Адвокати искат да превземат територии, в които не могат да виреят

Промените в Закона за адвокатурата, предложени от гилдията на защитниците, и внесени от шефа на правната комисия Данаил Кирилов и други депутати, разбуниха правистите. Големият спор е дали под претекст да защитят труда си, адвокатите не се опитват да изземат работата на други правни професии.

Най-спорните моменти в поправките са свързани с изричното упълномощаване на адвокатите да заверяват подписи и преписи на документи, да изготвят завещания и нотариални актове, да управляват и пазят имущество.

„Де факто“ публикува коментара на двама дългогодишни нотариуси.

Законопроектът за изменение на Закона за адвокатурата (ЗА) е противоконституционен. Предложението на адвокатите е не само да извършват заверка на подписи и преписи, а и единствено те да изготвят проекти на документи и да дават правни консултации и писмени правни становища. Исканията са в разрез с основния закон.

Адвокатите изтъкват всякакви аргументи за „разширяването“ на дейността си, включително, че те и досега са извършвали заверки в съда. Сочат даже, че кметовете и капитаните на кораби също имали нотариални функции (защо тогава, видите ли, и защитниците да не се заемат с това?!).

Доводите не издържат

Нотариус Камен Каменов до 2013г. е първият представител на България за Европейската нотариална мрежа към Съвета на нотариатите от ЕС.   

Но доводите им не издържат. Заверката, направена от адвокат, важи само в рамките на делото, по което той се явява и няма силата на официален документ (както нотариалната заверка).

А кметът, капитанът на кораб и нотариусът си приличат по това, че имат делегирана публична власт, каквато адвокатът няма и не би могъл да има в рамките на действащата Конституция.

Кметът е орган на местната администрация и местно самоуправление и именно като представител на тази власт законът му е дал и правото да извършва нотариални заверки на подписи и документи.

Според Кодекса за търговското корабоплаване на капитана на кораб също е делегирана държавна власт и той има право не само да извършва нотариални заверки, а и да съставя актове за раждане, за смърт, за брак. Капитанът може дори да задържа лица, ако прецени – защото на палубата на кораба той е държавната власт.

Заявяваме ясно и категорично: възможността лице, което е вписано като адвокат, да удостоверява документи, противоречи на Конституцията.

Българската адвокатура изпълнява високо хуманна роля. Не случайно Конституцията е отредила специален текст за нея, в който е очертала функцията на защитниците. Текстът на чл. 134 от Конституцията гласи: „Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.”

Същите функции – да защитават правата и законните интереси на клиентите, са вменени на адвокатите и в двата стари закона за адвокатурата от 1888 г. и от 1925 г.

„Понеже естеството на адвокатската дейност – съдействие за тържеството на закона – изисква щото тя да бъде извършвана от свободни и независими хора и то свободни и независими, както спрямо клиента, тъй и спрямо властта, адвокатурата не може да бъде учредена като държавна служба, адвокатите не могат да бъдат чиновници”, пише председателят на Върховния административен съд Симеон Н. Петков (статия „Българската адвокатура”, поместена в Юбилеен сборник „60 години българско правосъдие 1878-1941 г.”, издаден от Министерство на правосъдието).

Разликата е очевидна

Противоположна е функцията на нотариуса, на когото е предоставена публична власт да удостоверява, да защитава интересите на държавата. Затова законът забранява на нотариуса да взема страна и го задължава да е безпристрастен. Разликата е очевидна - адвокатът трябва да е „пристрастен” в добрия смисъл на думата, към законните интереси на клиента си.

Това е закрепено и в клетвата, която адвокатът произнася, преди да встъпи в професията: „Заклевам се да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се.”

Е, по логиката на предлаганите промени, тези думи също трябва да се променят.

Колизия и със закона
    

Нотариус Димитър Танев бе два мандата председател на Съвета на нотариусите.
    

Предложеният проект противоречи и на Закона за нормативните актове (ЗНА). Защото предвижда с наредба да се създаде отделно производство за удостоверяванията, извършени от адвокатите. Но, според ЗНА „обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.” (чл. 10, ал. 1).

Нещо повече - удостоверяванията могат да се уреждат не просто само в закон, а само в един закон и това е Гражданският процесуален кодекс.

Ако такова „анексиране” е възможно, то утре с наредба, току виж адвокатите заместили и съдиите.

И още - за да имат еднаква стойност удостоверяванията, извършени от адвокат и тези, извършени от нотариус, общественият интерес изисква контролът да е един и същ. Понеже на нотариусите са делегирани държавнически правомощия, контролът върху тяхната дейност е единствено държавен, в лицето на Министерството на правосъдието.

След като се иска извършване на удостоверявания, би следвало и в Закона за адвокатурата да се предвиди форма на държавен контрол върху дейността им. Впрочем, навремето е имало такъв. В Закона за адвокатите от 1925 г. постановленията на техния Дисциплинарен съд са се протестирали от прокурора, включително и пред ВКС. Нещо повече - прокурорът е имал възможността да протестира и вписването и изключването на адвокати от колегиите. Разбира се, възстановяването на този или въвеждането на нов държавен контрол също ще е в грубо противоречие с Конституцията, която определя адвокатурата като независима и самоуправляваща се.

Смехории

В проекта е предвидено също адвокатите да имат достъп до Националния автоматизиран фонд на българските лични документи „Национален регистър на българските лични документи” по ред и при условия, определени от Министерския съвет.

Само че според Закона за българските лични документи (чл. 70, ал. 1, т. 1), достъпът до този фонд освен на държавни органи, се предоставя само на лица, които изпълняват държавни функции. И това са нотариусите и частните съдебни изпълнители. Адвокатът не е лице, което изпълнява държавни функции.

Има и друго. За да се осъществява достъп до базата данни на МВР, адвокатурата трябва да има изградена предварително информационна система и това да е предвидено в самия закон. Достъпът до базата данни на МВР е обмен на данни между две информационни системи, за да не се застрашава сигурността на базата данни.

В адвокатурата няма такава информационна система, законопроектът също не предвижда създаването й.

Факт е, че Нотариалната камара създаде през периода 2008 – 2009г. информационната си система и в този период по данни на МВР са възпрени над 3 000 опита за имотни измами. Единствената организация, отличена в Декларацията приета на Национална кръгла маса „Имотни измами” от 2011 г., е Нотариалната камара.

Контрол, по-як от Шенген

Ето един действителен случай, разиграл се в кантора на един от авторите. Продава се скъп имот в София и се оказва, че един от продавачите се издирва за нарушение по Закона за движение по пътищата. Минути след рутинната проверка на документа му за самоличност в кантората идва полицейска кола и отвежда продавача. Купувачът, който по ирония на съдбата се оказва гражданин на държава членка на Шенген – Холандия, е изумен. Такъв контрол в родината му е невъзможен. В същото време е и неприятно изненадан, защото сделката му се осуетява. Историята все пак е с щастлив край – оказа се, че продавачът е заличен от списъка на издирваните лица и на следващия ден сделката беше сключена. Подобни ситуации са възниквали в повечето нотариални кантори и са доказателство, че да минеш през нотариална кантора е по–трудно, отколкото да минеш през Шенген.

Проектът предвижда и забрани за юристи, които не са адвокати, да изготвят документи и да дават консултации. Тази промяна засяга не само нотариусите, а далеч по-голям кръг прависти. В мотивите на законопроекта е записано, че той съответства на тълкувателната практика на ВКС. Това не е вярно. Според Решение № 140 от 13.10.2010 г. по търговско дело № 90/2010 г. на Върховния касационен съд не само адвокати, а и други лица с юридическа правоспособност могат да извършват консултации, включително и да приподписват жалби до съда.