Корина Стриб-Купър от Румъния; Максим Замшев от Русия; Ричард Хартайс от САЩ; Бранко Ристич, Драган Милич-Каро, Йован Зиблаг и Ристо Василевски от Сърбия; Ахмет Атасой, Онур Бехрамоглу и Гьоксенур Челебиоглу от Турция; Петер Кюрман и Фредик Гилдей от Швеция. Темата на писателската дискусия, в която участват около 50 чуждестранни автори и десетки техни български колеги, е "Силата и слабостта на думите в бъдещия свят".

Специално за Факти.бг известният турски поет и публицист Ахмет Атасой успя да намери време между изказванията, за да коментира основният мотив в обсъжданията на срещата.

„Словото е нож с две остриета. Когато човек иска да си послужи със словото за добри цели и с добри намерения, тогава то се превръща в магическа сила, която е в състояние да направи чудеса. Затова казваме, че хубавата дума изкарва и змията от дупката. И обратното – когато се употребява с лошо намерение и задни цели, може да доведе до отсичане на глава“, коментира майсторът на римите.

Ахмет Атасой уточни, че поетите боравят с думите като магьосници по начин, по който словото придобива различен облик и друг живот. То излиза от контрола на творците и заживява свой собствен живот, ето защо отговорността на създателите на литература винаги е изключително голяма.

Световната писателска среща съвпада по време със 100-годишнината от учредяването на Съюза на българските писатели - най-старата и най-масова писателска организация у нас, което бе отбелязано с тържествено честване в Народния театър снощи. По този повод турският поет от български произход сподели:

„Казах, че съм най-щастливият човек между всички присъстващи – седнал съм между гостите, а имам законното основание да твърдя, че се чувствам домакин. По стечение на обстоятелствата бях заставен да напусна България и от 25 години живея в друга страна, но това не ми попречи да си остана духовно свързан с моята земя, с моите хора. Поканата, която получих от СБП, ме трогна - това беше сигнал: ти не си забравен, ние те обичаме...“, развълнувано призна Атасой.

Поетът добави още, че без предварително да знае, щастливата му звезда сякаш го е повела и го е поставила да седне по време на тържественото честване в Народния театър точно на място номер 134 - стола на Иван Вазов, от който класикът на българската литература винаги е гледал спектаклите.

Това вероятно също е неслучаен знак за мисия – Атасой е първият творец, превел стиховете на Христо Ботев на турски език, направил е достояние на читателите в южната ни съседка лириката на още много класически и съвременни автори, сред които Иван Вазов, Дора Габе, Дамян Дамянов, Иван Пейчев, Кирил Кадийски, Иван Методиев и др. Самият Ахмет Атасой пише стихове на български и турски. Автор е на множество книги, издадени на двата езика, но първата му стихосбирка е публикувана в България с помощта на община Ардино.

Освен на български и турски стиховете на Атасой са превеждани на английски, румънски, македонски; той самият освен български превежда и руски поети в Турция. През 2008 г. става лауреат на Голямата награда за поезия от ХІ Международен фестивал на поезията в Аргеш, Румъния, както и на специалната награда на Европейската академия за култура (България).

Миналата година у нас излезе стихосбирката на Атасой „Огнена книга“, а в момента той е ангажиран и с организацията по издаването на мащабна антология на българската поезия на български и турски език, която се очаква да види бял свят до края на годината.

На въпрос дали бумът на компютрите поставя на риск класическата книга, Ахмет Атаксой отговори: „Така е навсякъде във века на технологията - компютрите уж са в полза на хората, но вредата им е по-голяма от ползата. Компютрите лишиха хората от четене, направиха ги по-мързеливи и в интелектуално отношение те просто са в оскъдица. Каквато и технология да дойде, ние, родителите и учителите имаме голямата задача да научим децата да учат, да четат, да им предадем любов към книгата, както нас са ни учили и както възрожденците са учили своите съвременници“, отбеляза Атаксой. В заключение известният интелектуалец пожела България да си остане родината на хубавата поезия, каквато винаги е била.

В този дух бе и изказването на министъра на културата д-р Петър Стоянович, който приветства днес участниците в Десетата световна писателска среща в НДК. Той открои няколко важни проблема, които стоят пред духовността в съвременния свят и в частност в българското общество - задълбочаващата се бездуховност и „абдикация от нашата културна идентичност, в някаква степен отказ или разминаване с нашия културен корен и липса на адекватно послание към поколението след нас.

„Масовата култура е станала все по-масова и все по-малко култура”, подчерта министърът. „Въпросът е за какво и за къде готвим следващото поколение млади хора – тези, които утре ще ни наследят и ще дърпат напред света”, каза министър Стоянович и пожела успешна работа на форума.