Ще посмее ли ЕС да загуби партньорството на Турция?

Отношенията между Турция и ЕС достигнаха най-ниското си ниво, благодарение на страните от ЕС, които пренебрегнаха загрижеността на Анкара за сигурността на своя народ и държава.

Съществуват две противоречиви гледни точки за Турция в Европа. Първата е реалистична и прагматична гледна точка, която възприема Турция такава, каквато е, с нейната собствена реалност и с нейните собствени ограничения и възможности. Втората е ирационалната и емоционална гледна точка, която защитава необходимостта незабавно да накара Турция да се отдалечи от погрешния път и да промени сегашната администрация възможно най-скоро, сред която и президентът Реджеп Тайип Ердоган.

Между двете, втората гледна точка - ирационалната и емоционалната - е по-решаваща в сравнение с първата. Първата разглежда Турция много по-реалистично и предлага да установят отношения с Турция в прагматичен план, основаващи се на взаимен интерес, но за съжаление това е маргиналната позиция в Европа.

Това е основният фактор, отразяващ се негативно на турско-европейските отношения, който пречи на нормализацията на тези отношения. Турското общество разглежда усилията, разгърнати от Европа, за преструктуриране на Турция и осъществяване на административна промяна,както и на нейните ирационални и емоционални реакции като опити за пряка намеса във вътрешните работи. В основата си това причинява отчуждаване от европейските страни и култура.

Днес отношението на европейските държави към борбата на Турция с тероризма произтича от този продължаващ подход, основан на ирационалност и емоция. Както се пренебрегват измеренията на заплахите, пред които е изправена Турция, фактът, че Турция няма да се откаже от борбата си и че ще продължи решително с действията си срещу тези заплахи, се преценява неправилно. Изключително наивно, европейците предполагат, че тяхната критика на борбата на Турция с тероризма в Европейския парламент или дори в собствените си медийни организации ще има ефект. Резултатите обаче никога не са тези, които желаят. Реториката не е достатъчна, за да завладее политическата арена.

Гледната точка, която се опитах да опиша по-горе, е тази, изложена предимно от реалистично мислещи европейски политици, но техният брой не е голям. Втората гледна точка, която критикувах, е тази, която всеки ден се преповтаря от основните европейски медии и засяга много политици. Искам да продължа с един пример. Миналата седмица присъствах на Конференцията за сигурност в Мюнхен. На втория ден от конференцията министър-председателят Бинали Ялдъръм произнесе реч по въпроса за сигурност от перспективата на Турция и нейната концепция за борба с тероризма. Това беше реч, изпълнена с ясни, неприкрити и емпирични данни. Ялдъръм говори за успехите, които Турция има в борбата срещу Даеш, как Турция успя ефективно да предотврати масовия поток от бежанци в Европа и основанията за протичащата антитерористична операция в Африн. Ялдъръм каза, че Турция не само защитава собствените си граници, но и тези на НАТО и Европа. Това беше както реалистична, така и прагматична реч, в която се споменават задълбочаващите се отношения с европейските държави и съюзници. Въпросите, които дойдоха от залата, обаче, служат като първостепенни примери за това, колко доминираща е гледната точка, описана по-горе, в Мюнхен и сред европейските граждани. На Ялдъръм бяха зададени три въпроса. Първият беше за значението на така наречения "османски шамар", който Ердоган бе споменавал. Ялдъръм обясни, че се има предвид решимостта на Турция да премахне всички терористични организации, които я заплашват. Вторият въпрос беше относно причината, поради която страната започна операция в Африн, когато режимът на Асад не го е поканил да извършва. Ялдаръм заяви, че никоя от участващите в конфликта в Сирия страни не е отишла там след покана и че като страна, която споделя граница със Сирия, Турция използва правото си на самозащита, както е определено от ООН и в съответствие с международното право. Третият въпрос беше за освобождаването на Дениз Йоджел. Всъщност не съществуваше истински въпрос - това, което се случи, беше просто нуждата от един човек да се представи, основавайки се примера на Дениз Юджел, чрез използване на общи изрази като: Турция е страна, която няма човешки права и свобода на пресата и че демокрацията не може да съществува без тях. Това представление получи овации от залата.

Пред нас обаче стои огромна измама. Тези, които смятат, че могат да водят Турция чрез наивност, за да я насочат, накъдето искат, губят Турция. Към днешна дата Турция продължава с операцията си в Африн срещу терористичните организации на Партия на демократичното единство (PYD) и Отрядите за народна самоотбрана (YPG). От деня, в който започна тази операция, западните медии се опитват да я представят като насочена към кюрдите като отделна етническа група. Турция обаче не се бори срещу кюрдите, а с кюрдите срещу сирийския филиал на ПКК YPG, който потиска всички хора в региона.

Интересното е, че през последните няколко дни има дори повече публикации, възхваляващи режима на Асад в европейските медии. Причината за това са твърденията, че режимът ще постигне споразумение с YPG и че заедно те ще изтласкат Турция от Сирия. Изведнъж германските медии започнаха да говорят за нещо, наречено сирийска демокрация. Те представят това, Африн да се отърве от YPG като загуба за сирийската и за демокрацията в региона.

Всичко това е наистина тъжно развитие, което премахва възможностите, които съществуват в двустранните отношения, и засилва доверието на гражданите в Турция. Ако това дори има значение за Европа.

Фахретин Алтън, вестник Daily Sabah

Превод: Юлиян Марков, "Фокус"