„Антихрист“ по Емилиян Станев в Народния театър - различен, поетичен и дълбоко философски спектакъл

Спектакълът от програмата Театър +в Народния театър „Иван Вазов“ е съвременна интерпретация на вечната тема какво е човекът, творение на бога или дявола? Различен спектакъл, поетичен и дълбоко философски.

Режисьорът Стилиан Петров възкресява тематиката на един от емблематичните романи в нашата литература, за да да събуди потребност отново да потърсим обяснение на смисъла на човешката същност, пише obache.bg. Защото отново живеем в свят на непримирими противоречия, отново избухват войни и омрази, отново имаме нужда от прозрение и просветление какво е човекът и за какво съществува на земята-да руши или да съгражда? Обречени ли сме в стремежа си към добро, да попадаме все в капана на злото. Защо отново и отново се възпроизвеждат братоубийствата, защо се разпалва омразата към другия, защо уж в името на доброто оправдаваме злото?

Спектакълът е богат на смисли и значения, но не дава еднозначни отговори. Аз мога да си позволя да споделя единствено въпросите, които породи у мен.

Откакто човечеството е тръгнало по пътя на своето самоосъзнаване и цивилизоване, то се е сблъсквало с тези въпроси, без да намери адекватен отговор- защо душата на човека иска и се стреми към добро и хармония, а разумът го тласка към съмнения и противопоставяния.

Има ли Божия промисъл в смисъла на всичко това, или човек сам е измислил необходимостта от висша цел да изпита себе си, да преодолява себе си за да намери смисъла на своето съществуване в безкрайната си вселенска самота? Но нима откакто човек е проникнал и в Космоса, е научил повече за себе си? И не е ли ле е в своята космическа обреченост още по- нещастен ?

Идеята, че Бог е създал човека по свое подобие, но го е захвърлил на изкушенията на Сатаната, го обрича вечно да се съмнява, да предизвиква себе си, да търси загубената си невинност и чистота, да се пита за какво служи знанието, към което е посегнал, изкушен от Дявола, да се бунтува, да руши догми, непрекъснато да съгрешава, все устремен към спасителната светлина на пречистващото просветление.

Но не е ли нуждата от Бог -реален или измислен, за да не престане този процес на търсене на истината? Случайно ли човек е единственото същество, дарено с разум, но и с нещо още, нарекли сме душа- Божията искра, която ни води към необходимостта да открием Таворската светлина, митичното прераждане, пречистване и възкресение от злото в самите нас.

Драмата на съвременния човек, сякаш по-голяма, защото отричайки Бога, е избрал да живее под знака на Антихриста, подмененият пророк, създател на света на фалшивите ценности, които ни подчиняват изяло на плътта и материалното. Но какво ще стане, ако изчезне идеята за душата на човека? Ако всичко се материализира, включително разумът? Какво ще стане в света на изкуствения интелект? Няма ли да се самоунищожи самият човек и натам и е тръгнал?

Стилиян Петров е избрал три глави от романа на Емилиян Станевия роман, за да фокусира вниманието ни върху главните теми, които кореспондират с днешните ни тревоги.

Самонадеяността на човека да се съизмерва с Бога, опиянението от възможността да постигне божественото, съмненията, отрицанието и търсенето на други пътища, на съюз със Сатаната, бунтът срещу изпитанията, вярата и невярата във възможността за просветление и освобождение от греховете.

Сценичната стилистика, е подчертано знакова мрак и светлина, усещане за безкраен Космос, пресечни линии, които будят асоциации ту с кръст, ту с криле, пътеки, по които се срещат и разделят като атоми героите под безкрайното звездно небе. Самите те са някак си извън временни само формално обвързани с конкретиката на литературното произведение.

Стилиан Петров умее да работи с текста, има натрупан богат опит от работата си в радиотеатъра на БНР, който го е научил да вдъхва живот на чистия текст. Умее да кара и актьорите да работят със словото.

Това прави силно впечатление в изпълнението на актьорите Владимир Карамазов, Надя Керанова и Александър Кънев -умението да поднесат философския текст, претворявайки го му от мисъл в образ. Те сякаш въплъщават самите идеи. Високият интелектуален градус на играта им чертае графиката на мисълта, на сцената имаме пластични фигури, сътворени от думите.

Спектакълът е и отворен диалог с публиката. Не дава еднозначни отговори вероятно и в това е замисълът. Каквато е и идеята на програмата „Театър+“ Да подсказва нови пътища и възможности за общуването с театъра.

„Антихрист. Глави VIII, X, XI“ не е теологично, а антропологично представление. Вярно на духа на романа то се изгражда върху драматургична система, заредена със силно вътрешно напрежение и конфликтност. Тримата артисти, през които романът оживява на сцената, разкриват непредсказуемо не само своите персонажи, но и поетиката на творбата.“

сценична версия и режисура: Стилиян Петров
сценография и костюми: Никола Тороманов
музика: Милен Кукошаров
видеограф: Теодор Киряков
драматург на представлението: Майя Праматарова
детски глас: Виктория Тюрюлюмова