Да си спомним за великия бард Булат Окуджава и връзката му с България (ВИДЕО)

Редица поколения се прекланят пред таланта на един велик бард - Булат Окуджава. Има много известни и неизвестни за поета, композитор и изпълнител. Да започнем от известното. Булат Окуджава е руски поет, писател, автор и изпълнител на песни от грузински произход. Роден в Москва, той е един от първите бардове в СССР и е сред основателите на жанра авторска песен. Написал е над двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс. Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници, като Владимир Висоцки, тяхната свежест, актуалност, острота и различност спомагат за развиване на известно инакомислие в съветската власт и съветската литература от 50-те и 60-те години, а властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му, за които пише и пее.

Булат е роден на дата, която впоследствие ще стане емблематична за Русия - на 9 май 1924 г. в Москва, в семейството на комунисти, преселници от Тбилиси. Окуджава е творил само на руски, вероятно защото майка му, която освен грузински и руски, е владеела свободно азербайджански и арменски, искала от посетителите, идващи в дома ѝ да говорят само и единствено на руски, „езика на Ленин“. През 1937 г., по време на Големия терор, баща му е обвинен в шпионаж в полза на Германия и екзекутиран след скалъпен процес, а майка му прекарва 18 години (1937 – 1955) в ГУЛАГ. През това време Булат Окуджава живее при роднини в Тбилиси.
През 1941 г., на 17-годишна възраст, се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 г. участва в сраженията. През 1945 г. се завръща в Грузия, завършва гимназия, след което и филология в Тбилиския университет. Работи няколко години като учител в Калуга.

През 1956 г., три години след смъртта на Сталин, отива в Москва, където работи първоначално в изд. Молодая гвардия, а после и в сп. Литературная газета. По това време, в средата на 50-те, започва да пише музика и текстове за песни.
Скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския Съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани от ръка на ръка, както по целия СССР, така и в Полша. През 1969 г. негова музика е включена във филма „Бялото слънце на пустинята“, а през 1970 г. с негова песен прозвучава и във филма "Белоруската гара". Окуджава винаги е гледал на себе си като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много за него. Твори и проза, като книгата му „Опразнен театър“ печели наградата Руски Букър за 1994 г.

Велика известна мисъл на поета, цитирана от редица съвременници и до днес е : „Истински рицар може да бъде само този, който се е уморил да бъде войник“.

Окуджава е сътворил огромно разнообразие от поетични шедьоври и исторически романи с незабравими образи, с много емоции, с любов, с тъга и оптимизъм.

През август 1970 г. Окуджава за пръв път идва в България на конференция на преводачите във Варна, следващите са през октомври 1981 г. и май 1986 г за концерта му в Бургас, за който Недялко Йорданов направи филм и увековечи 25 годишната си дружба с големия бард.

Но малцина вероятно знаят за голямата дружба на поета с българската поетеса Ваня Петкова.

Те се срещаха редовно както в България, така и в Русия и винаги....пееха до зори..."Злите езици" говорят, че дори Булат Окуджава е посветил на колежката си Ваня Петкова песен, но не са придавали гласност на вдъхновението за тази творба.

Плочата, която Булат Окуджава надписва на поетесата Ваня Петкова и до днес се съхранява в "Къщата - музей Ваня Петкова" в село Езерово, в Източните Родопи.

Булат Окуджава напуска този свят също на дата, която впоследствие става емблематична за Руската Федерация - Деня на Русия - на 12 юни 1997 г. в болница в парижкото предградие Кламар, но е погребан в Москва. Астероидът "3149 Окуджава", открит от чешкия астроном Жденка Ваврова през 1981 г., е кръстен на негово име.

Пощенска марка в Русия с лика на Булат Окуджава, от серията „Популярни певци на руската естрада“, 1999 г.,с номинал тогавашни 2 рубли също краси колекциите на ценителите.

Какво знаем за песните на Булат Окуджава

Може би един от най-известните стихове на Окуджава, "Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке", първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе“, на в едноименната песен се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци“, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици. Булат често пеел и за Арбат, старинна московска улица. Неговият размит образ на дисидент се подхранвал и от серията му гротескови песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на XIX век. Окуджава е автор и на една от най-великите руски песни – "Десятый наш десантный батальон".

"Не ми върви в смъртта, ще ми провърви в любовта" / Не везёт мне в смерти, повезёт в любви..../

Окуджава има два брака: с Галина Смолянинова и с Олга Окуджава и не е тайна за никого, че Булат Окуджава преживял драматично женитбата на своя "жив талисман".

Песента му "Море черно" е посветена на актрисата Лариса Лужина, която има стремителна кариера по онова време. Още като студентка стъпва на червения килим на фестивала в Кан. Във Франция се запознава дори с Марк Шагал и други знаменитости. Лариса е на "гребена на вълната", когато фортуната ѝ "подлага крак" заради прозападен танц. На един от приемите младата красавица си позволила да танцува туист. На следващия ден в родината ѝ - СССР, службите били известени за "своеволието" на съветската актриса от снимка в "Пари мач", под която било написано името ѝ, и че тя е младата надежда на съветското кино. Това слага черно "петно" в кариерата на многообещаващата актриса. И точно в този тежък момент в живота ѝ се появява стар приятел - Булат. Той бил толкова нежен и внимателен с нея, че респектирал всички с кавалерското си поведение. Взимал я постоянно със себе си на тържества и вечеринки, запознавал я със своите приятели и колеги, навсякъде казвал за Лариса: "Това е моят талисман". Окуджава написва за своята очарователна муза Лариса Лужина и изпява в песента "Море черное".

Автор: Оля Ал-Ахмед