Защо някои преживявания ни карат да настръхваме?

Да те побият тръпки... Настръхването е странно приятно усещане, което повечето от нас изпитват, когато им е студено, когато са обзети от емоции или са сексуално възбудени. Те предизвикват образуване на малки пъпчици по тялото ни и предизвикват тръпки по гърба ни.

Но спирали ли сте някога да се замислите защо ви побиват тръпки? Отговорът е странно първичен.

"Настръхването е много старо от еволюционна гледна точка," казва д-р Кийт У. Роуч, лекар по вътрешни болести и доцент по клинична медицина в Медицинския колеж "Уейл" към университета "Корнел". Той е и автор на "За вашето добро здраве," рубрика с медицински съвети, издавана в повече от 150 вестника.

Какво представляват настръхването?

Тръпките, които ни побиват, са резултат от пилорекция, временно повдигане на космите на повърхността на кожата, което се получава при свиване на пилоректорните мускули. Тези миниатюрни мускули са прикрепени към отделните фоликули, от които възниква всеки косъм. Пилоерекцията е доброволна реакция, насочвана от симпатиковата нервна система (тази, която задейства отговора "бий се или бягай"), и се предизвиква от студ, страх или изненадващо преживяване.

Тръпките имат две функции, които не служат особено на по-малко косматите, съвременни хора. "Едната е да ни топлят, за което те не вършат много добра работа при хората, защото ние не сме толкова космати", казва Роуч.

Например, студеното време може да предизвика пилорекция при бозайниците, както и при птиците, карайки козината (или перата) им да се изправи и след това да се върне обратно. Това действие създава слой въздух под козината на животните, който помага за изолиране на телата им от ниските температури.

Пилерекция се появява и когато животните усетят, че наблизо има заплаха. В тази ситуация, когато мускулите на пилоректора се свиват и карат козината да се повдигне, се създава "пухкав" вид, който кара животното да изглежда по-голямо и може да помогне за възпиране на нападение от други животни. Така че, пилоерекцията — или гъшата кожа — не служи за истинска цел при хората, тъй като сме еволюирали до по-малко космати същества.

Човеците могат да ги побият тръпки и в моменти на силни емоционални преживявания "и което е много интересно," Роуч добавя, "музиката и филмите са някои от начините, които предизвикват емоционално настръхване."

Роуч цитира проучване от януари 2011 г., публикувано в Biological Psychology, в което изследователите измерват субективните тръпки (подобни на тръпки по гръбнака) и видимата пилоерекция при група доброволци, докато те слушат музика и гледат филми. Резултатите са интригуващи.

Хитът на Селин Дион "My Heart Will Go On" е с коефициент на тръпнене ("тръпки по гръбначния стълб" ефект) 50 % и коефициент на пилоерекция (гъши тръпки по кожата) 14 % в сравнение с филма на Принс "Purple Rain,", който е със 100% коефициент на тръпки и 50% коефициент на пилоерекция.

Какво общо има музиката с настръхването?

"За да разберете по-добре тръпките, трябва да разберете, че имате два мозъка — емоционален мозък и мислещ мозък — и те реагират по различен начин на нещата, които се случват около вас," казва той.

Емоционалният мозък е първичен. Подобно на зайче в гората, той постоянно се оглежда за заплахи и когато открие такава, мозъкът задейства автоматична физиологична реакция, известна като реакция "борба или бягство". Тъй като предизвиква реакция за оцеляване, емоционалният мозък се активира незабавно, когато забележи опасност, надделявайки над мислещия мозък.

Когато става въпрос за изненади, Колвър се позовава на Дейвид Хюрон, автор на книгата "Сладкото очакване": "За вашия емоционален мозък няма такова нещо като приятна изненада. Така че, когато в околната среда има звуци, включително музикални звуци, емоционалният мозък не ги обработва като музика. Той чува как човекът крещи. Той чува висока цигулка с определена честота и смята, че това е заплашителен шум," казва Колвър.

По отношение на музиката пасажи, които включват неочаквани хармонии или внезапни промени в силата на звука, могат да предизвикат тръпки, защото "нарушават" очакванията на слушателя, като по същество убеждават мозъка, че нещо не е наред.

Секунди по-късно обаче мислещият мозък се включва и прави когнитивна преоценка на ситуацията. Той разпознава високите ноти като музика, интерпретира ги като незастрашаващи и изключва емоционалния мозък, а настръхването изчезва. Това "нарушаване на очакванията" се дължи на това, което Колвър нарича "естетическо напрежение" — натрупването на напрежение, причинено от реакцията на емоционалния мозък към възприеманата заплаха, последвано от освобождаване на това напрежение, когато мислещият мозък разпознае стимулите като приятни и сигнализира "всичко е ясно."