Учени разгадаха мистерията на слънчевите петна

Слънчевите петна са очаровали учените, откакто Галилей ги е наблюдавал за първи път през телескоп в началото на XVII век.

Тези образувания на повърхността на нашата звезда могат да се запазят в продължение на дни или дори месеци, но досега астрономите нямаха ясно обяснение защо те остават стабилни толкова дълго време, пише megavselena.bg.

Международен екип от учени е разрешил тази мистерия, като е разработил революционен метод за анализ.

Слънчевите петна са области с ниска температура, където силни магнитни полета навлизат в фотосферата на Слънцето.

Броят им не е равномерен, а следва 11-годишен цикъл, достигайки пикова активност по време на периоди с най-голяма вероятност от слънчеви бури.

През тези периоди нестабилните магнитни конфигурации в близост до слънчеви петна могат да причинят експлозивни събития: изхвърляне на коронална маса и слънчеви изригвания.

Те са способни да нарушат сателитните комуникации и дори да причинят прекъсвания на електрозахранването на земната повърхност.

Астрономите вярват, че слънчевите петна остават стабилни поради баланса между газовото налягане и магнитните сили.

Въпреки това, досега не беше възможно този баланс да бъде доказан. Наблюденията на магнитното поле на Слънцето бяха затруднени от атмосферни смущения.

Екип от учени направи пробив, като подобри метод, първоначално разработен в германския институт „Макс Планк“ за изследване на слънчевата система.

Чрез анализ на поляризираната светлина на Слънцето, астрономите успяха да измерят магнитните сили вътре в слънчевите петна с безпрецедентна точност.

Новият метод подобрява качеството на данните, получени от наземни телескопи, до нивото на космически обсерватории, на много по-ниска цена.

Анализът показа, че магнитните сили вътре в слънчевите петна са перфектно балансирани от силите на налягане, осигурявайки прецизно равновесие.

Този деликатен баланс обяснява защо слънчевите петна могат да се задържат толкова дълго върху бурната повърхност на Слънцето, пише Universe Today.

Освен голямото си значение за слънчевата физика, откритието има и важни практически приложения.

По-доброто прогнозиране на слънчевите бури би могло да помогне за защитата на спътниците, електрическите мрежи и астронавтите от вредна радиация.