И в Русия е имало златен век, но той е съсипан от революцията

Известната руска режисьорка Светлана Врагова – художествен ръководител на московския Театър „Модернъ“, и нейната заместничка – драматургът Анна Саед-Шах, бяха миналата седмица в София, за да гледат спектакли на българския си колега Съни Сънински, чиято работа познават от престижни руски фестивални подиуми. За краткия си престой у нас двете дами успяха да видят неговите постановки „Охранители“ в МГТ „Зад канала“ и „Вечерен акт“ по Чехов в Театър 199, както и да набележат още имена на творци и представления за следващо гостуване. Те донесоха и все още непоставяни дори в Русия пиеси на своето ново откритие – севастополския автор Владимир Горбан, някоя от които е възможно да има световна премиера в България.

Очаква се Съни Сънински до месец да е в Москва, където да финализират преговорите с екипа на театър “Модернъ”. Тогава ще стане окончателно ясно кое заглавие ще пренесе на тамошна сцена (засега предпочитанията на руските партньори сякаш клонят към „Алхимика“ от Паулу Коелю, но има още време за избор), ще се уточни и датата на премиерата. Режисьорът първо ще отиде на "опознавателна" визита, за да се запознае с актьорите в различни превъплъщения от афиша, а след това заедно с домакините ще определят и параметрите на проекта. В репертоара на "Модернъ" са Стриндберг, Достевски, Оскар Уайлд, Алексей Казанцев, Рустам Ибрахимбеков и др. Възможно е на Сънински да бъде предложен и сценарий за филм, който да заснеме в Русия, а руски режисьори да бъдат поканени да поставят у нас. Тръгвайки от това, най-важната мисия на Светлана Врагова и нейния екип е да се опитат да заздравят поразклатените културни връзки между двете страни. Ето какво сподели специално за Факти.бг изтъкнатата режисьорка и театрален мениджър, работила със звезди на руската сцена и екран като Сергей Безруков, Андрей Илин, Олег Царев, Евгения Доброволска и т.н.

Светлана Александровна, успяхте ли да почувствате софийския театрален живот за времето на кратката си визита?

Не докрай, естествено. Два дни не са достатъчни дори за аклиматизация. Но успях да видя изключително талантливи артисти. Не ми беше скучно, макар че понякога не разбирах много логиката на спектакъла - за да я разбереш, трябва да знаеш езика. Но артистите ви са супер! Не сме разочаровани от нито един актьор, което се случва изключително рядко, защото ние с Анна винаги се отнасяме доста критично.

Що се отнася до Съни Съниниски, смятам, че той е уникална личност, каквато никога не съм срещала. Много скромен, добър, сърдечен, обикновен православен човек - без капчица надменност. А като артист - каква невероятна актьорска техника! В ръцете на мощен режисьор може да направи чудеса, големите роли от руския репертоар направо плачат за него, например Вуйчо Ваньо от Чехов... Той ми напомня нашия Донатас Банионис с неговата абсолютна човешка доброта и немислим диапазон от актьорски таланти. И още един ваш артист, от който съм в пълен възторг – висок, красив (става дума за Филип Аврамов в „Охранители“ - б.а.). Той е просто роден за кинозвезда. Сама по себе си естетиката на дадения театър не ни е близка, ние работим в друга естетика, по-подробна. Но актьорите са такива, че просто не ти дават да си поемеш дъх, а и те самите сякаш не си поемат дъх на сцената. Най- интересното е, че играейки Чехов, са открили абсурда в него.

Какви в момента са най-актуалните тенденции на съвременната руска сцена?

Режисьорът Ники Богомолов, например, който се занимава с шокиращ, провокативен театър в стила на немската естетика. Някои го приемат, аз категорично не го приемам и не го смятам за велик режисьор, но мнозина го имат за гений. Не приемам в „Крал Лир“ старица да прави еротични номера с микрофона или когато расото на монаха се отвори, под него да висне гола жена. Всичко това не го разбирам... При нас и критиката е разделена. Една част смятат, че знаменитият руски театър е този с великите артисти от школата на Малий театър, МХАТ и театъра на Пьотр Фоменко (1932-2012) – там се говори за душата и когато преживяването завърши, ти още мислиш за него. Докато от други спектакли, макар и външно ефектни, ти си отиваш и нищо не остава у тебе. Често руският театър предизвиква огромно потресение - хората плачат, ридаят... Ние сме за това представлението да живее у теб още дълго време, ние сме за този театър – което не значи, че той е скучен и класически. У нас има и ретро, и авангард, и какво ли не... Но истинският руски, славянски театър се отличава с това, че винаги мисли за човека. Това е най-главното.

А с какво се отличава вашият Театър „Модернъ“ от останалите няколкостотин храма на Мелпомена в Москва?

Този брой е силно преувеличен, около 200 са. По-рано, при съветската власт, в Москва имаше 13 театъра и толкова... А Лужков (кмет на руската столица от 1992 до 2010 г. - б.а.) започна щедро на всички да дарява театри, което, от една страна, не е лошо - нека да работят там, където има много гастарбайтери, криминогенна обстановка, нека хората ходят в театър, да гори огънче и в най-отдалечения район... А моят театър се отличава само с едно: поставихме "Катерина Ивановна" на Леонид Андреев (1871-1919) и показахме, че в Русия е имало „златен век“, който след революцията е бил съсипан... Отидоха си великите философи и великите писатели от страната и ние се опитваме да запълним тази пропаст. Естествената естетика на „Модернъ“ е стилът модерн (ар нуво), но не само руският, но и този на Алфонс Муха, Густав Климт, Одри Биърдсли... Искаме да покажем, че това изящно време го е имало и ние трябва да го върнем в подходяща за днешния ден форма. Това е руски европейски театър, основан на живописта. Не че играем картинки, не: просто боготворим тази естетика. Театърът, който играем, е много красив; има забележителна сценография, костюми - не разбираме театър, в който няма образен ред, няма визия. Ние без сценография не можем да живеем... Сега мнозина обясняват, че няма пари – а представете си какво би било, ако към много талантливите актьори се прибави и сценографска красота!

Влияят ли актуалните събития в Русия и по света – войната в Източна Украйна, тероризмът, кризата и т.н. - върху онова, което се случва на днешната руска сцена?

Да, разбира се. Например, има Театр.doc и други недържавни театри, които се занимават с това пряко да разговарят с народа за това, което се случва в Русия, и имат добри артисти впрочем. Богомолов, за когото ви споменах, ненавижда Путин и прави всевъзможни пародии за него. Режисьорът Кирил Серебренников се занимава с насилието, хомосексуалните общества, психичноболните. Тази режисура, от една страна, има своя позиция, но, от друга, няма своя техника, те не са големи режисьори. Но другите театри да работят, както те искат.

След посещението ви в България може ли да се очаква ваши спектакли да гостуват у нас или български постановки да гастролират в Театър „Модернъ“?

Ние имаме спектакли, които трябва да се играят в академични пространства, с просторни зали и величествени стълбища, затова искаме да видим и Националния ви театър, и Софийската опера, но имаме и представления, които могат да се покажат в неголеми помещения и ще бъде уютно. Но ние дойдохме най-вече на разузнаване - за да разберем какво се случва между България и Русия чрез изкуството, по какъв начин се отнасяме едни към други. Ако нашите политици се окажат разумни хора, те ще разберат, че не трябва да прекъсват културните връзки между нас, които от векове съществуват. Не бива да се прекъсва любовта между два народа. Няма да ни заставят да стреляме едни срещу други. Аз съм уверена, ние няма да го направим: нито българите, нито русите. Много е трудно да се разделяш с любовта, а ето - ние обичаме даже и поляците, които имат велик театър, дал ни велика режисура. Аз съм се срещала с Кшищоф Зануси, когато беше съветник на папа Йоан Павел ІІ в Рим. Много дружахме с Полша. Но това скарване на Америка с Русия е много лош признак. Надявам се да не попаднем в изолация. Затова се опитваме да видим как стоят нещата с културата. Надявам се Съни Сънински да дойде да поставя при нас, затова ми е много важно да избера онзи спектакъл, който ще спечели московската публика. Надявам се и аз да поставям в България, а после след мен да дойдат и други.

Светлана Врагова

режисьор