Какво представлява тревогата и защо всъщност е добра за нас

Аз се тревожа много. Тревожа се за приятелите си, за здравето си, за планетата си. Тревожа се и за тревогата твърде много.

Тревогата ме държи будна вечер, чудейки се дали не съм съсипала обувките си с новата вакса, или ме кара да чета един имейл по 10 пъти преди да го изпратя. На моменти мразя мозъка си заради това, че се тревожа толкова много.

Може би не трябва да се отнасям така със себе си. Всеки човек се тревожи. И се оказва, че тревогата има изненадващо добри страни, както казва проф. Кейт Суийни. Така че, ако сте онези хора, които се тревожат постоянно, ето две важни неща, които да запомните, според Суийни.

1. Тревогата е вид тренировка, която държи мозъка ни активен и мотивиран
Никой не би мразил мозъка си, ако го кара да се страхува, когато наближава голяма очевидна опасност. Като разярен тигър. Или мечка. Или разярен тигър, яздещ мечка. В такъв случай ни трябва незабавен мотиватор за настъпващия проблем. Но на нашите мозъци всъщност им трябват по-леки отговори на по-леките проблеми от ежедневието. Притеснението и тревогата помагат на мозъците ни да разпознаят и да се фокусират върху дългосрочните проблеми, като ни мотивират да взимаме по-добри решения. Такива са например слагането на предпазен колан или използването на плажно масло.

2. Тревогата е емоционална възглавница, която ни помага да превъзмогнем паденията си и да не се възгордяваме при успехите си

Макар и тревогата да е неприятно усещане, тя може да ни помогне да балансираме чувствата си. Едно проучване показва, че комедийните сериали ни изглеждат още по-забавни, ако преди тях сме гледали наистина страшен филм на ужасите. От друга страна, ако нещата се влошат, мозъкът вече се е подготвил. Така че тревогата може да бъде и добро нещо.

Но като всяко друго нещо и тук трябва баланс.

Докато малко тревожност ни помага да стоим мотивирани, твърде много може да ни парализира и да бъде сигнал за психическо заболяване. Ако това е случаят, вземете си почивка от социалните мрежи, медитирайте, правете упражнения и поговорете със специалист – тези неща могат да облекчат тревожността.

Така че, не мразете мозъка си затова, че се тревожи.
Тревогата е стресираща. Не е никак забавно да стоиш буден, мислейки си какво ще кажеш на шефа в понеделник; дали се храниш правилно; дали си добър приятел. Може да се намериш закован от тревогите си и това да провали живота ти.

Не се тревожи! Винаги можем да контролираме мозъците си, и ние „тревожните“ не трябва винаги да се чувстваме зле затова, че се тревожим. Понякога мозъкът ни просто ни помага да бъдем по-добри.