И японското саке влезе в Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО

Традиционната японска напитка саке влезе в Списъка на нематериалното културното наследство на ЮНЕСКО, съобщават световните осведомителни агенции.

Сакето е може би нещо много по-японско от световноизвестното суши. То се приготвя във вековни пивоварни високо в планините, пие се в заведенията „изакая“, лее се по време на сватби и се сервира леко охладено за специални тостове.

Пивкото оризово вино, което играе ключова роля в кулинарните традиции на Япония, беше включено в сряда от ЮНЕСКО в списъка на „нематериалното културно наследство на човечеството“. На среща в Луке, Парагвай, членовете на Комитета на ЮНЕСКО за опазване на културното наследство на човечеството гласуваха за включването в списъка на 45 културни практики и продукти по света.

За разлика от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, който включва обекти, считани за важни за човечеството, като пирамидите в Гиза в Египет, наименованието „нематериално културно наследство“ назовава продукти и практики на различни култури, които заслужават признание.

Японска делегация приветства съобщението от Луке. „Сакето се счита за божествен дар и е от съществено значение за социалните и културните събития в Япония“, заяви Такехиро Кано, японският посланик в ЮНЕСКО.

UNESCO adopted traditional techniques to produce Japanese sake brewing in their intangible cultural heritage list, a move the country hopes will boost new generations’ interest and consumption of the ancient beverage https://t.co/vP4cYcGPdb pic.twitter.com/qcrEH4jbXR

— Reuters (@Reuters) December 5, 2024

Основните съставки на сакето са малко: ориз, вода, мая и коджи - оризова плесен, която разгражда нишестето до ферментиращи захари, както се прави малцът при производството на бира. За да бъде категоризиран един продукт като саке, оризът трябва обезателно да е японски.

Традиционните начини за производство на занаятчийско сирене в бразилския щат Минас Жерайс (югоизточната част на страната) също така бяха включени в сряда в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Това сирене, произведено от сурово краве мляко, е известно като Queijo Minas (Сирене Минас), алюзия за името на щата със силни минни и земеделски традиции, където то се произвежда - най-често от семейни фермери в малки селски стопанства, сгушени в зелените хълмове на щата. Около 9 000 производители правят такова сирене по традиционния начин в Минас Жерайс.

Майсторите, които ремонтират цинкови покриви в Париж, вече са признати за културно наследство на ЮНЕСКО. В сряда световната културна организация включи техниките за реставрация на цинкови покриви в столицата на Франция в своя списък на нематериалното културно наследство.

Japan's famous sake joins UNESCO's cultural heritage list, a boost to brewers and enthusiasts https://t.co/evREFCDCGE

— The Associated Press (@AP) December 5, 2024

„Възстановяването на покрива включва отстраняване на старите парчета цинк, измерване и изрязване на нови парчета по поръчка с помощта на специална сгъвачна машина, сглобяване и закрепване на парчетата върху покрива“, се казва в съобщението на ЮНЕСКО. С близо 80 % от покривите в Париж, покрити с цинк, градът е жив архив на тези умения, които оформят уникалната идентичност на градския му пейзаж. Повечето от покривачите са мъже, повечето са млади. Те често харесват височините, архитектурата и работата на открито.

ЮНЕСКО включи още „културата на панаирите“ в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството по съвместно френско-белгийско искане, признавайки „пътуващия начин на живот“ за носител на богати традиции.

Културата на панаирите е „елемент от живота на хиляди хора, а панаирът е важно събитие, което събира семейства и приятели. Той насърчава мира и социалното сближаване, като създава пространство, където могат да се срещат различни групи и общности“, признава оценяващият орган на ЮНЕСКО.