Ахмет Атасой: Турция ме сложи на софрата си, но аз съм син на България

Известният поет, писател и преводач Ахмет Емин Атасой представи пред колеги майстори на словото, общественици и почитатели в Столична библиотека труда на 4 десетилетия от своя живот – уникална двуезична Антология на българската поезия, събрала в 2 идентични тома най-представителните творби на нашата лириката от Христо Ботев до днес. Те са реализирани от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, което ще съдейства за разпространението им и тук, и в Турция.

„Държах в ръцете си съкровищницата на Харун ал Рашид – това е нещо по-ценно от най-голямото богатство на света“ - сподели специално за Факти.бг роденият в България интелектуалец. „В Антологията е включено всичко онова, което през живота си аз съм носил в своята душа като съкровение. Наново преоткрих величието на българската поезия, наново усетих гневния патос на Ботев, оная голяма смислена самота на Димитър Бояджиев, хаотичния дух и изящния стих на Яворов и вярата ми в бъдещето на България се превърна във вярата на Вапцаров“, коментира в своя неподражаем стил на познавач Атасой.

Излизането на антологията съвпадна не само със 70-годишния юбилей на писателя, но и с появата на бял свят на поредната му стихосбирка, наречена „Това оставям“ под редакцията на поетесата Анжела Димчева. „Издал съм повече от 20 свои книги, но се зарадвах повече на Антологията, защото тя е общото съкровище на един народ, на една история – призна Ахмет Атасой. - Моята поезия засяга мене лично и би било много егоистично толкова да се паля, докато в Антологията са моите учители – хората, пред които съм се прекланял през целия си живот“. 

Любовта му към българската поезия се ражда с първия негов превод на стихотворение на Веселин Ханчев и вече в Турция, където от 25 години живее, Атасой запознава литературната публика с повече от 150 български автори. Подтикът е, че в някои антологии открива българска поезия, но в ужасен превод, очевидно през трети език. „Тогава реших сериозно да работя и да създам истинска антология“, довери той, добавяйки, че с добрите преводи и отношението към нашата поезия в южната ни съседка се променя. „Като син на България, израснал върху почвата на велика култура, този факт ме ласкае“, добави Атасой.
.
Най-предан посланик на българската словесна култура, пример как талантът се справя с мисията си и без помощта на институции – така определи Ахмет Емин Атасой неговият приятел и главен редактор на в. „Словото днес“ поетът Иван Есенски. А главният редактор на Университетското издателство - Димитър Радичков, разкри, че съставителят на този колосален труд, осъществен и с помощта на частна фирма, е изпратил своя ръкопис по интернет с уникални кратки представяния на всеки творец в него. „Освен литературен, това е забележителен морален и политически акт – изтъкна Радичков. - Той доказва, че сме едно цяло“.

По време на премиерата-юбилей бе прочетен поздравителен адрес от кмета на Ардино, в който Атасой справедливо е наречен „творец с достойнство, с уникално място и в българската, и в турската литературна съкровищница“. Писателят получи още почетния знак на Община Ардино и поздравителен адрес от Академията за европейска култура „Орфеева лира“, чийто председател Мюмюн Тахир характеризира съставителя на антологията и единствен преводач на творбите в нея като „жив мост между двете съседни култури“.

„След 1989 година бях прокуден. От 25 години живея в чужбина. Турция ми даде хляб, сложи ме на софрата си, но големият поет Назъм Хикмет казва, че родният дом не се забравя... Благодаря ви“, развълнуван се обърна Ахмет Атасой към своите колеги и гости на премиерата на изданията, много от които му дариха свои стихове. На финала на вълнуващата вечер стана ясно, че предложението за присъждане на най-високото българско отличие на Ахмет Емин Атасой – орден „Кирил и Методий“ вече е при президента и ще бъде обявено в Деня на българската просвета и култура 24 май. „За мен това ще е награда, по-голяма от Нобеловата“, сподели в аванс щастливият лауреат.