Дистопичните романи отбелязаха ръст в продажбите след избирането на Тръмп за президент

Милиони американци, които се надяваха на различен резултат от президентските избори, намериха утеха от недоволството си по различни начини. Докато някои бяха вперили очи в новинарските емисии, докато резултатите бяха обявявани, други просто решиха да се отбият в най-близкото кино, за да заменят нежеланата от тях реалност с филм. След като резултатите станаха официално ясни късно вечерта във вторник, имаше много сълзи и викове от страна на поддръжниците на демократите в страната.

Според класациите за книги на Amazon имаше и значително количество хора, които пълнеха количките си с книги, за да им помогнат да осмислят това, което се очаква да бъде бурно през следващите четири години, а и след това. От вторник вечерта насам в класациите се завърнаха романи за дистопии като “Историята на прислужницата” на Маргарет Атууд до култовия роман “1984” на Джордж Оруел”.

Други завръщащи се бестселъри са “Тялото помни" на психолога Бесел ван дер Колк - книга, цитирана в изборната нощ, когато либералните избиратели усетиха как тревогата, която изпитваха през 2016 г., отново нахлува в костите им, и „За тиранията“ на Тимъти Снайдър, ръководство за оцеляване и съпротива срещу завоя на Америка към авторитаризма.

Разбира се, консерваторите също четат. Според класациите на Амазон едноименните мемоари на Мелания и мемоарите на новия вицепрезидент Джей Ди Ванс също са отбелязали ръст в продажбите след вторник вечерта.

Надолу са представени някои от книгите, които се върнаха в класациите тази седмица, както и други заглавия, които някои хора решиха да четат, докато се подготвят за втория мандат на Тръмп:

• Бестселърът на Маргарет Атууд - "Историята на прислужницата" се завърна на върха на класациите тази седмица след избирането на Тръмп за президент. В антиутопичния Гилеад екологичните катастрофи и намаляващата раждаемост са довели до втора американска гражданска война. Резултатът е възходът на Република Гилеад - тоталитарен режим, който налага строги социални роли и поробва малкото останали плодовити жени, лишавайки ги от имената им. Сериалът е адаптиран в прочутия сериал с участието на Елизабет Мос в ролята на една от прислужниците Офред, която е задължена да ражда деца за един от командирите на Гилеад.
• Книгата на Тимъти Снайдър “За тиранията”, публикувана за първи път през 2017 г., година след встъпването на Тръмп в длъжност за първия му мандат, е ръководство за оцеляване и съпротива срещу посоката на Америка към авторитаризма — заплаха, която става все по-реална с избирането на Тръмп тази седмица, смятат демократите. Както гласи заглавието на книгата: “Ние не сме по-мъдри от европейците, които видяха как демокрацията отстъпва пред фашизма, нацизма или комунизма. Единственото ни предимство е, че можем да се поучим от техния опит."
• "451 градуса по Фаренхайт" на Рей Бредбъри остава едно от най-класическите литературни произведения повече от 75 години след публикуването му. Действието се развива в мрачно, антиутопично бъдеще, а посланието на книгата е станало още по-актуално в днешния политически пейзаж. Историята разказва за пожарникаря Гай Монтаг, чиято работа е да унищожава най-нелегалната стока - печатната книга, заедно с къщите, в които е скрита. Монтаг никога не поставя под съмнение действията си, докато негов ексцентричен млад съсед не го запознава с едно минало, в което хората не са живели в страх и са използвали силата на писаното слово, за да се образоват в посока на свободата.
• Емблематичната "1984" на Джордж Оруел е поучителна история, публикувана като предупреждение към читателите му какъв ще бъде животът им, ако допуснат тоталитарно управление да завладее обществото им. В майсторски изработената история Оруел разказва за Уинстън Смит, гражданин на мизерното общество на Океания, и за опитите му да се опълчи срещу Партията и нейния вездесъщ символ - Големия брат.
• Бесел ван дер Колк наруши общоприетите представи за травмата в областта на психологията с революционната си книга “Тялото помни”. Чрез своите изследвания известният психолог доказва, че травматичните моменти предизвикват много специфичен вид памет - травматична памет, която е не толкова разказ за миналото, колкото буквално състояние на тялото — такова, което може да заобиколи съзнателното припомняне само за да се появи отново години по-късно. Много либерални гласоподаватели, особено тези, които са част от общностите, най-пряко засегнати от президентството на Тръмп, посочиха констатациите в книгата като обяснение за емоциите, предизвикани отново от изборите през 2024 г.