Тоталното изтрещяване

-Искам да бъдем заедно…
-Дали не избързваме. Та аз дори не знам позицията ти за Крим…

Този измислен, но напълно реалистичен разговор би будил единствено смях, ако зад него не прозираше тягостната оруелска действителност, която дружно изградихме. Системното преяждане с политика, от първи петли та чак до малките часове, все повече превръща консуматорите на новинарския поток в невротизирани, сприхави зомбита. Те са готови да влязат без колебание в чужди битки. Често под на пръв поглед достойния и благороден предлог да демонстрират ярка гражданска позиция и непримиримост към недъзите на установения световен ред. С жертвоготовност, достигаща до нерадостната възможност да бъдат низвергнати от близки и познати. Или беззвучно блокирани в социалната мрежа, защитавайки с пълна отдаденост каузи на люде, неподозиращи за съществуването им. Ако всеки от нас поспре за миг и се замисли, колко време отделя последно време на близките си и колко за обсъждане на Тръмп или други герои на деня, няма как да не се сепнем.

В малките градчета и села ходът на времето се маркира от панаир на панаир. В родната политика, пропита от най-тежка форма на безнадежден провинциализъм, е абсолютно същото. Чуйте езика им, вижте държането им. Само как изпратихме стария и посрещнахме новия президент. Развълнуваната Беновска криво-ляво успя да си издекламира въпроса към Плевнелиев, но в етюда с ябълките се провали, а това занули цялата й смелост, набързо заклеймена като провокация. Дано поне гардът от НСО да е попаднал в полезрението на някой от баскетболните ни грандове, заради прекрасния „чадър“, който направи на Беновска.

Клетвата на Радев пък бе ознаменувана с напускане на залата, заради репликата му към дюдюкащата част от аудиторията – „остава ви още седмица“. И с какво толкова ги разлюти Радев?! Преди да се обидят, че едва ли не ги гони предсрочно, те се жегнаха от две изречения в речта му. Че заради политиците думите са изгубили значението и стойността си. Затова той щял по-малко да говори, а повече да действа. Това им се стори неприемливо. Та нали всички това чакаме. По-малко лаладжийство, повече действия. На когото пък чак толкова му се плямпа – има сутрешни телевизионни блокове, а след работа – вечерни политически предавания. Има ли нещо, което да не сме чули за четвърт век…

Напускането на част от депутатите показва и какво ни очаква в следващия парламент, защото несъмнено там отново ще видим доста от предсрочно отиващите си герои. Добре познатите панаири са неизбежни. А стоте дни, които Валери Симеонов дари с явна неприязън на Радев, демонстрирайки царствено великодушие, изтекоха преди да са започнали. „После ще го мислим него…“, промърмори сърдито патриотът. Всички разбраха, че такива сто дни няма да има и новият президент ще пребивава в неприкрито враждебна среда още от клетвата си. Старите играчи го възприемат като чуждо тяло, даряват го с презрение като новак в политиката и едва ли не натрапник. Без значение дали и чий проводник е. Засега Радев не е един от тях, а дали ще стане си зависи само от него.

Влезем ли обаче в спирала от избори, както прогнозират мнозина, следващ парламент скоро може и да не видим, а служебният кабинет, за чийто състав дори догадките са оскъдни, може да управлява много по-дълго от двата месеца до пролетния вот. А тази спирала си е чист водовъртеж. След него я изплуваш, я не. Пък и да се покажеш отгоре, може да е само за идентификация на трупа.

Инстинктът за самосъхранение би трябвало вече да е подшушнал на по-малките партии, че е най-добре да се включат в предизборни коалиции, ако наистина силно желаят да са част от следващия парламент. Твърде самонадеяно е да се хвърлят индивидуално. Никой няма да оцени това като саможертва, нито ще им изгради мемориален комплекс след вота. Единствено комплексите на лидерите им ги карат да смятат, че заслужават приживе улица на свое име. Неписаното правило сочи, че колкото по-малка е една партия, толкова по-недиалогичен е нейният лидер. По-лесно можеш да се разбереш с Бойко Борисов, Корнелия Нинова или Мустафа Карадайъ, отколкото примерно с Радан Кънев или Татяна Дончева. Последните двама нямало да влизат в обща предизборна коалиция. Не че не се разбирали на лидерско ниво, но според Кънев електоратът му нямало да приеме съюз с някогашна знакова фигура на БСП.

Напълно вероятна обаче е схемата АБВ-21. Това не е съкратена мобилна версия на азбуката, а работното име на евентуалната предизборна коалиция на новата вълна в първановата партия и движението на Дончева. Не можем да корим лидерите на двете партии в някакви нереални очаквания. Те просто вярват, че две и две или едно и половина плюс две и половина правят четири. Друг е въпросът, че в политиката математиката губи статута си на точна наука. Ако и така не се получи, за АБВ остава протегната ръка за амнистия от партията-майка. Може би и затова знаковите и честолюбиви фигури на азбучната партия като Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин предвидливо отстъпиха крачка назад – за тях би било унизително лично да просят мир от Нинова. Но пък си намериха новобранци без белези от стари рани, които няма да драматизират особено един обратен курс – на първо време като коалиционен партньор, пък после… В края на краищата Нинова „открадна“ Радев не от Проданов, а от Първанов.

Мускули показва и евродепутатът Николай Бареков. След като прокуратурата подхвана Иво Прокопиев за приватизацията на държавния дял в ЕРП-тата, Бареков изведнъж се светна за „Каолин“ – друга сделка, свързана с издателя. И на свой ред сезира прокуратурата. Така Бареков официално взе страната на Борисов в необявената, но зле прикрита война на премиера с Прокопиев. За пореден път бившият журналист се предлага в услуга на премиера, опитвайки да се извини за „предателството“ си от времето на Костинбродската афера. „България без цензура“ умря. Да живее „Презареди България“! Ако след всеки изстрел сменя името на партията си, в патентното ведомство ще вдигнат ръце от Николай. Но, както казва Бисмарк, политиката е изкуство на възможното. Е, не е ли прав? Пълно е с импровизатори. Изтрещяването е тотално…