ПАМЕТ ЗА ТИТИ ( Кръстина Гечева) – доближаване до интимния и духовен свят на Кръстина и Стефан Гечеви

„Тъй като красотата не може да спаси света, да положим усилия, да спасим красотата“ Стефан Гечев

Платформа „Стефан Гечев“, Сдружение „Аристотел“ и ЦБ на БАН наскоро събра близки и колеги на Кръстина (Тити), Гечева, да почете нейна годишнина. Кръстина Гечева е знаково име в средите на специалистите, които работят в областта на библиографията. Защото като изследовател с истинска всеотдайност и чувство за мисия е съхранила за поколенията паметта за забележителни фигури на българската литературна наука като Йордан Иванов, Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, написала е и издала пълна библиография на богомилството.
Когато се говори за Кръстина Гечева, неизбежно става дума и за Стефан Гечев – поет, драматург, белетрист и преводач, с когото взаимно са се допълвали, подкрепяли и вдъхновявали в нелекия си житейски и творчески път.

Трябва да признаем, че имената на двамата бяха останали в сянката на културната ни история по политически и идеологически причини и ако не бяха граждански инициативи и сдружения като Платформа „Стефан Гечев“ и Сдружение „Аристотел“, поколенията малко щяха да ги познават. Направеното за тях осветлява не само тяхното дело, но и нещо повече, разкрива нравствените измерения на личности, които въпреки забрани и трудности, са запазили достойнството си, като са продължавали да творят и работят, въпреки всичко на полето на интелектуалния труд, създавайки култура, градили мостове между култури.

Тити такава, каквато още я помнят колегите ѝ в БАН и продължават с възхита да говорят за нея, все още е примерът, който следват в работата си с всеотдайността и взискателността, на която ги е учила.

Директорът на ЦБ-БАН, д-р Силвия Найденова припомни биографията на родената в Бургас, завършила класическа гимназия и Юридическия факултет на СУ Кръстина, която в началото на 50 години поради сложните обществено-политически отношения, се налага да запише и завърши библиотекарски курс към Народната библиотека. След което започва работа в Справочния отдел на Софийската библиотека, а 1959 година е в Справочния отдел на Централната библиотека на БАН. В това национално средище за специализирана библиография, попада в среда на видни библиографи и информационни специалисти като Лиляна Велинова Веселин Вълчев, Маргарита Вълчанова, Златка Белева и др. Тук се изгражда умението ѝ в областта на персоналната библиография. Биобиблиографията на акад. Йордан Иванов е първият ѝ труд, следва тази, на акад. Михаил Арнаудов, за която проф. Дочо Леков пише, че „никой не е успявал така да представи в пълнота и автентичност многомащабния образ на учения енциклопедист.“ Най-голямото ѝ постижение, венец в областта на персоналията, както казва Татяна Янакиева, е трудът ѝ за Иван Шишманов. С него тя показва още по-богатата оптика на библиографския поглед.
През 1973 г. Кристина Гечева започва да работи към Института за история на БАН. Тук започва работата ѝ в една нова за нея сфера, историческата библиография. Нов етап в развитието на българската тематична библиография са нейните нейните исторически библиографии, посветени на българското културно възраждане и особено ценен е трудът ѝ за богомилството. Двете издания на „Богомилството“ 1997 г. и 2007 г. са отдавна изчерпани. Това е венецът на нейното библиографско изкуство оценено не само у тас, но и в чужбина.

Към творческия ѝ портрет трябва да добавим и приносът ѝ към съставянето и редактирането и библиографското оформление на трудовете от и и за поета, писателя, преводача, философа и естета Стефан Гечев, с когото тя свързва личната си съдба и за когото тя споделя:

„Трудно е да живееш във всекидневието на твореца, който гледа света през четвъртото измерение. Да живееш с космополита, отказал се от материалните удоволствия но в същото време да преминаваш през голямата школа. Аз съм късметлийка“

Истината е, че са живели трудно в битов план.

Стефан Гечев е бил недолюбван от властта, и как да бъде иначе, роден в семейство на интелектуалци – баща му Алберт Гечев е литературен критик, а майка му Рада е преподавател по френски език. По майчина линия негови родственици са Асен Златаров и Николай Райнов, който е негов кръстник. Учил е в Париж, в лицея „Луи льо Гран“. В периода 1936–1942 по време на Втората световна война е преводач в българската легация в Атина, когато спасява живота на големия гръцки писател Костас Варналис, като успява да съдейства поетът да бъде освободен от немските власти. Издава и книга „Моите гръцки приятели“. През 1949 г. е културно аташе българската легация в Братислава. След като се връща в София, Гечев е уволнен от Министерството на външните работи, защото не е член на БКП. И започва неговото „изгнание в родината“.

Започва да превежда гръцка поезия на български език. Благодарение на неговите преводи се запознаваме с големите гръцки поети: Константинос Кавафис, Арис Диктеос, Йоргос Сеферис, Одисеас Елитис и Янис Ифантис .

Работи във в. „Стършел“, но е изгонен оттам 1957 г. С Веселин Ханчев и Стефан Сърчаджиев основават Сатиричния театър, където е драматург до 1958 г.

През 1959 г. намира своя ангел-хранител в лицето на Кръстина Минчева, която сключва брак.

Блага Димитрова му помага да издаде стихосбирката „Бележник“, (1967 г), която обаче е заклеймена от партийните ръководители, че не отговаря на комунистическата идеология и бива наложена забрана за публикуване на творбите му.

Следват 23 години труден живот, през които той продължава да превежда и пише- издава под псевдоним Венцислав Диаватов дори криминални романи.

След промяната театралните му постановки се играят на сцените на Народния театър, не спира да пише излизат романът „Мостът“ (1983 г.), сборник с разкази „Жестока благодетелка“ (1994 г.), сборник с разкази „Осъденият на Сеньора“ (1994 г.), романите „Виктория и нейните синове (1995 г.) и „Познай себе си“ (неговата лебедова песен, публикувана през 2000 г. след смъртта му). Публикува също и пиесата „Голготата на Варава“ (1999 г.).

През 1995 г. получава Златен кръст на Почетния легион на Гърция за принос към запознаването на българския народ с гръцката култура, както и към последвалото приятелство между двата народа. Мостът, който той изгражда в своето време съществува и до днес, като двата народа продължават да го градят и така да развиват приятелството си.
През 1999 г- става Кавалер на ордена за изкуство и култура на Франция.

Благодарение на изградената четириезична интернет платформа от племенника Стефан Артамонцев и приятеля Янис Лиолиолос, трудът и делото на тези забележителни личности няма да бъде забравен.

https://www.stefangechev.com/

Чрез тази платформа човек може да научи много за тяхното дело, както и да надзърне в интимния свят и да усети духовното величие на тази забележителна двойка.

В едно от заснетите документални изповеди, качени на платформата „Стефан Гечев“, Тити разказва какво е било разковничето да преживяват и надмогват трудностите в нелеките години, когато са били недолюбвани от властта. След като работят цял ден всеки в стаята си в 18 ч. Стефан отварял вратата на нейната стая и обявявал уиски тайм. Събирали се заедно и часове наред разговаряли, споделяли, обсъждали.
„Той беше извор“, казва замечтано тя.

Имах щастието и да разговарям с г-н Янис Лиолиос, избрал да живее в България, с чиято подкрепа е изградена и платформата и който е създал сдружението „Аристотел“, с идеята да бъде продължено делото на Стефан Гечев, а именно да продължат да се създават културни мостове между двата ни народа.

– Как стана така, че останахте в България?

– Завърших социология в България и точно започнах дипломната си работа, по времето на Промяната. Беше ми страшно любопитно като млад социолог да видя какво ще се случи и как ще се строи капитализмът. Останах пет години: 1990-1995г. Съпругата ми непрекъснато казваше: „Хайде да тръгваме“, аз настоявах, направих и бизнес. По онова време беше трудно да правиш легален бизнес, гордея се, че направих много малък, но легален бизнес. И след това се влюбих в българската природа. А в 1996 г. се яви в моя живот Стефан Гечев. Това бяха щастливи години, в които през него открих не само древните гърци, но и съвременната гръцка поезия. Той ми разказваше за срещите си с Одисеас Елитис и Георгиос Сеферис и аз страшно се вълнувах, треперех от вълнение, защото кой е можел да се среща с Елитис и Сеферис? Имах честта благодарение на Стефан Гечев, да се срещна и със спътницата в живота на Елитис, Йолита. Така че България за мене стана един мост да открия Гърция от друга гледна точка. И едновременно да открия и част от духовността на България. Сприятелих се с Любо Левчев, с когото водехме невероятни разговори, с български актьори, които играеха пиесите на Гечев на сцената в Народния театър.

Не съм ли богат? Страшно богат съм! Не ми липсва Гърция, защото съм на четири часа от мама в Солун. Мога да бъда събота и неделя при нея и едновременно съм в един духовен кръг и живея два живота едновременно. Това сгъстява времето за мене и като съм сега на 60 години всъщност живея живота и качеството на един 120 годишен мъж.

Когато Стефан Гечев си отиде, заедно с Тити създадохме кръга „Стефан Гечев“ и в един определен момент решихме да го превърнем в нещо като продължение на идеите и делото на Стефан Гечев, на идеите за сближаване на културите. Да дадем малко по широка перспектива на този кръг приятели на Стефан Гечев, като почнем да правим инициативи, каквито би искал самият той. Доста сериозни инициативи направихме: спектакли в Народния театър, много поетични вечери, кръгла маса за Кавафис, преводи у нас и в Гърция.

- Защо, обаче, като че ли малко се познаваме двата народа и как през литературата и културата, театъра, можем да се опознаем по-добре?

- Определено така мисля, не се познаваме. За съжаление, знаем се само чрез туризма: Боровец – ски, сняг, Халкидики – море. Това сякаш знаем. А духовният свят на гърците, духовният свят на българите?

Ще ви разкажа един анекдот. Правим откриване на „Аристотел“ в Кукления театър и до мен седи един гръцки бизнесмен. Стоян Алексиев рецитира Пенчо Славейков. И в един момент гръцкият бизнесмен се обръща към мен и казва: „Ей, Янис, сега разбрах, че Славейков, освен площад, бил и поет“.

Какво знае средният грък за Иван Вазов, какво знае за българската интелигенция, съответно и средният българин за гръцкия духовен свят? За съжаление няма, а би трябвало да има Гръцки културен институт в България и обратно – Български културен институт в Гърция. И да се правят взаимни инициативи, да се създават и развиват съвместни програми. Иначе за какво сме съседи?

Освен това, истината е, че има един стереотип, насаден в главата на гърците какви са българите и обратно – стереотип в главите на българите какви са гърците. Но този стереотип дали е верен днес ? По какъв начин можем да се разпознаем днес – има толкова други пътеки и нюанси по които да се разпознаем, да намерим и градим отношенията си върху това, което ни сближава, което намираме като общо. А то го има.

- Именно това общо можем да открием през културата, литературата.

- И театъра, и киното. Символично, в къщата, която направихме със съпругата ми извън София, която е строена 1924-г. и става на сто години, намерихме мебели от началото на миналия век. Реставрирахме я с уважение, донесохме мебели от Пелопонес, от семейството на съпругата ми, мебелите на моята баба от Мала Азия, и направихме една, символично казано, българо-гръцка сватба, създавайки една балканска аура в тази къща. И често казвам когато съм там, че има една енергия, която усещам, която е една балканска енергия и която на всяка цена Европа трябва да я усети. Енергията, която ние тук, притежаваме на Балканите. Те трябва да я видят, че ние не сме някакви изостанали племена от покрайнините, а има какво да кажем, какво да покажем. И ако има култура на диалога, трябва да ни чуят, разберат, да вземат и те нещо от нас. И ще им хареса, няма как! Ние имаме Кавафис, имаме Иван Вазов, имаме Панчо Владигеров, имаме Сеферис, имаме Левчев, имаме Стефан Гечев. Имаме!

От Паулиана Новакова, obache.bg