Българските мюсюлмани харесват Ердоган

Най-харесваният международен лидер сред българските мюсюлмани е президентът на Турция Реджеп Ердоган. Близо половината от тях имат положително отношение към него. Над две трети не одобряват терористичните организации, а едва 1% смятат, че тероризмът е оправдан при определени обстоятелства.

Българските мюсюлмани имат ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Те категорично отхвърлят шериата като регулатор на правни спорове. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията. Това сочат данни от изследване на „Алфа рисърч“, очертаващо основни тенденции в нагласите на мюсюлманите в България, публикувани на сайта на агенцията.

Проектът включва представително проучване, осъществено от агенция „Алфа Рисърч” с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“ и качествено проучване, осъществено с подкрепата на Нов български университет.

Сред основните тенденции в нагласите на мюсюлманите в България изследването очертава:

Запазващ се нисък социален статус, който стимулира преминаване от сезонна към постоянна семейна емиграция.

Съжителство на модерност и традиция

с известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения, особено по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца, влиянието на възрастните върху решенията на техните деца.

Ясно изразена религиозна идентичност, с тенденция за по-голямо придържане към правилата – пост по време на Рамазан, въздържане от алкохол и свинско месо и пр.

Висока религиозност сред най-бедните в гетата, достигаща практически до 100%. Ръст на религиозността сред най-младите. Качественото проучване показва, че един от съществените фактори за него е пребиваването в чужбина.

Въпреки придържането към исляма, ясно изразено преимущество на общочовешките (нерелигиозни) критерии за добро и зло.

Запазване на добри междуличностни отношения с християните,

но засилващо се междуобщностно обособяване - особено по отношение изучаването на религия в училище.

Ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата, но и известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани през този период.

Висока степен на неодобрение към терористични организации и още по-голямо неприемане на тероризма в сравнение с 2011 година.

Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, а 41% не посещават джамия.

Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот(50% през 2016). Наблюденията в теренните проучвания сочат, че тя се засилва по линия на пребивавалите в чужбина.

Външният фактор, който бележи най-голяма динамика на влияние върху българските мюсюлманите, е Турция,

с която те имат дълбоки исторически, културни корени и емоционална обвързаност. Традиционно високото доверие към Турция е нараснало с 9 пункта. Достига 69%, но не е така еднозначно, както преди пет години. Недоверието също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо – 49% (при 19% неодобрение). Фетхуллах Гюлен няма голямо влияние сред българските мюсюлмани – събира общо 39% неодобрение и 9% одобрение, като интересът към него е по-силно изразен сред турците. Свързаното с Гюлен движение „Хизмет” има 3% одобрение и много голямо неодобрение – 42%.

След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия. За петгодишния период то е нараснало с 8 пункта и достига 65%. Макар и да се запазва много ниско, ръст се наблюдава и по отношение на недоверието (от 5% на 17%). Динамика се наблюдава и в отношението към Русия – 52% доверие (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Доверието към Франция през 2016 г. е 47% (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% ( 9 пункта спад), а недоверието е 45% (28 пункта ръст), което говори за засилване на антиамериканските нагласи в общността. Нарастването на недоверието към посочените държави се дължи на по-голяма информираност за тяхната политика - през личните впечатления (работата в чужбина) и медийното осветяване на позицията им по глобални въпроси, свързани с исляма.

Традиционно високо и нарастващо доверие към Турция, макар и с лек ръст на отрицателните мнения. Високо одобрение за Реджеп Тайип Ердоган, слаба популярност и негативно отношение към Фетхуллах Гюлен и неговото движение „Хизмет”.

Най-голямо доверие сред световните лидери към Ангела Меркел и Германия, следвани от Владимир Путин и Русия. Преобладаващо негативно отношение към САЩ и тогавашния президент Барак Обама.

И през 2016 г., както през 2011 г., сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения.

Опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност.