Продадоха на търг за милиони бижута, принадлежали на цар Фердинанд

Предметите, които бяха предложени на търг в Женева на 13 ноември, обхващат един век и са част от историята на българската царска династия. Получената за тях сума надмина първоначалните очаквания, които се движеха между 1,2 и 1,8 милиона долара.

Топ лотът бе игла за вратовръзка от жълто злато, принадлежала на българския владетел, когото аукционната къща описва като човек с изтънчен и изискан вкус. Иглата има формата на фльор-де-лис или хералдическа лилия, която е символ на монархическа Франция и династията на Бурбоните и Бурбон-Орлеаните, чието преки наследници са царете на България. Иглата е обсипана с цветни диаманти, изработена е в началото на ХХ век и бе продадена за 585 897 долара, което е в рамките на оценката от 500 000 до 700 000 долара.

Вторият най-високо оценен лот беше пръстен с изумруд и диаманти, който беше продаден за 313 387 долара, надхвърляйки предварителната си оценка от около 40 000 долара. Царица Йоанна вдовица на сина на Фердинанд I и негов наследник цар Борис III, подарява този пръстен на своята снаха княгиня Евдокия Българска (1898-1985). Царицата вероятно е получила пръстена от сестра си италианската принцеса Мафалда Савойска, ландграфиня на Хесен-Касел (1902-1944).

Съдбата на Мафалда е трагична. След прибирането си от погребението на цар Борис през 1943 г. в Германия, тя е заловена от нацистите и изпратена по лична заповед на Хитлер в концентрационния лагер Бухенвалд, където загива.

Златното руно е династичен орден на Хабсбургската династия и един от високо ценените ордени в Европа. От историята се знае, че цар Фердинанд е искал да го получи много от своя близък роднина императора на Австро-Унгария Франц-Йосиф І. Единият от ордените на Златното руно, които българският цар е притежавал, също бе предложен на търга и цената му беше десет пъти по-висока, отколкото първоначалната оценка. Орденът от началото на ХХ век, изработен от диаманти и хризоберил, бе продаден за 79 028 долара.
Цар Фердинанд I – модернизаторът на България

Принц Фердинанд Сакскобургготски е роден на 26 февруари 1861 г. в столицата на Австрийската империя Виена. Той е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа – Великобритания, Белгия, Португалия и от 1887 г. България. Неговата майка принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Тя насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска. Той произхожда и от един от най-древните германски родове – Витините.

Бъдещият български владетел е добре образован, прави изследвания и научни командировки, открива птици и растения, които носят неговото име. Чете на 7 езика и пише на 5.

През 1887 г. княз Фердинанд застава начело на България. Това е един много труден период, в който руската пропаганда срещу него е много силна, а западните сили не искат да влизат в конфликт с Русия. Кризи, конфликти, убийства, режимът на Стамболов всичко това няма как да не рефлектира върху младия княз. Признанието от Русия идва едва в средата на 90-те години, когато престолонаследникът княз Борис Търновски е кръстен в православната вяра, а за негов кръстник е избран руският император Николай II.

Цар Фердинанд I e една от най-противоречивите личности в най-новата ни история. В документите от онази епоха се признават много негови ценни качества като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. И в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

Но цар Фердинанд I е преди всичко модернизатор, той има желание да издигне България в Европа не само с по-големите граници, а с издигането на нейните институции. Той поощрява БАН, създава Природонаучния музей, системата от царски научни институти и музеи, поощрява художници и писатели, които изпраща в чужбина със стипендии.
Страната ни изживява стопански подем, строят се железници, фабрики, пристанища, обществени сгради.

Това е равносметката от четвърт век управление, който се отбелязва през 1912 г., когато избухва Първата балканска война и България с малки прекъсвания воюва за националното си обединение до края на 1918 г., когато претърпява поражение в Първата световна война.

Авантюрата от 1913 г. и последвалото поражение в Голямата война ще зачеркнат всичките му постижения. И за един дълъг период от време монархът ще бъде виновен за всички беди на България.

През 1918 г. той се отказва от престола и заминава за Кобург, където живее до смъртта си през 1948 г.

На 29 май 2024 г. тленните останки на Царя бяха пренесени в България и погребани в двореца „Врана".