На 20 октомври 1915 г. е създадено е първото Аеропланно училище в България

На 20 октомври 1915 г. в Божурище е създадено първото Аеропланно училище в България. То поставя началото на системната подготовка на български пилоти, наблюдатели и технически кадри в момент, когато страната вече изгражда собствена военна авиация.

Историческите сведения разграничават създаването на училището от неговото официално откриване. Музеят на авиацията посочва 20 октомври 1915 г. като дата, на която училището е създадено, а за негов временен началник е назначен капитан Продан Таракчиев. Според други исторически публикации тържественото откриване се е състояло на 26 ноември 1915 г. Тогава за началник е посочен капитан Симеон Петров, назначен на тази длъжност на 22 ноември.

Първите курсанти и самолети

По това време в Божурище са доставени шест от поръчаните 12 разузнавателни самолета ЛВГ.С-ІІ. Военното командване взема решение обучението на българските пилоти да се извършва в новото училище, вместо подготовката да зависи изцяло от чужди авиационни центрове.

Първата група включва седем пилоти и девет наблюдатели. В обучението участва германският летец Франке, а усвояването на самолетите е извършено за по-малко от месец. Наблюдателите имат важна роля за разузнаването, въздушното фотографиране и насочването на действията от борда на машините.

Ранната авиация е свързана с висок риск. Самолетите са без защитени кабини, а летците не разполагат с парашути. В дневника на аеропланното отделение за гибелта на поручик Христо Топракчиев е записано: „Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев“.

Божурище става авиационен център

Създаването на училището е част от по-широкото изграждане на авиационната база в Божурище. Там са разположени хангари, ремонтни помещения и сгради за персонала и обучаемите. Летището постепенно се превръща в главен център на българската авиация.

Аеропланното училище продължава да работи до края на Първата световна война, но е демобилизирано през 1918 г. заради ограниченията, наложени на България след войната. Дейността му е възстановена през 1923–1924 г., когато в Божурище отново започва подготовка на летци и наблюдатели.

Историята на мястото продължава и през следващите десетилетия. През 1925 г. в Божурище е създадена Държавната аеропланна работилница, с което летището се превръща и в средище на българското самолетостроене. Така полето край София остава свързано не само с първите български пилоти, но и с изграждането на цялата авиационна инфраструктура на страната.

Източници: airmuseum-bg.com, old-news.bnr.bg, vestnikstroitel.bg