Осигуряването на сигурността на Египет

Анализът е на Омар Ашур за "Project Syndicate"

Омар Ашур е старши преподавател по изследвания на сигурността в университета „Екзитър“.

"Имам една молба към всички египтяни," Генерал Абдел Фатах Сиси, избран за президент на Египет през 2013 г.

Само три седмици след извършването на най-бруталния военен преврат в историята на Египет, генерал Абдел Фатах Сиси поиска "всички почтени и достойни египтяни", да излязат на улиците, за да се опълчат на военните, като по този начин осигурят на него и неговата армия "мандат и възможност да се бори с евентуални подобни бъдещи прояви на насилие и тероризъм." Десетки хиляди египтяни се вслушаха в призива му. И все пак, три години по-късно, насилието и тероризмът, които Сиси обеща да изкорени остават набираща сила реалност.

В действителност, самата армия е водещ извършител - и подбудител - на насилие. В нейните приоритети са заложени драконовски мерки срещу всеки, който протестира срещу свалянето на първия по рода си свободно избран президент на Египет, Мохамед Морси.

Репресиите стигат своя връх на 14 август, 2013 г., когато военните щурмуваха седящи стачки на площад Раба в Кайро и площад Ал Нахда в Гиза, и бе извършено "едно от най-тежките масови незаконни убийства в съвременната история на Египет" и "вероятно престъпление срещу цялото човечество", определяно така и от защитниците на човешките права.

Повече от 1000 демонстранти загинаха за по-малко от десет часа. Египетският Центъра за социални и икономически права документира 932 тела на загинали, 294 частично документирани, и 29 без документи, включително 17 жени и 30 момичета и момчета - тийнейджъри.

Посланието на този ненужен акт на жестокост бе повече от ясно: тези, които са на власт живеят с радикалното убеждение, че унищожението на противника е по-добрата стратегия, в сравнение с неговото присъединяване и асимилиране. Младите политически активисти, които силно желаят иницииране на промени, от своя страна също бързо осъзнаха, че бюлетините, стачките, и седящите протести не са начин, който би успял да промени един корумпиран режим - като най-много може да донесе смърт и на самите тях.

Не е изненадващо, че превратът и последващите репресивни действия срещу опонентите предизвикаха и сериозен скок в броя на бунтовниците. Почти веднага, в отговор на размириците в Северен Синай, елитни бригади от втората и третата пехотна армия, подпомагани от военновъздушните сили, започнаха операция "Пустинна буря", за да потушат надигащия се бунт. След осъществяването й, военният говорител заяви, че 78 "терористи" са били убити и 207 арестувани, ефективно, слагайки край на тероризма в Синай.

Но бунтовниците изглежда имаха повече мотивация от всякога. Няколко месеца по-късно, те свалиха хеликоптер МИ-17в Синай, който бе собственост на втора пехотна армия, това бе и безпрецедентна проява на военна мощ.

До ноември 2014 г., местните бунтовници се бяха заклели в лоялност към така наречената Ислямска държава (ISIS) - още един безпрецедентен ход. (Неджихадистка организация в Египет никога преди това не бе предлагала своята лоялност към чуждестранна организация.)

Подобно на други свързани групи с Ислямска държава - така наречената "Провинция Синай", публикува  своите месечни и годишни военни показатели. Тези данни показват, че през миналата година, "Провинция Синай" убива около 800 войници и 130 цивилни (предполагаеми информатори или сътрудници). Също така се твърди, че е заловен тежки строителни разтвори, две ZU-23 зенитни автоматични оръжия, пет тежки картечници DShK, и десетки пушки АК.

През октомври 2015 г., агенти на "Провинция Синай"  се инфилтрират на летище Шарм ал-Шейх и поставят бомба на руския еърбъс, убивайки всички 224  негови пътници, наред с целия екипаж. Това бе и най-лошата терористична операция в историята на Египет и Русия. През първите два месеца на тази година, провинция Синай съобщава още, че е унищожила 25 бронирани превозни средства (включително танкове, миночистачи и булдозери) и е отнела живота на 100 войници (военните признават за 37 такива смъртни случая).

Явно е, че насилието и тероризма процъфтяват, въпреки обещанието, което Сиси даде. Независимо, че бунтовниците до голяма степен биват ограничавани до периферията на Египет, те действат широко в Североизточен Синай и в части от Западната пустиня, със случайни удари в долината на Нил, надигайки глава и в Кайро.

Съвсем наскоро, през май миналата година, въоръжени мъже нападаха минибус под прикритие в Хелуан, предградие на Кайро, убиха всичките осем въоръжени агенти по сигурността, и изчезнаха, сливайки се с тълпата от работническата класа.

В същото време, относително умерените политически опоненти, които са останали ангажиран с оспорването на официалните политики по демократичен път, са изолирани и подигравани.

Един такъв виден пример е Есам Дербала, ръководител на Консултативния съвет на Ислямска група (IG), пост-джихадистка организация, която бе начело на терористична кампания в началото на 1990 г., преди да се откаже от пътя на политическото насилие през 1997 г. и да се включи в редовната политика.

От 2002 до 2009 г., Дербала и други поддръжници на IG написват около 30 книги, с които да се противопоставят на идеологията на Ал Каида. След като Ислмска държава обяви намерението си да прави "провинция" в Горен Египет през април 2015 г., Дербала обиколи горноегипетските IG крепости, като произнасяше редица лекции противопоставящи се на идеологията на ISIS. Няколко месеца по-късно, Дербала е арестуван и впоследствие умира в затвора. Сред последните му послания към поддръжниците му беше "да не се отказват никога от демокрацията и мирната съпротива." За него до самият край това остава правилното действие.

Смъртта на Дербала обаче само засилва заключението, че в днешен Египет, умереността не води до никъде - резолюция, която кара радикализацията да цъфти. Спомнете си и друго име - това на Ахмет Ел-Дарауи, бивш полицай и известен активист подкрепящ демокрацията, който участва в първите свободни парламентарни избори в страната през 2012 г. След клането на площад Раба, обаче, той се присъединява към Ислямска държава, под чийто флаг в крайна сметка намира и смъртта си.

Един от основните мотиви, които стоят зад военния преврат през 2013 е да се търси противодействие на насилието и тероризма в бъдещ аспект. И все пак един от основните резултати е именно новата вълна от насилие и тероризъм, извършени от двете страни на спора - както от държавни, така и от и недържавни субекти - и няма признаци на деескалация.

Превод: Теодор Николов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.