Редица поколения се прекланят пред таланта на един велик бард - Булат Окуджава. Има много известни и неизвестни за поета, композитор и изпълнител. Да започнем от известното. Булат Окуджава е руски поет, писател, автор и изпълнител на песни от грузински произход. Роден в Москва, той е един от първите бардове в СССР и е сред основателите на жанра авторска песен. Написал е над двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс. Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници, като Владимир Висоцки, тяхната свежест, актуалност, острота и различност спомагат за развиване на известно инакомислие в съветската власт и съветската литература от 50-те и 60-те години, а властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му, за които пише и пее.
Булат е роден на дата, която впоследствие ще стане емблематична за Русия - на 9 май 1924 г. в Москва, в семейството на комунисти, преселници от Тбилиси. Окуджава е творил само на руски, вероятно защото майка му, която освен грузински и руски, е владеела свободно азербайджански и арменски, искала от посетителите, идващи в дома ѝ да говорят само и единствено на руски, „езика на Ленин“. През 1937 г., по време на Големия терор, баща му е обвинен в шпионаж в полза на Германия и екзекутиран след скалъпен процес, а майка му прекарва 18 години (1937 – 1955) в ГУЛАГ. През това време Булат Окуджава живее при роднини в Тбилиси.
През 1941 г., на 17-годишна възраст, се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 г. участва в сраженията. През 1945 г. се завръща в Грузия, завършва гимназия, след което и филология в Тбилиския университет. Работи няколко години като учител в Калуга.
Скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския Съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани от ръка на ръка, както по целия СССР, така и в Полша. През 1969 г. негова музика е включена във филма „Бялото слънце на пустинята“, а през 1970 г. с негова песен прозвучава и във филма "Белоруската гара". Окуджава винаги е гледал на себе си като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много за него. Твори и проза, като книгата му „Опразнен театър“ печели наградата Руски Букър за 1994 г.
Велика известна мисъл на поета, цитирана от редица съвременници и до днес е : „Истински рицар може да бъде само този, който се е уморил да бъде войник“.
Окуджава е сътворил огромно разнообразие от поетични шедьоври и исторически романи с незабравими образи, с много емоции, с любов, с тъга и оптимизъм.
През август 1970 г. Окуджава за пръв път идва в България на конференция на преводачите във Варна, следващите са през октомври 1981 г. и май 1986 г за концерта му в Бургас, за който Недялко Йорданов направи филм и увековечи 25 годишната си дружба с големия бард.
Но малцина вероятно знаят за голямата дружба на поета с българската поетеса Ваня Петкова.
Те се срещаха редовно както в България, така и в Русия и винаги....пееха до зори..."Злите езици" говорят, че дори Булат Окуджава е посветил на колежката си Ваня Петкова песен, но не са придавали гласност на вдъхновението за тази творба.
Плочата, която Булат Окуджава надписва на поетесата Ваня Петкова и до днес се съхранява в "Къщата - музей Ваня Петкова" в село Езерово, в Източните Родопи.
Булат Окуджава напуска този свят също на дата, която впоследствие става емблематична за Руската Федерация - Деня на Русия - на 12 юни 1997 г. в болница в парижкото предградие Кламар, но е погребан в Москва. Астероидът "3149 Окуджава", открит от чешкия астроном Жденка Ваврова през 1981 г., е кръстен на негово име.
Пощенска марка в Русия с лика на Булат Окуджава, от серията „Популярни певци на руската естрада“, 1999 г.,с номинал тогавашни 2 рубли също краси колекциите на ценителите.
Може би един от най-известните стихове на Окуджава, "Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке", първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе“, на в едноименната песен се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци“, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици. Булат често пеел и за Арбат, старинна московска улица. Неговият размит образ на дисидент се подхранвал и от серията му гротескови песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на XIX век. Окуджава е автор и на една от най-великите руски песни – "Десятый наш десантный батальон".
"Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта" / Не везёт мне в смерти, повезёт в любви..../
Окуджава има два брака: с Галина Смолянинова и с Олга Окуджава и не е тайна за никого, че Булат Окуджава преживял драматично женитбата на своя "жив талисман".
Песента му "Море черно" е посветена на актрисата Лариса Лужина, която има стремителна кариера по онова време. Още като студентка стъпва на червения килим на фестивала в Кан. Във Франция се запознава дори с Марк Шагал и други знаменитости. Лариса е на "гребена на вълната", когато фортуната ѝ "подлага крак" заради прозападен танц. На един от приемите младата красавица си позволила да танцува туист. На следващия ден в родината ѝ - СССР, службите били известени за "своеволието" на съветската актриса от снимка в "Пари мач", под която било написано името ѝ, и че тя е младата надежда на съветското кино. Това слага черно "петно" в кариерата на многообещаващата актриса. И точно в този тежък момент в живота ѝ се появява стар приятел - Булат. Той бил толкова нежен и внимателен с нея, че респектирал всички с кавалерското си поведение. Взимал я постоянно със себе си на тържества и вечеринки, запознавал я със своите приятели и колеги, навсякъде казвал за Лариса: "Това е моят талисман". Окуджава написва за своята очарователна муза Лариса Лужина и изпява в песента "Море черное".
Автор: Оля Ал-Ахмед
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 До русофилите
Дали Владимир Висоцки щеше да възпява Путин и да подкрепя войната на Русия срещу Украйна?
Коментиран от #2, #13
12:51 12.06.2023
2 Блогър от Москва
До коментар #1 от "До русофилите":
Категорично - да.И двамата бяха велики ручки патриоти, а не мъже на пугачева13:00 12.06.2023
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 САТЪРА НА ХАНА
БЕШЕ ПРЕД ВСИЧКО ПОЕТ :))
13:19 12.06.2023
5 Инна
. При създаването на песента Булат Окуджава разчита предимно на текста, а едва след това и на музикалната рамка. Като цяло той не приемаше мелодията сериозно. За него това беше само помощно средство за засилване на ефекта и нищо повече.
В края на работата по песента Окуджава занесе готовия ръкопис на Андрей Смирнов. Но в Мосфилма го чакаше не само режисьорът, но и композиторът Алфред Шнитке. Именно Шнитке пише и записва Шнитке записва оркестровата версия на"десети батальон",
Друг композитор, с когото Окуджава си сътрудничи дълги години, е Исак Шварц. Композиторът Исаак Йосифович Шварц е автор на музиката към 120 популярни съветски филма, включително "Бялото слънце на пустинята", "звездата на завладяващото щастие", "не бяхме увенчани в църква" , "тази жена на прозореца".
Е, как да не си спомним великолепния Алексей Рибников и неговите песни към стиховете на Окуджава във филма "Приключенията на Буратино".
13:53 12.06.2023
6 Кажи сега, Оля,
Коментиран от #7
14:11 12.06.2023
7 Инна
До коментар #6 от "Кажи сега, Оля,":
Този" регион " заема приблизително една шеста от сушата на планетата Земя и 40% от континента Евразия.Коментиран от #9
14:31 12.06.2023
8 Реалист
11:01 13.06.2023
9 Да ти кажа
До коментар #7 от "Инна":
Начи..да ти кажа..един бедуин направи един много малък регион в оазис сред пустинята с парите от нефта..а районът, за който говориш, все още търси бедуин, да го извади от мизерията, в която е затънал...капиши или не капиши...????Коментиран от #10
11:04 13.06.2023
10 И аз да ти кажа
До коментар #9 от "Да ти кажа":
Никакъв "бедуин" обаче не може да извади региона на запад-северизапад от България от духовната мизерия и пустиня, в която сам се е вкарал. ...капиши или не капиши?ПП. Надали "капиши", щото явно и те се изживяваш като част от въпросния регион.
Коментиран от #11
16:22 13.06.2023
11 Да питам..
До коментар #10 от "И аз да ти кажа":
Абе може и да си права, ама тука нещо не се връзва..защо бе, чоджум, всеки иска да живее като или във този Северозападнал регион..а не иска да живее в този източен свинарник...мммм? Я кажи колко атома, които орат разораната целина познаваш, и колко са тези твои познати които преживяват най-добре в този духовно изпаднал Северозападен регион...ммм?Коментиран от #12
17:40 14.06.2023
12 И аз да ти кажа
До коментар #11 от "Да питам..":
Мммм, припомни си съдбата на Римската империя и не се чуди повече кой и какво искал.07:32 15.06.2023
13 До русоНЕфила
До коментар #1 от "До русофилите":
Ти кого мислиш, че щеше да възпее - Бандера и/или зеления потник ли?15:40 15.06.2023