Как Европа загуби своя път

Анализът е публикуван в “Project Syndicate”

Отговорът който Европа има за стратегическите предизвикателства, пред които е изправена, като руската агресия в Украйна, бежанците от Близкия Изток и вълненията в Северна Африка, оставя впечатлението, че нейните лидери нямат представа какво правят. И явно това е реалността, която те се опитват да замажат, пише Андерс Аслунд, старши сътрудник в Атлантическия съвет във Вашингтон.

От една страна Европа е притисната от външни обстоятелства, а от друга - вътрешните й проблеми са оставили на нейните лидери малко варианти за маневриране. За щастие Европа има възможностите да преодолее тази криза, ако успее да призове своята политическа мъдрост и воля.

Корените на проблемите на ЕС се намират в грешния подход към преодоляването на финансовата криза през 2008 г. Отговорът се състоеше от две години на мащабни фискални стимули. Тази мярка направи малко за постигане на растеж, но осакати публичния дълг. Оттогава насам средният публичен дълг е отбелязал растеж от 87% от БВП, като остави малко място за политиката или иновациите.

Поглеждайки назад разбираме, че е твърде очевидно какво е трябвало да бъде направено. Гърция, където имаше най-голямо фискално стимулиране, е страната, чиято икономика понесе най-големи щети. В същото време страни като Латвия, Литва и Естония, които по-рано извършиха радикални фискални корекции и либерализиране на своите икономики, сега се радват на силен растеж. В същото време бавният темп на взимане на решения в Европа само изостри проблемите на Гърция. В икономическата политика бързите и ефектни мерки много често са по-полезни от бездействието. Вместо бързото решаване на гръцката криза, европейските лидери оставиха въпросът да бъде изместен от други теми в продължение на 5 дълги години. В същото време Гърция така и не взе нужните мерки за възвръщане на доверието към страната.

С внимание фокусирано върху макроикономиката, ЕС пропусна да вземе мерките, които да върнат икономическия растеж. Преди почти 10 години италианските икономисти Алберто Алесина и Франческо Гиавази подчертаха, че „без сериозни, дълбоки и всеобхватни реформи, Европа неминуемо ще мине през икономическо и политическо свиване". Така след 20-30 години вероятно икономическият дял на Европа ще е много по-нисък, а нейното политическо влияние силно ограничено.

Доклад на Световната банка от 2012 г. сочи, че „застаряващите европейци са притиснати между иновативните американци и ефективните азиатци“. Главните виновници за слабите резултати на Европа са добре известни: високи данъци, прекалено много и лоши наредби, липса на ключови пазари, както и високи публични разходи. Има само една причина, заради която европейските правителства харчат толкова много и това е прекомерната социална защита. Според Световната банка европейските правителства харчат с 10% повече от своя БВП в сравнение със САЩ, Канада и Япония. Разликата в разходите за социална защита е 9%.

За да се финансират тези разходи, приходите трябва да бъдат повдигнати. Затова и Европа е наложила по-високи данъци върху труда. В Южна Европа данъците и стриктната фискална политика поддържат максимално висока безработица, достигаща до 11% от работната сила. Последиците са малко работа, малко инвестиции в образованието, малко иновации и минимално повишение в производителността.

Най-силно Европа изостава в развитието на високите технологии и иновациите. Ако погледнем списъка с 50-те най-добри университети в света ще разберем, че 30 от тях са американски, 6 или 7 британски и само една шепа могат да бъдат намерени в континентална Европа. Голяма част от страните в Северна Европа могат да се конкурират със САЩ, когато става въпрос за изследвания и разходи за развитие и издаване на патенти. Южните и източните части на Европа обаче изостават.

На ЕС сега му предстои да отвори пазарите си за бизнес услуги и цифрова търговия, въпреки че те процъфтяват в американската икономика. През 2006 г. Европейската комисия издаде директива за либерализиране на търговията с услуги, но големи държави, най-вече Германия, отказаха да я приложат. Липсата на услуги и дигитални пазари вреди на модерните пазари в Европа.

Все пак сериозни европейски правителства като Ирландия и Полша вече са преодолели тези проблеми. В останалата част от ЕС трябва не само да следват този пример, те също така трябва да намалят постъпленията и осигуровките, както и да либерализират своите пазари на труда.

Основни икономически реформи се провеждат най-често след тежка криза, какъвто е примерът с Великобритания в края на 70-те години на миналия век и Швеция и Финландия в началото на 90-те. ЕС губи възможностите, които бяха предоставени с финансовата криза през 2008 г. и последвалата криза с еврото. Вместо да направят трудните промени, европейските политици решиха да натоварят икономиката с повече разходи и дългове.

ЕС ще продължи да потъва, докато не признае грешките си и не извърши реформите, от които се нуждае. Континентът трябва да се върне на пътя на растежа. Само така ще се справи с външните предизвикателства, пред които сега са изправени европейските политици.

Превод: Росен Стойчев